Атаките срещу прокуратурата тепърва ще се увеличават

Освен „хибридна война” срещу държавното обвинение ще стартират „нови” политически провокации и „граждански” протести

„В прокуратурата действат шпицкоманди“, „Текат подмолни опити за овладяване на съдийската колегия във ВСС от лобито на Цацаров“, „Трябва да се изземат част от правомощията на главния прокурор”.

Това са акценти от изказвания на трима души. И тримата са водени от лични амбиции, но и са силно мотивирани да изпълняват поръченията на олигархичните им кукловоди - у нас да има слаба и зависима прокуратура.

Цитираните „опорни точки“ срещу държавното обвинение са изказани от взаимносвързани персони, част от мащабна пропагандна машина, която води целенасочена кампания срещу правосъдната система. Това са компрометираният следовател Бойко Атанасов, проваленият бивш правосъден министър Христо Иванов и Калин Калпакчиев, представляващ върхушката на политиканстващите магистрати от Съюза на съдиите в България.

Тримата са само малка част от ангажираните в кампанията за дискредитиране на държавното обвинение и персонални атаки срещу главния прокурор с ясната цел - превземане на поста.

Хибридна атака №1

Когато преди повече от два месеца Бойко Атанасов бе „активиран“, той получи неограничен медиен достъп, за да лансира клеветническите си твърдения по адрес на Сотир Цацаров, а и спрямо колегите си от Столичната следствена служба. Компрометираният следовател дори ровеше по кофите, сниман от камерите на национална телевизия, за да „доказва“ как колегите му, членове на митичните „шпицкоманди“, унищожавали доказателства.

Разбира се, нищо от думите му не бе потвърдено. А почти целият състав на столичното следствие застана с имената си срещу клеветника и категорично отхвърли обидните нападки. Атанасов, заради когото преди години жена е родила в следствения арест, не само че не се извини, но и даде възможност голословните му твърдения да станат изгодна форма на защита от застигнатите от правосъдието самозвани политици, корумпирани чиновници и недосегаеми олигарси. Така, освен с пореден удар срещу Цацаров, „активирането“ на Бойко Атанасов е целяло именно това - да позволи на политици като Радан Кънев да „борят“ корупцията на думи, а когато се наложи да представят доказателства за твърденията им, а такива няма, виновна отново да е прокуратурата.

За малко повече от година на Радан Кънев, който обича да парадира с факта, че е адвокат, макар и бракоразводен, на два пъти му се налага да дава обяснения за твърдения за корупция. Още в началото на 2015 г. Радан Кънев сезира от Варна прокуратурата. Тогава той твърдеше, че от негово име били искани пари за уреждане на изпитите за нови нотариуси, които тогавашният министър Христо Иванов провеждаше. При разпита, разбира се, Кънев не потвърди с доказателства думите си.

Идентична се оказа ситуацията и с новото явяване на политика пред следователите. Този път заради твърденията му за покровителство над корупцията в ДАИ. Вместо да даде отговор с какви доказателства и дали въобще разполага с такива, Кънев за пореден път се упражни на гърба на държавното обвинение, което било „уведомило“ медиите за призоваването му.

Неявяването на Радан Кънев пред следствието показва криворазбраното отношение на реформаторите към върховенството на закона - „правилата са за другите, ние сме над държавата и нейните институции“.

Хибридна атака №2

Радан Кънев, който играе ролята на политически ментор на проваления бивш правосъден министър Христо Иванов, обаче бе надминат от подопечния си. Пълни лъжи се оказаха първо анонимно пуснатите през медията бухалка на Стоянка Георгиева, бившата говорителка на Иван Костов, манипулации, че Сотир Цацаров готвел овладяване на квотата на съдиите във ВСС.

Както и през есента, когато се оказа, че ЕК изобщо не е писала писма срещу Цацаров, а и сега, след като и този път твърденията на завърналия се към „професионалното“ протестърство Христо Иванов се оказаха лъжи, той изобщо няма намерение да се извини, а и никой няма да му потърси сметка за изречените неистини. От хибридната атака по въпроса за състава на двете колегии и поне за пореден път се видя истинската цел на т.нар. съдебна реформа - овладяването на ВСС от зависими от олигарсите членове на висшия магистратски орган.

