Рейгън, Борисов и хуманността зад огради

Неолибералната толерантност без граници днес ражда със скорост, по-голяма от всякога, хейтърство, тероризъм, престъпност и растящ брой граници

Светът става все по-опасен и бизнесът със стени, от наблюдателни камери и железни врати до всякакви биометрични техники за контрол ще бъде един от най-печелившите

На 12 юни 1987 г. в знаменита реч при посещение в Западен Берлин бащата на неолибералния капитализъм Роналд Рейгън призова съветския лидер Михаил Горбачов „да разруши тази стена” - Берлинската. И стената падна две години по-късно. Като награда за стореното от него по въпроса за стените българските неолиберални американофили се канят да му строят паметник в София.

Тези дни премиерът Борисов реагира по неговия си начин сърдито на журналистически нападки за това, че не сме били хуманни към бежанците, тъй като сме изграждали граници и сме ги спирали на границите, сиреч стените, срещу които се бе обявил някога Рейгън. Борисов не отрече, че трябва да бъдем хуманни към бежанците, но бе категоричен, че ще строи граници. „Ако ме бяха послушали в Европа преди една година, а не сега - да затворим Балканския път, нямаше да стоят сега с милиони по лагерите - това е хуманност. И да влизат по толкова, по колкото може да бъдат интегрирани“, каза той.

Ако не трябваше да спазва добър тон, Борисов можеше да попита журналистката, защо, като е толкова толерантно и хуманно да сваляме границите, държавата, която финансира повечето организации в света, зовящи за толерантност, хуманност и сваляне на границите, е изградила най-дългата стена от времето на Великата китайска стена до днес - тази между Мексико и САЩ. И там са изтрепани и умрели десетки пъти повече хора, отколкото на Берлинската стена, за която Рейгън призоваваше Горбачов да бъде премахната.

В края на Втората световна война има 5 стени между държавите. От 1945 до 1991 г. стените, изградени между различни страни, са 19, след това в края на студената война през 1991 г. те падат на 12 и през следващия четвърт век те станаха над пет пъти повече. През 2015 г. са 65 и ускорено се увеличават. Така либералните приказки за хуманност и свобода на движение звучат все по-кухо и несъответстващо на реалностите. Светът става и ще става все по-опасен, все по-несигурен през следващите десетилетия и бизнесът със стени, като се започне от наблюдателни камери и железни врати и се стигне до всякакви биометрични техники за контрол, ще бъде един от най-печелившите. Неолибералната толерантност и хуманизъм без граници днес раждат със скорост, по-голяма отвсякога хейтърство, тероризъм, престъпност и нарастващо количество граници.

Неолибералният капитализъм, пуснат в действие от Рейгън, трябваше да сваля границите, за да може капиталът свободно да отиде там, където може да печели повече или пък да отмъкне отнякъде колкото се може повече квалифицирани кадри. В резултат на това се получи нещо противоположно - гигантски противоречия, от които спасението се оказва отново строежът на стени. Ако 62-ма глобални олигарси натрупаха от свалянето на стените толкова богатство, колкото половината човечество, когато това човечество хукне към тях, те ще започнат да строят всякакви стени, за да се спасят от останалите. В ранните етапи на развитие на капитализма в края на ХVІІІ век в света има около 7 милиона обитатели на бордеи или гета, които са в бедствено положение. Два века по-късно те са около 700 милиона, т.е. 100 пъти повече, докато в същото време населението на света е нараснало шест пъти. Сега броят на живеещите в гета е много пъти по-голям, отколкото по времето, когато Маркс написва Комунистическия манифест. Това са различни светове и независимо от лозунгите за хуманизъм ще става обратното.

Ако близо 9 млн. българи, които са били реалните притежатели на хилядите индустриални предприятия, на милиардите собственост през 1990 г., са били ограбени от едно нищожно малцинство за изминалия четвърт век, няма как да очакваме, че те ще бъдат толерантни и хуманни към своите грабители. Според доклад на НСИ от 2014 г. 3187 домакинства в България живеят в колиби, бараки и други подобни сгради, 22 960 живеят в нежилищни сгради, 950 са без дом, а 212 078 са без адрес и може да се предположи, че една немалка част от тях просто са скитници и бездомници. Защо си мислите, че тези хора ще бъдат и трябва да бъдат толерантни и хуманни например към милионери като Плевнелиев, които живеят в затворени градчета и говорят с либерален блясък в очите за хуманност? Случайно ли е, че въпреки възторжените му приказки за хуманност едва 27% от българите му имат някакво доверие. А уж функцията му е да изразява единството на нацията. Когато има, както казваше един велик български поет, „два свята - единият е излишен”, то тяхното съединяване не става с либерални клишета за толерантност и хуманност.

Случайно ли е, че равнището на агресия и насилие в българското общество вземат гигантски размери и всеки се чуди как да се спасява от тях? Случайно ли е тогава, че основен проблем в българските училища става дали те имат камери, защитни съоръжения и стени и никой не говори за хуманно и толерантно оставяне на всеки да влиза и излиза там. Ако по времето на „нехуманния социализъм” нямаше охраняващи устройства, а важното беше да има зъболекар и лекар във всяко училище, сега основното е здравата охрана и стените, които да пазят децата от останалия свят. Неолибералният капитализъм генерира хейтърство и недоволство в по-големи мащаби и с по-голяма скорост от всякога в историята точно когато неолибералните НПО-та и медии лицемерно призовават за „толерантност” срещу „езика на омразата”.

Затова няма как да не расте и броят на стените, независимо дали става дума за гета в една или друга държава, или за превръщането на цели държави в гета в сравнение с развития Запад. Няма как това да не ражда опасности и рискове, като се започне от нарастващата престъпност, агресията, убийствата и се стигне до различни версии на тероризъм и големи маси от хора, които искат да излязат от гетата и да отидат в другата, по-богатата част от съответната територия. Това няма как да не ражда все повече опасности и стремеж да се защитиш от тях. Затова стените се увеличават и ще се увеличават. Където има страх, се появява обединение срещу опасността, идентифицирана с някакъв враг и ограждане от този враг. Там, където системата ражда опасности, рискове и конфликти, призивите за хуманност без граници изглеждат утопични кьорфишеци. Хуманността започва да се търси в затварянето от опасностите, в границите. Затова и през следващите години ще се появяват все повече граници и все повече камери. И те ще са рожба на света на Рейгън, в който влязохме през 1989 г., където изглеждаше като че ли вече няма да има граници и няма да има наблюдателни камери, и това било „демокрацията” и „свободата”. Диалектика, както би казал знаменитият философ Хегел, диалектиката на Рейгъновия неолиберален капитализъм, раждащ всекидневно и всекичасно своята противоположност.