Време ли е жена от Източна Европа да оглави ООН

Започва истинското състезание за шеф на организацията

Новозеланска медия класира четирите водещи кандидатури: Ирина Бокова, Наталия Герман (Молдова), Хелън Кларк (Нова Зеландия), Весна Пусич (Хърватия)

Истинското състезание между номинираните кандидати за най-високия пост в ООН започва едва сега. Дипломатическата надпревара ще премине през няколко етапа – неофициални прослушвания на кандидатите с интерактивни дискусии, тематични срещи по конкретни групи въпроси, срещи с регионални групи, дискусии с граждански представители, селекция на кандидатите в Съвета за сигурност (СС) и гласуване в Общото събрание (ОС) на ООН за назначаване на новия Генерален секретар (ГС).

Междувременно номиниращите правителства на досегашните осем кандидата - от България, Македония, Молдова, Нова Зеландия, Словения, Португалия, Черна гора и Хърватска, ще продължат да лобират за подкрепа от други страни. Особено внимание те отделят на петте постоянни и десетте непостоянни членки на СС, които ще започнат селекцията след края на юли. На практика ще се проведе серия от неофициални анонимни допитвания до членовете на СС, при което по?-малко подходящите кандидати постепенно ще започват да излизат извън политическия фокус, но могат отново да влязат в полезрението на Съвета, ако се стигне до блокиране на процеса. За приемането на препоръка от СС в края на този противоречив процес е нужна съвпадащата воля на петте постоянни членки и подкрепа от още поне четири непостоянни членки.

Сега делегатите в ООН изучават и сравняват не само публикуваните биографични справки на кандидатите, но и визиите им за развитие на световната организация. Последните доста си приличат, но написаното от кандидатите със значим опит, стоящи начело на организации в системата на ООН, се отличава с професионална дълбочина и конкретност на реформаторските идеи. Преди седмица една новозеланска медия (stuff.co.nz) класира четирите водещи кандидатури така: Ирина Бокова (България) – 9 от 10 точки, Наталия Герман (Молдова) – 8 от 10, Хелън Кларк (Нова Зеландия) – 8 от 10, Весна Пусич (Хърватия) – 7 от 10. Весна Пусич дори заяви открито, че смята Ирина Бокова за фаворит.

Първите неофициални прослушвания на кандидатите започват днес в Ню Йорк. Всеки може да добие пряко впечатление, на живо по интернет, какви са достойнствата на тези осем забележителни личности. Ирина Бокова ще бъде изслушана от 11 ч. местно време в течение на два часа. По този повод тя неотдавна заяви: «Смятам, че ще мога да изложа много от идеите и опита, който имам, да споделя това, което мисля за ролята на ООН, за мултилатерализма и многостранната дипломация, това, което смятам, че е важно в работата на един генерален секретар на ООН. Надявам се, че ще мога със своето участие да убедя страните-членки и защо смятам, че мога да спечеля тези избори”.

Кандидатите ще се състезават по дипломатически, мениджърски, реформаторски и личностни качества. Този път важна роля при оценката им ще играят също техният пол и регионална принадлежност. Налице е широка дипломатическа и обществена нагласа да се даде предимство на кандидатите от женски пол и то от Източна Европа. Причината е, че за 70-години никога досега не е имало жена начело на ООН, нито пък е назначаван на този пост човек от Източна Европа, която е една от петте регионални групи на ООН.

В този смисъл ранните кандидатури на Нова Зеландия и Португалия изглеждат неуместни и дори неуважителни на сегашния етап, още повече, че Източна Европа е представила няколко много силни кандидата. Нова Зеландия и Португалия са от регионалната група на «Западна Европа и други страни», която вече три пъти е имала генерален секретар, общо шест мандата, т.е. 30 години, което покрива 43% от съществуването на ООН. Така неоснователно се пренебрегва принципа за справедливо регионално разпределение по високите етажи на ООН. Останалите регионални групи, държали най?-високия пост в ООН, са: азиатско-тихоокеанската – 2 пъти, африканската – 2 пъти, латиноамериканската – 2 пъти, но нито една от тях засега не проявява подобна арогантност.

Кандидатите ще имат допълнителни възможности да развият своите реформаторски виждания за обновяване на ООН като участват в три тематични срещи на високо равнище. На тях ще се обсъдят в стратегически план основните дейности на ООН – постигане на 17?те цели на Програмата 2030 за устойчиво развитие; ангажираност на ООН с мира и международната сигурност, особено с превантивни мерки; интегриране на правата на човека във всички процеси, с фокус върху засегнатите от конфликти и бедствия; и подобряване на функционирането на ООН чрез по-добри управленски практики. Някои от кандидатите могат да пожелаят да участват и в гражданските дискусии на 13 април в Ню Йорк и на 3 юни в Лондон.

Този публичен избирателен процес е новост само за избирателната практика на ООН. Подобни прослушвания се правят отдавна в редица други международни организации, вкл. ЮНЕСКО, където вече на два пъти избират за свой Генерален директор българката Ирина Бокова. Този неин избирателно-кампаниен опит й дава психологическо предимство пред повечето кандидати за ГС на ООН. Но това е само един от многото фактори, които ще играят в нейна полза. Да не забравяме, че се води състезание по професионална компетентност, дипломатическа изящност, реформистки дух и ефективно мениджърство в служба на народите на ООН, където Бокова е на голяма висота.

По всичко личи, че засега основният съперник на българската кандидатка ще бъде Хелън Кларк, бивш премиер на Нова Зеландия, която стои начело на Програмата на ООН за развитие в Ню Йорк. Съществени предимства на Ирина Бокова обаче са принадлежността й към източноевропейския регион на ООН и координационните й функции начело на комитета на високо равнище по най-добрите мениджърски практики в системата на ООН.

Петте постоянни членки на СС обикновено не селектират за ГС бивши президенти или премиери. Посланиците на великите сили обикновено се затрудняват да работят с такива личности, които най-често проявяват голяма доза егоцентризъм и склонност да излизат извън контрол. Това обстоятелство изглежда като недостатък на кандидатурата на Хелън Кларк. На всичкото отгоре Нова Зеландия е член на Съвета за сигурност, което е само един от няколкото очевидни «конфликти на интереси» на тази номинация.

Няма никаква гаранция, разбира се, че СС няма да реши да установи нови прецеденти в обичайната практика на селектиране. Нито пък, че една неочаквана промяна в геостратегическата обстановка няма да блокира преговорите между великите сили в СС, което да доведе до непредсказуемо решение кой да е следващият генерален секретар на ООН. Това е ставало много пъти досега. Ще наблюдаваме едно наистина интересно състезание.

* Авторът е д.ист.н., старши дипломат от кариерата (1975 – 2013), специализирал в ООН и заемал ръководни позиции в няколко международни организации от нейната система (1977 – 2013).