Пиенето - национален спорт

Деца пият алкохол веднъж седмично. Как успяват?

Само преди седмица излязоха резултатите от проучване, според което българските ученици са с най-ниски постижения по четене, математика и природни науки в ЕС. Обществото се притесни, гражданите се възмутиха, заваляха обвинения към министерства, преподаватели и издатели, а родители цъкаха с език и се чудеха как така е възможно техните сладки, умни, надарени дечица да се окажат най-тъпите в Европа.

Разбира се, като всяко чудо и това продължи три дни, после беше затрупано от по-актуални новини. А сред актуалните се появи и една, която да реабилитира способностите на българските ученици и да ни отсрами. Как ли? Ами ето така - българчетата се нареждат на челните места по употреба на алкохол в света. Всеки пети тийнейджър между 11 и 15 години признава, че пие алкохол поне веднъж седмично. Сега го прочетете още веднъж, по-бавно. Всеки пети. Между 11 и 15 години. Пие поне веднъж седмично. Стана ли ви страшно? На мен - да.

Този път обаче такива бурни обществени реакции няма. Защо ли? Защото няма кого да обвиним. Ни министерство, ни учебници, ни образователна система. Защото този път пръстът трябва да е насочен към нас. Като родители, като общество, като традиции, ако щете. Защото у нас пиенето е национален спорт. Е, не чак толкова, колкото в Русия или скандинавските страни, но достатъчно, за да възпитава и да формира нагласи.

Чета данните отново и си задавам въпроси. Най-напред - как така веднъж седмично, къде тези деца успяват да пият алкохол веднъж седмично? Защото говорим за деца, на 11-15 години все още са такива. Не са 18-годишни младежи, които ходят редовно по барове, клубове и партита. Къде едно дете на 11 години успява да пие алкохол? Ако е в училище или след училище - откъде се снабдява с него? От училищната лавка, от магазина наблизо, където му го продават без проблем, или си го носи от вкъщи? Как така учителите не забелязват, че децата са пили? Как така родителите не забелязват, че децата са пили? Как става така, че детето ти се прибира вкъщи миришещо на алкохол и с леки до средни промени в поведението и адекватността и ти не го забелязваш? Не веднъж, инцидентно. А веднъж седмично. Най-малко.

От всички тези въпроси става ясно, че положението е изтървано на много нива. И като контрол върху продажбата на алкохол на непълнолетни, понеже очевидно е изключително наивно да се разчита на съвестта и морала на търговците като регулатор. И като контрол в училищата. Спомням си как избирах училище за сина си и колко стресната бях, като видях осеяния с празни шишета двор на едно от тях. Нещо повече - кошчето във фоайето на училището беше пълно с бирени бутилки. Вътре в училището. Където би трябвало да има охрана поне. Е, не го записах там, но какво от това? Десетки други деца ходят в това училище. И в други като него.

И ако за търговците и учителите може да се измисли някакво оправдание - колкото и цинично да звучи, в крайна сметка, не става въпрос за техните деца - за нас, родителите, не може. Не само защото не упражняваме контрол и не забелязваме децата си. Не само защото „ракия със салата“ е ежедневен модел на много голяма част от българските семейства. А защото вероятно някои от тези деца пият и вкъщи. Официално, легално, под благосклонните погледи на родителите.

Разбира се, нагласи и традиции трудно се променят, осъзнаването е въпрос на поколения. Но е добре до някакво замисляне и осъзнаване все пак да се стигне. Особено ако искаме децата ни да имат нещо друго, с което да се похвалят.

Попара с вино като приспивателно

Времената, в които попарата с вино се е смятала за най-доброто детско приспивателно, не са толкова далеч. И може би все още се използва заедно с други „лечебни” практики, включващи алкохол. Достатъчно е да се поразрови човек из форумите за майки и да попрочете съвети, за да се убеди. Достатъчно е и да седне в заведение и да се огледа, за да види как тригодишни лакомо облизват пяната от бирата на родителите си. И не, не става въпрос за родители от малцинствени и маргинални групи по затънтени села. Просто у нас е нормално да се пие. От най-ранна възраст. Ако думата „наркотици“ предизвиква настръхване от ужас у родителите, с алкохола всичко е наред. Той е един вид инициация и белег за порастване.