Хибридна атака №3

Калин Калпакчиев, който е известен сред магистратите с директния си скок от Софийския районен в Софийския апелативен съд, като така пропуска кариерното стъпало - Софийски градски съд, - както и със знаковата оправдателна присъда по делото САПАРД за източване на милиони от европейските фондове, надминава всички в провеждането на хибридни атаки срещу прокуратурата.

Настояващият за пълно разграничение по оста съд - прокуратура, макар да е член на новосформираната съдийска колегия на ВСС, Калпакчиев още в първата си публична изява след този акт не се посвени да атакува именно правомощията на прокурор №1. Освен че е проява на липсата на уважение към институциите, намесата на Калпакчиев в работата на държавното обвинение контрастира остро с пълната му пасивност по въпросите за кадрилите, които се извършват в последните месеци в Софийския градски съд, добили популярност като операция „Кумовете“, под председателството на добилия скандална слава съдия Калоян Топалов.

Няма и съмнение, че ако прокуратурата установи дори и минимално потвърждение на твърденията на родителите на самоубилия се съдия Цветан Ценов, че до фаталния край на сина им се е стигнало след оказвания му натиск от страна на ръководството на СГС, то Калпакчиев ще се яви първи защитник на зависимия от върхушката на Съюза на съдиите в България Калоян Топалов. Калпакчиев дори вече има възможност да го направи. Топалов даде обяснения за смъртта на съдията от СГС пред Етичната комисия, но заключенията вероятно ще бъдат направени от нов състав, в който почти сигурно „запазено“ място ще получи и протежето на ССБ във ВСС.

“Новите” атаки срещу прокуратурата

Наред с манипулативните материали със сигурност ще се увеличат и политическите атаки срещу Цацаров. Нещо, което Радан Кънев и Христо Иванов вече започнаха открито в понеделник. Очевидно, че Кънев и Иванов сериозно обмислят да се явят на предстоящите избори за президент и вицепрезидент не защото имат шансове да ги спечелят, а за да обслужат дирижиращите ги олигарси, които така си осигуряват индулгенция срещу наказателно преследване.

Не на последно място, хибридната война за овладяване на прокуратурата скоро отново ще премине в реална и чрез организирането на серия от улични инициативи. Фактът, че за 20 април (сряда) пред сградата на ВСС е насрочен протест с искане на оставката на обвинител №1 едва ли е изненада. Странното в случая е, че този протест е организиран още в началото на месец март.

Отсега е ясно, че протестът няма да събере и един човек повече от добре мотивираните и познати физиономии, част от които активно защитаващи интересите и на банкера беглец Цветан Василев, който е сред пряко заинтересуваните от продължаващите атаки срещу прокуратурата, която настоява за връщането му в България. Ясно е обаче и защо още преди повече от месец и половина тази демонстрация е насрочена именно за 20 април. Тогава започва и редовната тридневна мисия на експертите от Европейската комисия, които отговарят за списването на Доклада по Механизма за сътрудничество и проверка.

Пристигането на европейските чиновници обяснява и защо именно в последните дни позатихналото крило на „Протестна мрежа“ - т.нар. Инициатива „Правосъдие за всеки“, отново се готви да щурмува правната комисия на Народното събрание също точно на 20 април, за да опита да пробута за пореден път искането на олигархичното задкулисие за назначаването на техен заместник главен прокурор.

На този фон Сотир Цацаров е принуден да върши и работата на политиканстващия председател на Върховния касационен съд Лозан Панов. Докато съдия №1 продължава да се занимава с обслужване на олигарси и да търси начини за оправдаване на тези от тях, които са обект на наказателни производства, на главния прокурор му се наложи да пита Наказателната колегия на Върховния касационен съд - защо съдилищата постановяват различни наказания, включително условни присъди, за идентични катастрофи, станали по вина на шофьорите.

Разминаванията в присъдите по почти еднакви казуси би следвало да е установено първо именно от ръководството на ВКС, за което, очевидно, е приоритет превземането на апетитни ръководни позиции на административни ръководители.

Очевидно обаче на едни им се е паднала ролята да рушат, а на други - далеч по-отговорната и благородна: да опазят държавността. Но точно към тези, които понасят и търпят атаките, били те хибридни или напълно реални, обществото в крайна сметка ще е благодарно.