Семейство се препитава от декар двор

Йочко не познава политици и не носи пари в себе си - не му и трябват

Те са Йочко, Невянка и Пепи. На пръв поглед съвсем обикновено семейство от Ловеч. Йочко е обезкоствач в месопреработвателно предприятие, Невянка е безработна, а Петър е седмокласник в ОУ “Проф. Димитър Димов”. Намирам ги да се трудят в най-голямото им богатство, което имат извън семейството - скромната виличка с декар двор над Бабаковец. Една дума описва цялото им съвместно съществуване и тя е - заедно. История за

подкрепата, уважението и всеотдайността

Качества, за които не са необходими пари.

Йочко и Невянка са заедно от 13 години. И до днес го нарича “мъж мечта”. Той е обикновен човек, с основно образование, но с голяма душа. Нарича себе си “селянин човек”. Отгледан от баба и дядо в местността Музговото, сред 500 свине майки, Йочко започва да работи едва на 7 години. Сутрин ставал в 5 ч, за да изкара прасетата навън, след това до 2-3 ч следобед на Осъма за риба, после обратно при прасетата, да им почисти, постели и обратно в кочината за вечерното хранене. “Баща ми ме е оставил, когато съм бил на 8 месеца. Баба и дядо ме заключваха при новородените прасенца за по няколко часа, за да свършат работа, да почистят, защото бях палав. Сърдех се на баба, ако отидеше да копае мамулите без мен или омеси мекици, без да й помагам. Научил съм се на всичко - и да меся, и да готвя”, подчертава Йочко.

Сега Йочко и Невянка гледат 30 зайци, 14 кокошки, 5 кучета и 9 котки. “Нямаме още кочина на виличката, затова не сме си взели прасе. Ще ми се да имаме и козичка, но жената не може да дои. Един приятел ми дава тройка двуетажни зайчарници, ще напълним двора със зайци”, признава трудолюбивият ловчалия. Освен добитъка, семейството си

произвежда почти всичко, с което се храни

Изключение правят картофите, но те, по думите на стопанина, не виреят, защото има сляпо куче. “Гледаме си детето природосъобразно, с екологично чисти продукти, за да е здрав”, единодушни са и двамата родители. Ежедневният им труд е оставил трайни белези на ръцете им - груби и с рани.

Трудът е ежедневие и за Йочко, и за Невянка. “Учих до осми клас, не ми се отдаваше. И сега да имам възможност, пак няма да уча, на мен ми дай работа. Започнах в “Родопа” през 1985 г., така до 1996 г., когато смених работодателя, но не и работата”, казва майсторът обезокствач.

Невянка е родом от угърчинското село Катунец. Завършила е средно специално образование - готвач. 12 години работи по специалността си. “По стечение на обстоятелствата се омъжих за кратко, защото, когато бях бременна в третия месец, мъжът ми внезапно почина. Родих живо и здраво дете - Пепи, а след година и един месец се запознах с Йочко, който заживя в моето жилище и прие детето ми като свое. И до днес Пепи го нарича татко. Останах безработна, за да се грижа за малкия. Оттогава тримата сме неразделни, а парите в къщата осигурява той”, емоционално признава Невянка.

Тежка операция спохожда ловчалийката, след която

грижите на Йочко я вдигат на крака

и тя се стабилизира. “Искам да кажа едно голямо благодаря на Господ, че ме събра с него, защото макар и сприхав, той е много добър човек, който на всеки помага, а вкъщи има мир, спокойствие и разбирателство. Детето не е лишено от екскурзия, от нищо”, категорична е тя. Мечтае Пепи да завърши осми клас и да продължи образованието си в Механото.

И двамата

възпитават сина си на труд, учене

и уважение. “Макар ние да не сме образовани, искаме детето да завърши висше образование и да се реализира. Учим го да не общува с наркомани, да намери спорт, който да практикува, да ни помага с кърската работа, но не го лишаваме и от игрите, за да си изживее детството. Дали сме му пълна свобода да избира своя път на развитие. Каквото иска, ние ще го подкрепим”, подчертават двамата родители.

Макар и скромно да живее, Пепи има пълноценен живот на един тийнейджър. Ежедневно спортува с приятелите си. Предимно тичат из комплекса. Умее и екстремно да прескача парапети и препятствия. “Да помагам на мама и тате на вилата не ми тежи, напротив - приятно ми е. Искам да завърша Механото, а след това да се занимавам с компютри. Имам личен компютър отпреди 5-6 години, купили са ми и хубав телефон. Имам всичко, което си пожелая, а аз им се отблагодарявам с труд и помощ. Грижа се за зайците, храня ги, почиствам ги. Обичам да ги галя и да прекарвам време с тях. Любимото ми е Рижко”, споделя съвестното момче. За разлика от повечето млади българи, Пепи иска да влезе в казармата. За пример му е баща му Йочко, който е служил цели 40 месеца и 20 дни.

И за тримата виличката в околността на града е не само помощ. Тя е и спокойствие. В топлите месеци Йочко се качва в четвъртък сутрин и слиза в неделя вечер. През 2007-а техен съсед им я показва. “Дойдохме, харесахме я, купихме. Само коминът й се виждаше. Навсякъде беше трънак, шипка и коприва. Собственоръчно направихме всичко. Един приятел - Миро Ченгето, ни помогна и за броени дни го направихме гладко като ливада”, подчертават работните българи.

Животът на Йочко, Невянка и Пепи е контрапункт на всичко, на което сме свидетели всеки ден. Те нямат автомобил, Йочко има само колело. Иска му се и мотор, но няма книжка. За него да си богат, означава да имаш 10 хил. лева, с които ще си купи още зайчарници, ще си стегне виличката и оградата. Не познава политиците, не го и интересуват. За него важно е семейството му. Не носи пари в себе си, не му и трябват. Трябва му работа и повече време с хората, които обича - Невянка и Пепи.