Неофеодализмът - висш и последен стадий на неолибералния капитализъм

Децата на бедните са все по-необразовани, богатите плащат по-малко данъци и живеят зад огради, религията и суеверията доминират като в Средновековието

Над 700 частни армии по света воюват в 110 държави с 5 милиона бойци, годишният им бизнес е за над $240 млрд.

Напоследък редица автори говорят за появата на нефеодален капитализъм, при който дали си богат или беден, умен или глупав, с перспективи или не е наследствена характеристика, както при феодалната аристокрация. У нас новопръкналите се „демократични” идеолози и досега ни лъжат с идеологическото клише „преход към демокрация и пазарна икономика”, но се оказва, че сме вървели заедно с останалия свят към неофеодализъм. Кои са неговите характеристики?

Първо. Намаляват възможностите да се издигнеш в обществото по заслуги и се увеличават шансовете да получиш позиция в него по наследство. Използвайки термина „класа”, който е табу за българските политици и водещите медии у нас, в. „Ню Йорк таймс” публикува статията „Класовите различия в отглеждането на деца са във възход”. Различията в образованието и постиженията на децата от бедни и богати семейства, родени през 2001 г. са с 30-40% по-големи, отколкото на родените четвърт век по-рано. Децата на бедните не ходят по школи и курсове, за тях се полагат по-малко грижи, те езиково и интелектуално закъсняват с развитието, имат по-малък речников запас, по-ниска култура и това става съдба за целия им живот.

Дисбалансът между децата на богатите и на бедните, които завършват колеж в САЩ, е нараснал с 50% от 1980 г. насам. Но тенденцията у нас е по-силна - в първи клас 20% от всички деца са циганчета, в седми клас - само 7%, а в 12 клас - 1%. Другите отпадат и това не е просто от липсата на средства да ходят на училище, както едностранно се тълкува понякога, а поради недостатъчно знаене на езика, по-трудно възприемане на предавания материал, по-ниска мотивация, по-слабо развити способности и достижения, и в крайна степен и по-нисък успех. Но същото става след това и с техните деца и всеки е замразен в определена социална класа.

Обедняването обяснява деинтелектуализацията и рухналите образователни достижения и когнитивно развитие на младите поколения след 1989 г. в България. Нещо повече, поради това, че децата с по-високи образователни и когнитивни достижения на едно забогатяло малцинство или на смалилата се средна класа в основната си част заминават за чужбина, страната се превръща в интелектуално гето на държавите от капиталистическия център.

Второ. Така както при феодализма имаме различия в данъчното облагане на аристокрацията, крепостните селяни и гражданите, сега имаме същата тенденция - представителите на глобализирания капитал не плащат данъци на държавите, скрили своите средства по офшорки и различни данъчни убежища, а основната част от бюджета на държавата се попълва чрез косвени данъци, плащани от всички граждани в държавата през потреблението им. Паралелно с това рязко бе намален навсякъде данък наследство, което дава възможност придобитото от едно поколение да бъде предавано в голямата си част на следващото и така да се унаследява определена класова и съсловна принадлежност - нещо типично за феодалната епоха.

Трето. Днес повече хора отвсякога в историята живеят в гета, по улиците, докато богатите се крият в затворени зони и градове, натъпкани с камери, електронно заключващи се врати, частна охрана, както аристокрацията се е крила зад крепостни стени във феодалната епоха. През 2001 г. около 7 милиона домакинства в САЩ живеят в региони, защитени със стени, а четири милиона са с врати с кодове, специални карти и частна охрана. През 2009 г. те са вече 20 млн. Изследванията показват нарастващите социални дистанции и засилващият се процес на сегрегация между тези, които са вътре, скрити от опасности зад стените и онези, които са извън тях. „От Буенос Айрес до Беер Шева, от Киев до Кабул затворените селища се увеличават в безпрецедентни мащаби, за да държат богатите обитатели на градовете отделно от останалите”, пише британският в. „Гардиън”. В София по данни от 2013 г. тези затворени селища, квартали, региони, в които сигурно и в безопасност от външни рискове живеят богатите, са между 50 и 60.

В същото време милиони закрепостени в бедността и отхвърлеността от обществото живеят отвъд стените, в един паралелен свят, така както крепостните селяни живеят из своите селища извън стените на замъците и именията на аристокрацията. През 2005 г. в света има 100 млн. бездомници и около 1,6 млрд. човека без адекватно за водене на нормален живот жилище. Техният брой нараства паралелно с ускорения растеж на затворените градове за богатите. Във Франция между 2001 и 2011 г. е нараснал с 50%, в Дания от 2009 до 2013 г. - с 16%, в Германия - с 21%, в Швеция - с 29%.

През 2011 г. в света има около 200 000 гета и бедняшки квартали с порутени къщи. Очаква се броят на живеещите в тях да нарасне с 1 млрд. до 2030 г.

Четвърто. Важна черта на неофеодализирането е приватизацията на сигурността и на войната, характерна за времето на феодалната епоха преди Вестфалския мир, дал началото на модерната държава. В света съществуват над 700 частни армии, които воюват в 110 държави, разполагайки с 5 милиона бойци, годишният им бизнес е над 240 млрд. долара. У нас работещите в частния охранителен бизнес са няколко пъти повече отколкото в МВР, а вече се завръщат и доброволните отряди. Държавата изглежда загубила най-важната си характеристика, която я прави модерна държава - монополът върху легитимното насилие и грижата за сигурността на гражданите. В САЩ 23% от американците отговарят, че те или член на семейството са купили оръжие през изминалата година; 66% твърдят, че основната причина е да се самозащитават.

Пето. В една и съща година - 1979-а, във Великобритания идва на власт Тачър, един от двамата политици, дали начален тласък на неолибералния капитализъм, а в Иран се извършва „религиозна революция”. Започва да се говори за „край на модерната епоха”, на движението на света към просвещение, знание, наука. Имаме обръщане към миналото и завръщане на религията като мотив на поведение и на религиозните войни от края на феодалната епоха. В Афганистан религиозните талибани не бяха победени нито от СССР, нито от САЩ. Този, с чието име на уста отиват хиляди на смърт, се нарича Аллах. На Балканите се строят повече джамии, отколкото във всеки друг период от времето на Танзимата. А в началото на 2016 г. Борисов започна първото заседание на Министерския съвет с думите: „Да изгоним таласъмите и дяволите” и покани отец Никанор да направи водосвет за тази цел. Както са правели средновековните монарси.

Май наистина неолибералният капитализъм е достигнал своя най-висш и вероятно последен стадий - на неофеодализма.