ЧАСТ II: Дългият тунел „Крупник - Кресна” цепи активен разлом

От “За да остане природа в България” натискат държавата да изпълни проекта

Крупнишкият разлом е причина за едно от най-големите земетресения в Европа през 1904 г. Тогава населените места в района са изравнени със земята, жертвите са стотици

В поредица материали „Труд” запознава читателите си с опасностите на една от най-безумните идеи на еколозите от коалицията „За да остане природа в България” - изграждане на 15,4-километров тунел през Кресненското дефиле като част от лот 3.2 на автомагистрала „Струма”. Аргументите на природозащитниците са, че само мегасъоръжението ще гарантира опазването на биоразнообразието в местността, която попада в мрежата „Натура 2000”. Вече дълги години зелените са слепи и глухи за стотици факти, представени от строителни експерти и учени от Българската академия на науките срещу проекта за 15,4-километровия тунел. Заключенията в десетки писмени становища и доклади по темата са, че проектът е опасен за околната среда, работниците, които ще изграждат тунела, и за местните хора. През миналата година правителството се вслуша в експертните мнения и прие алтернативен проект за преминаването на АМ „Струма” през дефилето. Вариантът включва надземен път с къси тунели и естакади. Но не се хареса на природозащитниците. В тази втора част вестникът ще представи информация от доклади на учени и експерти. Те показват, че проектът „Дълъг тунел” крие опасност от земетресения и наводнения. В поредицата медията ще се позовава единствено на експертни становища и доклади, с които редакцията разполага.

Колкото до въпроса каква е комисионата за лобизма на псевдоеколозите, ако успеят да пробутат безумния проект за дълъг тунел през Кресна, „Труд” ще потърси отговор чрез съответните служби като техен медиен партньор.

Съоръжението ще минава под много притоци на река Струма. Това крие опасност от навлизане на вода по време на строителството

Опасен е проектът „Дълъг тунел” през Кресненското дефиле, за чието изграждане държавата е подложена на натиск от коалицията „За да остане природа в България” - такива са заключенията на учени от БАН, български и международни експерти.

Два от рисковете, които ще има при изграждането на съоръжението с две тръби и дължина 15,4-километра, са земетресения и навлизане на вода в него.

Причината за опасността от трусове е описана в „Експертна оценка на сеизмичната опасност въз основа на сеизмотектонските характеристики за лот 3.2, участък „Крупник - Кресна”, магистрала „Струма”. Автор на оценката е проф. Стефан Шанов от БАН. Относно хидроложките особености на Кресненското дефиле изчерпателни данни е дал проф. Алексей Бендерев, ръководител секция „Хидрогеология” в Геологическия институт на академията.

Техните изводи са потвърдени от чуждестранни експерти като проф. Рикардо Оливера от Нов университет на Лисабон, проф. Пол Маринус от Националния технически университет в Атина, д-р Харалампос Сароглоу от гръцкия Национален технически университет.

Макар че данните са неоспорими, шепата екологични неправителствени организации продължават да настояват за реализацията на проекта, който е на стойност 1,2 милиарда евро. Правителството вече се спря на възможността от надземен път с къси тунели и виадукти, което не се хареса на зелените.

Опасността от разместване на земните маси

Четири разлома могат да окажат пряко или косвено влияние на строителството на дългия тунел, пише в експертната си оценка проф. Шанов - това са Крупнишкият разлом, който е активен до днес и Яворовският разлом, който е малко изследван. Другите два са Рилският разлом и Падешкият разлом и представляват косвен риск.

Явровският разлом пресича трасето на АМ „Струма” между километър 390 и 392.

„При силно земетресение с магнитуд над 6 по този разлом могат да се очакват вертикални размествания от около 26 см. Подобно разместване е неблагоприятно за който и да е от вариантите, но за тунелния вариант може да има и много допълнителни проблеми с нарушени осветителни и вентилационни системи”, пише проф. Стефан Шанов в експертната си оценка.

Крупнишкият разлом е най-опасен - той минава през лот 3,2 точно при северния вход на дългия тунел.

„Това е активна структура, която се свързва с разрушителното земетресение от 4.04.1904 г. с магнитудна оценка, варираща от 7,8 до 6,9 (по скалата на Рихтер – б.а.), и описани размествания до 2 метра. Повтарянето на подобно сеизмично събитие ще има тежки последствия за цялата инфраструктура в района. При всички случаи по-лесно поправими ще бъдат пораженията по вариантите без големи тунели”, пише в оценката на професора.

