Роберт Фицо - Социалдемократът популист

“Словаците и тяхната сигурност са по-голям приоритет от правата на мигрантите!” С такава риторика и с лозунга “Храним Словенско” (”Ние браним Словакия”) премиерът Роберт Фицо се опита да запази парламентарното си мнозинство на изборите в събота. Не успя, но пък унищожи и шансовете на опозицията да състави коалиция, без да включва в нея откровените фашисти, влезли в Народната рада.

Когато през 1984 г. кандидатства за членство в комунистическата партия на бивша Чехословакия, студентът по право Роберт Фицо декларира, че е “стриктен атеист”, а в характеристиката му пише, че има “ревностни марксистко-ленински възгледи” и че няма “религиозни проблеми”. На президентските избори 30 години по-късно и четвърт век след Нежната революция премиерът и кандидат за държавен глава Фицо се похвали, че е расъл в католическо семейство и дядо му го е възпитал стриктно да спазва правилата на християнския живот.

Тогава левичарят бе разгромен на балотаж от милионера Андрей Киска, който стана първият словашки президент без комунистическо минало. Сега Фицо пробва да оцелее във властта, набедявайки всички терористи за мюсюлмани и плашейки сънародниците си, че те и католическите им ценности ще бъдат претопени в мигрантския потоп.

“Мултикултурализмът е фантастика, единственият начин да се елиминира рискът от терор като в Париж и сексуални нападения като в Кьолн е да не се допуска в Словакия компактна мюсюлманска общност”, заяви Фицо в навечерието на изборите. Той уверяваше електората, че докато ЕС извършва ритуално самоубийство, следвайки бежанската политика на Ангела Меркел, властта в Братислава следи “всеки отделен мюсюлманин”. И предложи на нас и на Македония да прати 300 словашки полицаи да ни запечатат границите, защото Гърция вече не функционирала като държава и трябвало да бъде жертвана в името на оцеляването на Шенген.

Атина реагира гневно миналия петък и в официално изявление попита Фицо как си представя да продължи да управлява с подобно злъчно бълнуване.

Ветеранът на словашкия премиерски пост обаче едва ли е толкова политически късоглед. Социолозите от месеци предричаха, че партията му “Посока-Социалдемокрация” ще загуби безпрецедентното си абсолютно мнозинство от 83-ма депутати в 150-местния парламент заради серия от корупционни скандали, много от които тепърва ще се разплитат. Учителите и медсестрите стачкуваха за по-високи заплати. И не помогнаха популистки мерки като безплатни влакови билети за ученици и пенсионери.

Затова Фицо се хвана за сламката с мигрантите. Ако не бе го направил, резултатът му - 28,3% от гласовете и 49 депутати, вероятно щеше да е още по-лош. Традиционната десница обаче бе елиминирана, а на нейно място в парламента се върнаха старите Фицови партньори от Словашката национална партия (СНП) и за първи път влязоха фашистите от “Наша Словакия”.

Четири месеца преди словашкото председателство на ЕС Фицо трудно ще формира управляваща коалиция, но на досегашните опозиционни формации също няма да им е лесно. А и дори да успеят, левичарят вероятно се надява, че скоро ще се изпокарат и той ще се върне на бял кон.

Така стана след пировата му победа през 2010 г., когато спечели 62 депутатски места и не можа да състави правителство. Дяснолибералната коалиция, която го наследи във властта, се разтресе от разкрития за корупция и се разпадна заради отказа на финиширалата сега на второ място “Свобода и солидарност” да подкрепи спасяването на Гърция от фалит. И Фицо разгроми всички на предсрочните избори през 2012 г.

Сега той вероятно ще убеждава словаците, че трябва да ги брани и от фашистите. Но политиката е неблагодарен бизнес и властта може да се окаже вече само ревностен блян за социалдемократа с популистки уклон.

Партия на чистите ръце

Роберт Фицо (51 г.) създава “Посока-Социалдемокрация” през 1999 г., след като напуска наследилата компартията Демократична левица. В новата формация са включени само членове без връзки с бившия режим или с други партии след него. През 2002-2006 г. е главна опозиционна сила в парламента, а през 2006-2010 г. управлява в коалиция с мразещите циганите и унгарското малцинство ултранационалисти от СНП и с центристката партия на експремиера Владимир Мечиар. Фицо вкара Словакия в еврозоната през 2009 г., а втория си мандат спечели на извънредни избори през 2012 г.

ЗА НЕГО

Фицо и Земан са даже твърде меки

Позициите на Роберт Фицо и на Милош Земан (президент на Чехия – б.р.) по мигрантския проблем са достойни за похвала, но според мен са твърде меки. Аз бих ги отстоявал много по-енергично. Призивите за премахване на бариерите пред мигрантите са като приспивна песничка за деца, заради която много от нас не си дават сметка какво ще последва.

ВАЦЛАВ КЛАУС, БИВШ ПРЕЗИДЕНТ (2003-2013) НА ЧЕХИЯ

Съживява

разделението в ЕС

За мен е недопустимо заради правителството на Роберт Фицо Словакия да не откликне с разбиране на призивите на партньорите ни за европейска солидарност по бежанския въпрос. Никой няма да стои и само да гледа тази човешка трагедия. Нито ЕС като цяло, нито конкретно Централна Европа, ще спечели от съживяването на разделението между старите и новите членки.

АНДРЕЙ КИСКА,

ПРЕЗИДЕНТ НА СЛОВАКИЯ

Противоречи на ценностите на ПЕС

Срамни са думите на Роберт Фицо, че няма да търпи масов наплив от мюсюлмани и че Словакия е създадена за словаците, а не за малцинствата. Нежеланието да се покаже солидарност не съответства на прогресивните ни ценности, затова призовавам лидера Сергей Станишев да започне процедура по отстраняване на “Посока-Социалдемокрация” от ПЕС.

ДЖАНИ ПИТЕЛА, ЛИДЕР НА СОЦИАЛИСТИТЕ И ДЕМОКРАТИТЕ В ЕП

№1 е по справяне с финансовата криза

Ако трябва да посоча държавите и премиерите, които се справят отлично с глобалната финансова криза, ще сложа на първо място Словакия и Роберт Фицо. Това ще ни помогне да разрешим разногласията си.

ВИКТОР ОРБАН,

ПРЕМИЕР НА УНГАРИЯ