Депутатите отвориха фризьорския салон за Изборния кодекс

Оптимистична трагедия в две действия - що е това българска предизборна кампания и какви промени предлагат народните представители

В последните дни се забеляза видима парламентарна активност по темата “Изборен кодекс”. И това е разбираемо, след като президентските избори са наесен. Царят би казал: “Дойде му времето”.

Изборният кодекс, или още “Гордостта на Мая”, е съвършен в едно - в необятните възможности за ремонт. И както ще разберете по-долу - всички се възползват от нея.

Първата и най-близка до сърцето на избирателя е една идея на ГЕРБ - изборната кампания да се съкрати от 30 на 21 дни, или 3 седмици. Затова и стана новина.

Аргументи: “Прекалено дългата кампания води до апатия и вместо да мотивира избирателите да гласуват, само може да ги отврати от острата политическа дискусия един месец преди изборите.”

Тук е мястото от първа ръка да опишем накратко фалшивия патос на една предизборна кампания.

Действие първо: Спомени от кухнята на изборите

Кухня като всяка кухня - мирише на политпрепържено, на леко вкиснато, често пъти на загоряло, тенджери-тигани, медийни черпаци, вилици, цедки и ножове… Има мазни плотове, мръсни съдове и винаги препълнена кофа за боклук…

Българската предизборна кампания е като производството на кренвирши - консумирайте, но по-добре е да не знаете как се правят.

У нас обаче лъжите стигат до цинизъм, вулгарни изяви и безогледни лъжи. Цял месец в щабовете се произвеждат на конвейер еднакви до полуда скучни и лицемерни новини за мероприятия на лидерите и техните заместници, фалшиви инициативи и нелепи публични изяви.

Само в предизборните кампании можете да срещнете информации как вашият лидер се качва случайно в автобус и изведнъж всички пътници се оказват негови възторжени симпатизанти, на които той обяснява как ще реши проблемите в градския транспорт. Само в предизборни периоди лидерите се сещат да честват някои дати, като борбата с диабета, и тичат на срещи с болни, които иначе и през ум не би им минало да посетят. Само предизборно влизат в черкви и палят свещи пред светци, за които чуват за първи път. Само предизборно поднасят венци на паметници, пред които цяла година не са се спирали. Ако в програмата на кандидата е записано посещение на местния пазар, в медиите излиза, че пазарът е организиран в негова чест.

И всичко това се превръща във възторжени тв или радиорепортажи, информации със снимки във вестниците и сайтовете, които с лъхащия от тях фалш само засилват негативизма и отвращението у избирателя. Ако говорим за изкривена, купена, платена и обслужваща журналистика - тя е точно тогава. И това е издигнато в ранг на закон.

Дебатите - извор на отвращение

С много малки изключения българските предизборни дебати, особено организирани по традиционния начин - между 5-6 участници, са израз на нещо средно между словесна корида и наръчник по гаднярство. На предишни избори се стигна дотам, че една телевизия - организатор на подобни “улични” дебати, се принуди да ги прекрати заради хулиганското поведение на купените агитки зад кандидатите.

В подобни дебати по правило всички нападат най-силния или този, който в момента е в управлението, и дружно се опитват да го разфасоват. Конкретен пример - всеки кретен на дебат може да ругае кмета Фандъкова и жената да се чуди как да отговори на всички, защото времето им било равно?!

Ето защо българинът би подкрепил намаляването на предизборната кампания, както би подкрепил намаляването на всичко, свързано с нашите политици, освен печенето им на шиш и работното време.

Действие второ - за промените по принцип

Към момента правната комисия в парламента обсъжда 13 предложения за изменение на изборните правила. Освен от ГЕРБ идеи за конкретни промени имат от “Атака”, патриотите, бъдещия партиен лидер Георги Кадиев, както и Местан. Тихо е откъм БСП.

“Атака” и ПФ имат сходни идеи, свързани със задължително гласуване, както и санкции при негласуване. Това обаче едва ли ще се приеме, след като въпросът беше изхвърлен от референдума. Лютви Местан има два проекта, свързани предимно с агитацията на майчин език, проекти имат и Настимир Ананиев от РБ и колегата му Димитър Делчев. Иска се увеличаване на броя на РИК и ОИК и машинно гласуване.

Същото иска и АБВ. Шефът на правната комисия в парламента Данаил Кирилов обаче е скептичен, че това не е толкова модерен начин на гласуване, защото се използва предимно в Индия заради ниския образователен статус на населението.

Мартин Димитров и Петър Славов ще се борят срещу феномена 15/15 и предлагат в закона да се разпише, че не се изписва в бюлетината номерацията в подредбата на партията.

От управляващата партия освен намаляването на времето на кампанията искат и вотът да започва в 7 вместо в 6 ч. и да завършва в 21 вместо в 20 ч. Но това е дребен детайл.

По-сериозна е идеята всички задгранични гласове да влизат в отделен избирателен район “Чужбина”. Това ще позволи гласуването с преференция, което сега не е възможно. Идеята подкрепят и реформаторите, каквото и да значи това.

Предлага се още затворниците, които не са извършили тежки престъпления, както и лицата под запрещение, също да могат да гласуват. Аргументът за това са решения на Европейския съд за правата на човека и конституцията, според която няма разлика между пълно и частично запрещение.

Дотук - телеграфно по детайлите. От всичко изброено изкушеният политически читател разбира, че доста от промените наистина не засягат президентските избори. Например избягване на феномена 15/15, единните номера на партиите в цялата страна, секция “Чужбина”, преференциите и донякъде активната регистрация. За други, като машинното и експерименталното електронно гласуване и активната регистрация, президентският вот може да послужи за тренировъчен терен.

Без съмнение във времето ще се явят и други идеи за промени в “Гордостта на Мая”. Но не можем да не отбележим подозрителната спонтанност на предложенията от всички партии по едно и също време.

Евентуалната лоша за депутатите новина е, че се подминава нещо много важно - какво би станало, ако ГРАО установи 400 000 валидни подписа за референдума на Слави Трифонов (от предадени 640 000) и се проведат отново избори 2 в 1 с референдум или дори 3 в 1 с парламентарни? Макар и малка и теоретична, но такава възможност има. При един успешен референдум на законодателя ще се отвори маса друга работа в мащаби, за които сега е трудно да се пише.