Споменатото от него земетресение от 1904 г. е едно от най-силните в историята на Балканския регион, а и на Европа. Става въпрос за два труса, станали в рамките на половин час - според данните единият от 7,8 по Рихтер, а другият – 7,2. Тогава селата Крупник и Симитли буквално са изравнени със земята, а жертвите са стотици.

Заключението на проф. Стефан Шанов е, че най-лош е вариантът със строеж на 15,4-километров тунел.

„Предвид изложените факти и техния анализ като по-благоприятен е всеки вариант, който би избегнал дълги подземни тунели от магистралната отсечка на лот 3.2 „Крупник - Кресна”. (…) При възникнали катастрофални явления за пътните съоръжения най-тежки за възстановяване ще бъдат повредите по подземната инфраструктура”, пише професорът.

Неговите изводи са подкрепени и от анализа на международната експертна група, включваща учените от Лисабон и Гърция.

„Резултатите от проучванията, анализите и научната литература показват, че по-добрият вариант за отсечката през Кресненското дефиле е надземен път с къси тунели”, обобщават в доклада си чуждестранните специалисти.

Именно тази алтернатива и в момента е повод организациите от коалицията „За да остане природа в България” да пускат жалби до европейските институции. Причината е, че настоящото правителство изостави идеята за дълъг тунел. Защото властта е наясно, че такова съоръжение крие опасност от нахлуване на вода, тъй като тунелът ще минава под такива участъци.

Водният риск също е на дневен ред

Дългият тунел ще минава на малка дълбочина под някои притоци на река Струма, пише в становището си проф. Алексей Бендерев от БАН.

В него той посочва, че „опасността идва от възможно обрушване и допълнително напукване на масива над тунела в резултат на евентуалните взривни работи”. Проф. Бендерев посочва и рисковите участъци, при които водата може да влезе по време на строежа - те са под реките Дивилска, Брезнишка, Моравска, Габровското дере.

Според учения друг важен хидрогеоложки проблем е хидростатичният напор (настискът, който водата оказва на стените и свода на тунела).

„Съгласно проведените проучвания в зависимост от релефа напорът се променя в много широки граници - от пълно отсъствие на води в привходните участъци на проектния тунел до повече от 100 м в участъците между притоците на р. Струма, преминаващи над тунела. Величината на хидростатичния напор съществено увеличава геоложкия товар върху изработката, което трябва да бъде съобразено при проектиране на дебелината и качеството на хидроизолационната обвивка за облицоване на тунела”, пише проф. Бендерев.

Ученият отбеляза, че се е запознал с доклад от идейния проект за строежа на тунела, където данните са изчислени на базата на воден напор върху свода на съоръжението на стойност нула. Тоест проектантите са сметнали ситуацията, в която цялата вода вече ще е изтеглена чрез сондажи и всичко ще е засушено.

Бендерев отбелязва, че тунелът ще прекъсне естествения водоприток, който е много по-висок - 3-4 пъти над изчисления в доклада, който е чел.

„Имайки предвид, че тунелът ще бъде облицован с хидроизолация, този приток въобще ще бъде прекъснат. При евентуално нарушаване на облицовката на тунела вследствие некачествено изпълнение, авария или поради движение на земните пластове при сеизмични явления се предполагат появи на концентрирани водопритоци, значително по-високи от изчислените. Това е особено опасно в обсега на зоните с висока водопроводимост”, пише проф. Бендерев.

Той предупреждава, че в случай на нарушаване целостта на съоръжението в него ще навлезе вода, която може да носи и скален материал

Заключението на проф. Алексей Бендерев е, че „всякакви други алтернативни варианти на дългия тунел с по-малки и по-къси тунели ще намалят значително рисковете от по-големи водопритотоци”.

„По този начин ще се избегне опасността от първоначално високи концентрирани водопритоци в отделните тунели, както и на общия водоприток към тях. Значително ще се намалят негативните въздействия върху водите като временно осушаване на масива и пресъхването на редица извори. Причини за това са намаляването на зоните на предизвиканото дрениране на скалните масиви поради по-късата сумарна дължина на тунелите, както и по-ниските хидростатични напори, обусловени от по-малките дебелини на водонаситените зони над отделните тунели. Съществено ще се облекчи работата при изпълнение на тунелите и ще намалее рискът за хората при строителството и експлоатацията на съоръженията”, заключва ученият.

Но и за тези факти зелените са глухи и слепи. Те продължават да държат на своето, излагайки на опасност хората в района, работниците и защитените видове. Които освен на трусове и водни потоци могат да станат жертва и на радиация заради изкопните работи.

Част I: Тунелът "Кресна" - афера за милиони на псевдоеколози

*В следващата част четете за огромните рискове от радиация при прокопаването на дългия тунел.