Борисов сам клати властта си

Увеличават се хората, които искат да държат огледала пред премиера

Дори да се печелят по съмнителен начин обществените поръчки, още по-съмнително е стопирането им на базата на съмнения

Вторият мандат на Бойко Борисов започна донякъде да напомня втората половина от единствения мандат на Иван Костов - несигурност, скандали от всякакво естество, а особено от финансово, атаки от всички посоки. А първият мандат изразяваше нещо сходно с началото на кратката Костова ера - прилив на големи обществени надежди и упования в изгрева на ново, по-справедливо време. Злото (в първия случай олицетворявано от Виденов и призрака на икономическата катастрофа; във втория случай представлявано от тройната коалиция и предполагаемата нейна морална катастрофа) е победено. И по двете линии се оформиха изкушенията към сладък живот и триумфално царствено самочувствие. Помним как Костов в бял костюм от терасата на БНБ наблюдаваше взривяването на мавзолея, с вида на император Нерон, съзерцаващ опожарения от него Рим. А и помним в какъв символ на разочарование от широките пръсти на герберската власт се превърнаха ония крупни количества ядки, с които зареждаха правителствения самолет за рейсовете му до морето и обратно.

Аналогията като всяка аналогия е поне малко пресилена. Но важното е, че имаше момент, в който сякаш и Костов, и Борисов започнаха да усещат, че губят пълния контрол върху ситуацията, че уж всичко си е както преди, социологическите проучвания са обнадеждаващи, опозицията не е във върхова форма, но работите вървят на зле. Костов реагира, като замълча. „Иване, кажи си!“ - и Иван не си каза. Борисов, напротив, заговори и задейства. Костов загуби от тактиката си. Предстои да видим доколко добре е калкулиран противоположният подход на Борисов.

Всъщност какво му се случваше на него през последните седмици и месеци? Теренът му за маневриране видимо се свиваше. Други сили, от различни посоки, постепенно изземваха инициативата и или диктуваха дневния ред, или си присвояваха правото да го оценяват от висша инстанция. Арбитърската роля на премиера, с която той толкова се гордееше, се трансформира в изпълнителска - да отстъпва, където може, и да гаси пожари, където трябва. От едната страна грубо му сочеха с кои партньори е длъжен да се раздели, кои министри да маха и кои да оставя, какви решения да наложи и кои да отложи. От другата страна високомерно му обясняваха, че е морално провален, политически изчерпан, поддал се на олигархията и поел по нанадолнището на собственото си управление. Популярна стана огледалната метафора. Истината е, че твърде се умножиха хората, които искат да държат огледала пред Борисов и да разказват на публиката какво трябва да е видял в тях. За капак дойдоха размаханите пръсти отвън - евродокладът, след него и изявлението на Юнкер за добрата Румъния на фона на лошата България.

Може телефонни разговори или срещи на живо с Юнкер или Меркел да са изиграли ролята на тоягата в приказката за тоягата и моркова. Може част от бизнеса да е бил предупреден, че му готвят изненади с отмяната на договори - и да му е обещан морков с бъдещи компенсации. Може елементът на политически спектакъл да е надскочил реалните промени. Така или иначе спрените тук и там обществени поръчки са отговорност на премиера. От тях явно следва да си извлечем поуки. Че той, а не някой друг е на власт, че от него зависи кой кой е и какви позиции заема и най-вече какво може да се надява да получи. Борисов реши да преутвърди в очите на общественото мнение статута си на лидер, който командва парада в тази страна. И да покаже и на РБ, и на ДПС къде им е мястото. Спрямо РБ - за да започне именно той да изглежда като истинския борец против мафията и олигархията. Спрямо ДПС - за да придобие тъкмо той вида на голяма и реална спирачка срещу намесата отвън в българската политика.

Играта е рискована. Дори да се печелят по съмнителен начин обществените поръчки, още по-съмнително е стопирането им просто на базата на съмнения. Сигналът е лош и към бизнеса, и към всякакви потенциални инвеститори. Оставете пропуснатите ползи на едрите капиталисти. Но всичко това размества планове, изхвърля зад борда подизпълнители, ликвидира работни места и надежди на доста семейства да припечелят баш през идните месеци. Недоволни имат основание да бъдат и в различни политически среди, където са смятали, че Борисов няма да прави резки движения. Да не говорим за геополитическите фактори, където недоволството се разбира от само себе си. Не знам дали Брюксел и Берлин ни заобичаха след спрените поръчки, но Москва и Анкара, конфронтирани по всеки друг въпрос, са единни в нарасналото си недоверие към България. Не е достатъчно да заявиш, че комисията против Русия и Турция няма да заработи. Партньорите ни от североизток и югоизток са запомнили, че изобщо е създадена.

Възможно е Борисов да е предвидил негативните последици и да си е дал сметка колко рискува с провокираните от самия него сътресения. Хубаво е да е така. Разбираема е идеята му да отвоюва загубени позиции и после, когато балансите се пренаредят както му е изгодно, да успокои нещата и отново да внуши стабилност. Но няма как да бъде сигурен, че всичко е изчислено и корабът след накланяне и загребване на вода ще се върне в изправено положение. Какви новини дойдоха от премиера? Някой го заплашва с убийство. Готов е не за избори, а за война. До 20 дни срещу него ще излязат компромати. Дали е настъпил нещо, което не бива да се настъпва, и сега се плаши от ответен удар, или донапомпва балона на своята самоотверженост в битката с олигархията, или и двете, не знаем. В крайна сметка усети ли се застрашен, човек отива там, където се чувства най-сигурно. Местан отива в турското посолство, Борисов - при медиите. Отново те трябва да му станат съюзници в новата и неочаквано настъпателна тактика.

Докрай Костов не пожела да признае, че властта му е разклатена, и да потърси спасителни изходи от политическото нанадолнище. Борисов, напротив, охотно твърди, че му клатят властта, и прави всичко възможно да укрепи това впечатление, за да изпъква като скала на стабилността. Напоследък разклащането обаче не идва от враждебни на управлението политически или бизнес среди. Действията и ходовете, внушаващи разтърсване, несигурност, смут, се произвеждат от „Дондуков“ 1. Борисов сам клати властта си. Съвсем скоро ще разберем дали е било оправдано. Дали, с други думи, това е била леката температура от ваксината, неизбежна, за да не се случи после тежката политическа треска. Или е предвестник тъкмо на треската.