Алексей Милер: Газовият цар

Рекорден четвърти петгодишен мандат ще кара шефът на „Газпром“ Алексей Милер, тръбят от вторник руските медии. С това неизвестният до 2000 г. гражданин на Санкт Петербург затвърждава името си на близък до президента Путин човек, на когото може да се разчита за управлението на най-голямата газова компания в света.

Алексей Борисович Милер е роден през 1954 г. в Ленинград (сега Санкт Петербург) като потомък на германски имигранти в Русия, откъдето идва и нетипичната за страната фамилия. До 29-ата си годишнина прави научна кариера и докторантура по икономика. Според малкото общодостъпна информация той е бил добро дете и пълен отличник.

Щастливият за него час идва, когато се мести на работа в кметството на Санкт Петербург, а за шеф му се пада неизвестният тогава бивш агент на КГБ Владимир Путин.

Изглежда президентът е бил много доволен от своя подчинен чиновник, защото именно позицията в кметството изстрелва в звездната орбита кариерата на Милер и от обикновен бюрократ до 1999 г., през 2000 г. той е назначен за зам.-министър на енергетиката от вече избрания за президент Путин.

Година по-късно Милер застава начело на най-голямата газова компания в света - „Газпром“. На тази позиция той заменя дългогодишния директор на държавното дружество Рем Вяхирев. Повечето световни анализатори са на мнение, че младият Алексей Борисович няма да се справи с поста и броят часовете до неговия провал. И така вече 15 години.

Нещо повече, докато бизнесменът и бивш агент на КГБ Генедий Тимченко е известен като газовия крал на Европа (доскоро неговите фирми снабдяваха с газ стария континент), Милер е известен като човекът, който държи газовото кранче.
С последния си мандат Милер трябва да управлява газовата компания до 2021 г., което е абсолютен рекорд за дружеството.

И въпреки че на всеки няколко години се говори, че ще бъде сменен от президента Путин заради намалелите повече от 7 пъти печалби на дружеството, както и заради провала на „Южен поток“, Алексей Борисович все успява да оцелее. И не само управлява газовото дружество, но увеличава доходите и влиянието си. Според списание „Форбс“ Милер влиза в топ 100 на най-влиятелните хора в света.

Класация, която за пореден път през 2011 г. беше оглавена от президента Путин. Самият Алексей Борисович е класиран на 54-о място. Междувременно обаче заради заплатата си от от 27-29 млн. долара шефът на „Газпром“ е безапелационен лидер в класацията на „Форбс“ на най-добре платените мениджъри в Русия. Само за последната една година увеличението на дохода му е с 2 млн. лв.

И докато кариерата му е на показ и се следи под лупа както от руснаците, така и от цял свят, за личния живот на Милер се знае малко. Той ревностно пази от медиите жена си Ирина и сина им, като единствената официално обявена информация е, че съпругата му го подкрепя и се грижи за детето. Официалните хобита на топ мениджъра са състезателните коне и футболът. Самият той притежава награждавани жребци, а „Газпром“ е спонсор на много футболни отбори.

За малко Милер щеше да влезе и в черния списък на руснаци с блокирано имущество в страни - членки на ЕС. Засега обаче никой не смее да противоречи на газовия бос.
Винаги облечен скъпо, Алексей Борисович е известен в енергийните среди като суетен човек.

Типично за руски държавен мениджър той дава интервюта пред медиите много рядко. По време на пресконференции се скъпи на изказвания и предпочита да съобщи кратко и ясно за какво е събитието, а не да дава допълнителна информация. Винаги затвърждава позициите на Кремъл и никога не демонстрира различно от президента мнение.

По времето на Милер е изграден първият етап на газопровода „Северен поток“ за доставка на руски газ до Германия. Започна и завърши считания за „любимо дете“ на президента Путин проект „Южен поток“. По времето на Милер беше врътнато и ключовото кранче на газа за Украйна през 2009 г., заради което България остана насред зима без синьо гориво за три седмици.

Четири посещения в България

Четири са официалните визити на Алексей Милер в България, откакто заема поста шеф на „Газпром“. Говори се, че още толкова са неофициалните визити на топ мениджъра у нас.

Първото му посещение, за което се знае, е през 2003 г. и е по покана на руско-българското дружество „Овергаз“, в което „Газпром“ държи 50%. Най-чести са визитите на руския бос в периода между 2010 и 2013 г., когато България водеше преговори за участието си в „Южен поток“.

Първоначално очакванията на Милер предвиждаха, че страната ни ще може да получи първите количества по тръбата още през 2015 г. Вместо това проектът се провали в края на 2014 г.

За него

Преговорите с „Газпром“ са тежки

Много важен параметър е, че искаме да отпаднат посредниците, да сключваме договор директно с производителите. Милиони са се губили през посредниците за сметка на българския потребител. До сутринта сме спорили на тази тема за посредниците, да се махнат не един, не два, а цели три посредника. Благодаря на г-н Милер, че се съгласи с нас. Преговорите бяха тежки.

Премиерът Бойко Борисов, след преговорите за цената на газа през 2012 г.

Трудностите по пътя му са неизбежни

Пресата рано тръгна да „погребва“ Милер. В компания с мащабите на „Газпром“, проблемите в екипа - и вътрешни, и външни, са нещо, с което на Алексей Борисович ще му се наложи да се сблъска още десетки пъти. Вярвам, че той ще реши тези проблеми - и сега, и по-нататък. Знам колко е сложен процесът на навлизане на един нов човек в голяма корпорация. Трудностите по този път са абсолютно неизбежни.

Анатолий Чубайс, руски бизнесмен, бивш политик от обкръжението на президента Борис Елцин, през 2001 г.

Тайнствен и потаен

Сега Милер добре изглежда в костюм, говори нелошо, прави впечатление на делови човек. А тогава (в началото на кариерата си в Ленинградската община - б.р.) беше скучен младеж, в когото обаче имаше някаква тайнственост, потайност.

На заседанията на фонда „Северозападен център за стратегически разработки“ също беше незабележим. За разлика от други, не дрънкаше и не се перчеше, макар да личеше, че е близък с този кръг хора. За Путин той е преди всичко човек работещ, надежден, на когото може да се разчита.

Игор Шадхан, режисьор документалист