Без лични пристрастия в кампанията за шеф на ООН

Нужен е временен мораториум върху други назначения на българи на висши постове в организацията

Съветът за сигурност не подбира кандидатите съобразно партийната им оцветеност

Правителството направи значима и далновидна стъпка с номинирането в Ню Йорк на г-жа Ирина Бокова за официалeн кандидат на България за следващ генерален секретар (ГС) на ООН. Основна заслуга за рационалното приключване на подготовката за това решение е на премиера Бойко Борисов. Върху него и външния министър Даниел Митов сега ляга голямата лична отговорност да осигурят всички условия за успеха на изборната кампания на България в ООН.

Дипломатическото прокарване на българската кандидатура вече е сред централните задачи на външната ни политика. Добре е, че основните парламентарно представени партии заявиха ясно своята подкрепа за номинацията.

Провеждането на международна изборна кампания за генерален секретар на ООН е рядка професионална чест и служебно предизвикателство за българската дипломатическа служба. Нужно е външният министър да гарантира лоялното изпълнение на служебните задължения на всички дипломатически равнища и на всеки етап от предстоящата кампания. Естествено е да се очаква, че отделните представители на българския дипломатически елит ще оставят настрана своите вътрешнополитически различия или лични пристрастия по отношение на номинираната личност. Онези, на които тя не им е „по сърце”, би следвало да се оттеглят доброволно от държавната кампания, за да не й вредят. В една демократична държава това не означава „уволнение на провинилите се”, а по-скоро нормално разбиране на техните етични проблеми и конфликти на интереси. В противен случай може да се окаже, че държавата плаща високи заплати на хора, които всъщност работят за чужди на страната интереси, без значение дали това става по чисто идеологически или по финансови и кариеристични подбуди. Това е въпрос на служебна почтеност и лична доблест.

В този контекст следва да се знае, че аргументи от идеологическо естество, които често сме чували във вътрешнополитическите ни дебати, нямат съществено значение за резултатите от селекционния процес в Съвета за сигурност на ООН. Никой сериозен дипломат в системата на международните организации не се интересува от произхода и партийно-политическата оцветеност на кандидатите, стига те наистина да отговарят на обявените високопрофесионални изисквания на ООН и да се радват на широка подкрепа.

Българското правителство би следвало да въведе временен мораториум върху всякакви други свои назначения на ръководно равнище в системата на ООН, изискващи правителствена подкрепа. Много лесно международната кампания на България за ГС на ООН може да бъде затруднена, ако не и напълно провалена, от несъгласувани индивидуални стъпки за назначаването на друг българин за международен служител на достатъчно високо равнище в системата на ООН. Премиерът или външният министър ще трябва да контролира отблизо спазването на такъв мораториум до завършването на селекционния процес за генерален секретар на ООН.

Международната изборна кампания обичайно започва с изпращането от МВнР на дипломатически ноти до правителствата на редица страни членки на ООН, с които се представят качествата на българската кандидатура и се изразява надежда за тяхната подкрепа в ООН. Получените първоначални отговори от приятелски настроени към България страни и последващите разговори ще очертаят степента на официална приемливост на българската кандидатура в ООН. За целта могат да се използват и „посланици със специални поръчения“, които са авторитетни българи с дипломатически способности и богати международни контакти.

Основната предпоставка за улесняване на хода на кампанията е международната известност и дипломатически връзки на г-жа Ирина Бокова като генерален директор на ЮНЕСКО и координатор на важни управленски програми в системата на ООН. Изключително благоприятно за успеха на кампанията е обстоятелството, че в ООН е налице широко предпочитание към силна женска кандидатура от Източна Европа. Не е случайно, че официално номинираните досега пет кандидатури са единствено от този „регион на ООН“. До края на март, когато приключва първият етап на номинационния процес, биха могли да бъдат издигнати кандидатури и от други страни.

На предстоящите прослушвания в ООН, които ще се състоят от април до края на юли т.г., кандидатите ще трябва да представят своите визии за перспективно развитие на дейността на ООН в отговор на съвременните глобални предизвикателства. При наличието на свои „новаторски инициативи“ кандидатите следва да обяснят как ще осигурят тяхното реализиране чрез бюджетни и извънбюджетни източници на ООН.

Доброто познаване на всички кандидати и интересите на номиниращите страни е предпоставка за правилни тактически демарши на правителството в хода на изборния процес в ООН. Става дума за сложна, но изключително интересна „дипломатическа игра“, която ще въведе страната ни в лабиринта на установената селекционна практика на ООН. Тази дейност е по възможностите единствено на висши дипломати с доказани умения, които са скъсали не един кат дрехи в заседателните зали в системата на ООН.

Всъщност само препоръчаният от Съвета за сигурност кандидат стига до гласуване в Общото събрание на ООН, което формално назначава генералния секретар с просто мнозинство на своите страни членки. Никога досега направена от Съвета за сигурност препоръка не е била отхвърляна от Общото събрание.

Фокусът на дипломатическите усилия по кампанията ще се определи от състава на Съвета за сигурност и от доброто използване на „гъвкавите правила“ за селекция на кандидатите. При наличието на конкуриращи се кандидатури това става най-често чрез серия от „неофициални допитвания“ до членуващите в Съвета за сигурност страни, с които анонимно се установява степента на тяхната подкрепа за всеки номиниран кандидат. Получената картина обаче може да се промени под влияние на общите резултати от следващите допитвания и конфиденциални консултации между отделните страни. Дори една неопределена или колебаеща се постоянна членка на Съвета за сигурност (напр. Великобритания) може да адаптира позицията си в синхрон с оформящата се обща подкрепа за кандидата (напр. от САЩ, Франция, Китай и Русия).

Тази процедура на селекция подсказва, че кампанията на всяка номинираща държава, включително на България, следва да се фокусира върху работата за генериране на положително отношение не само сред петте постоянни членки на Съвета за сигурност, но и сред 10-те непостоянни членки. Освен това всяка обещана подкрепа за даден кандидат може да се промени в хода на селекцията под влияние на нови обстоятелства. В условията на тази очаквана нестабилност на селекционния процес важен е фактът, че регионалната група на Източна Европа изрази единодушно, в писмен вид, своето твърдо мнение, че страните членки на ООН трябва най-сетне да уважат нейния „ротационен ред“, съгласно принципа за справедливо разпределение между различните „региони на ООН“. Основно изискване за това, разбира се, е наличието на силни кандидатури от региона, което в случая с г-жа Ирина Бокова е налице.

* Авторът е доктор на историческите науки, бивш старши дипломат от МВнР с дългогодишен опит. Специализирал е в ООН и е заемал ръководни позиции в няколко международни организации от нейната система.