Лола ди Мола: Театрали в шИКАРно настроение

Във времената на новоиздигани и укрепявани ограждения поне театърът ни е без граници!

Тържественият спектакъл “Театър без граници” се състоя в световния ден на театъра - 27 март, а Съюзът на артистите в България раздаде по повода годишните си отличия “Икар”.

Дали и присъстващите на събитието в Народния театър “Иван Вазов”си бяха поставили граници и кой как ги престъпи, да видим.

Илка Зафирова бе отличена с почетна награда за изключителен творчески принос към българския театър, а Валентин Ганев освен като водещ се изяви и като призьор, получавайки статуетката за второстепенна мъжка роля за образа си на Никола Гешев в постановката “Гео” по Христо Карастоянов. Обичаната българска актриса бе избрала семпъл ансамбъл в черно, включващ толкова актуалната дълга плисирана пола. Тоалетът й бе придружен от красив шал, допълващ изяществото на перлените обици. Елегантният костюм на водещия, допълнен от сламена шапка тип гарсон, перфектно допълваше семплата ретро визия на дамата.

Едно от почетните отличия за педагогически принос към българските театрали получи проф. Надежда Сейкова, съпруга на отдавна напусналият ни и обичан майстор на словото Марко Семов. Дамата бе избрала ретро звученето на костюм от две части в нежна синя дантела и дискретна огърлица от перли.

Наградата за главна женска роля отнесе младата Анастасия Лютова за сложното си и драматично превъплъщение в Лив Щайн от едноименната постановка на Малък градски театър “Зад канала”. Елегантната черна рокля на актрисата бе много подходяща както за повода, така и като перфектното допълнение към естествения чар и свежест, която излъчваше победителката.

Отличие за дебют получиха “сестри Палавееви”- Мила Люцканова и Боряна Братоева, за ролите си в постановката със същото име на Пловдивския драматичен театър. Треската на дебютантките вероятно е причината за леко неподходящите материи и съчетания в тоалетите на младите дами спрямо тържествения характер на събитие от този ранг.

В категорията второстепенна женска роля статуетката отиде в ръцете не на една, а на четири талантливи дами. Актрисите от постановката “Театър, моя любов” по Валери Петров, която се играе под режисурата на Касиер Ноа Ашер в театър “199” и на церемонията по награждаването представиха едно драматично, светлокосо модно каре. Някак очаквано черното бе преобладаващият нюанс в тоалетите им, приятно разнообразено от плътното синьо в роклята на Лилия Маравиля, която за съжаление много неактуално и антиекологично бе подплатена от кожен елек. Изключвайки прекалено лъскавото метализе в тоалета на Красимира Кузманова и излишно драматичното деколте на актрисата и режисьор Касиел Ноа Ашер, тоалетът на Стефка Янорова спечели по точки и симпатии, може би и заради артистичното съчетание на червен чорапогащник с отворени обувки.

Луиза Григорова също бе сред номинираните за главна женска роля и както се оказа, излишно предвидливо бе избрала дълга официална рокля в черно с лъскав детайл в областта на деколтето. Младата актриса бе придружена от майка си Ивет Григорова, която определено бе изпаднала в модно затъмнение относно подходящия за събитието дрес код. Прекалено късата рокля и компанията й от ботуши над коляното, макар и върху поддържана снага, стоят нелепо в обстановката и повода на галавечерта в Народния театър, а още повече в непосредственото присъствие на младостта на дъщерята.

Иво Димчев получи отличие за съвременен танц и пърформънс за спектакъла си “Опервил” в театър “Азарян” на НДК и “Фейсбук театър”, Мозей. Подобието на ловджийски костюм подкрепено от моряшка фланелка, с което се качи на сцената, прозвуча абсурдно и трудно би извикало нужното уважение към театралната сцена, колкото и авангардна да е тя. Много подходящо персонализирани могат да бъдат думите на Кафка в случая: “За да може театърът да въздейства върху живота, той трябва да е по-силен и по-наситен от всекидневния живот. При стрелба трябва да се целиш по- високо от целта.”

Иначе падаме отстреляни още с първото виждане и оставаме с мрачното подозрение, че скоро няма да видим края на размъкнатите фланелоподобни материи и кройки тип анцуг сред публиката в родните театри.