Великденското разпъване на Изборния кодекс

Срещата на четворката с премиера преодоля една миникриза между партньорите и препотвърди стабилността на управлението

Мит е страхът на управляващите от гласа на избирателите в чужбина. Разбра се, че от това най-много губят ГЕРБ и Реформаторският блок.

Почти приетите промени в изборното законодателство, както и се очакваше, преминаха през бурни дебати, излишни предложения и взаимни отстъпки, за да намерят своите приемливи, поне за управляващите, формулировки.

Цяло изкуство е да стигнеш почти дотам, откъдето си тръгнал, като пътьом си успял да ядосаш общественото мнение и по света, и у нас. Въпреки че според експерти и самите депутати предлаганите промени определено подобряват кодекса, до този резултат се стигна по спирала от 360 градуса. Въпросът е защо трябваше да обикалят два месеца, а просто не взеха асансьора.

Гледната точка на политическите гросмайстори вероятно ще е точно обратната – съгласието се постига след задълбочени дебати и взаимни компромиси.

Така или иначе, почти не остана текст, минал през правната комисия, който да не беше обърнат с хастара навън и обратно.

Първите 14 предложения за промени в Изборния кодекс (ИК) бяха внесени в деловодството на НС преди два месеца, нищо не предвещаваше бурята от дебати, която ги последва. „Реално нямаше да има промяна на Изборния кодекс, ако нямаше решението на парламента след провеждането на референдума, след който трябваше да се произнесем в тримесечен срок, който изтича”, признава Цветан Цветанов.

Накрая, както стана ясно от известната вече стенограма от срещата на премиера с четворката коалиционни партньори и подкрепящи управлението, от задължителното гласуване остана само думата „задължително“.

Именно обществената реакция предизвика срещата при парламентарния шеф Цецка Цачева, след която стана ясно, че почти всички спорни идеи и предложения намериха разрешение и единственият въпрос, който остана е защо въобще бяха предлагани.

Да вземем понятието „задължително гласуване”. На практика то вече не е задължително, защото няма нито санкции, нито стимули. В него остана само моралният елемент за изпълнение на граждански дълг. Отпадна на практика дори незабавната дерегистрация за негласувалите и бе заменена с отписване чак след пропускането на два еднакви по вид национални избора. За президентските избори това означава чак след 10 години.

Единственият „успех”, който постигна задължителното гласуване е възможността да бъде атакувано пред Конституционния съд и евентуално да падне.

Разкриването на секции в чужбина, което ядоса сънародниците ни зад граница, също се оказа, че има своето решение.

Крайното предложение да се гласува само в посолства и консулства беше заменено с идеята да се регистрират до 50 секции в отделна държава, където това е възможно. Така се намалява масовото и безконтролно разкриване на секции в Турция, но не се ограничава възможността на сънародниците ни от Великобритания, Испания САЩ и много други страни да дадат своя глас. В тези държави никога не са разкривани повече от 40 секции.

Една след друга отпаднаха идеите за 3-седмична предизборна кампания, за забрана за публикуване на социологически проучвания по време на кампанията, за създаване на местни инициативни комитети и други конкретни предложения за промени в кодекса, които обаче успяха да ядосат по-чувствителната част от гражданското общество.

Идеята за район „чужбина” също отпадна поради невъзможността да се вземат търсените 4 мандата, както е по закон от други избирателни региони и на практика остана старото положение.

Прие се и предложението за експериментално машинно гласуване в най-малко 500 секции въпреки, че беше записано „до 500”, което можело да означава и 5…Дребно, но важно. Важно, но дребно.

Отпадна и проблемът с квадратчето „няма да гласувам”, което първоначално трябваше да се брои като действителен глас и така щеше да вдигне непредсказуемо 4-процентния праг за влизане в парламента.

На практика почти не остана изборна промяна, заради която „умните и красивите” да протестират.

Въпросът за провеждането на референдума по инициатива на екипа на Слави Трифонов също се върна почти в изходна позиция. Приетото вече предложение да отпадне задължението за едновременно провеждане на национални избори и референдум означава, че референдумът на "Шоуто на Слави" няма е заедно с президентските избори наесен, а най-вероятно ще бъде насрочен за лятото.

След отправените критики обаче четворката прие идеята президентът да определи дали референдумите да съвпадат с националните избори или да бъде проведен отделно.

Новата постановка обаче създава в конкретния случай почти неразрешим казус, защото по закон държавният глава не може да насрочва избори за президент – това прави НС. Ако текстът бъде приет Росен Плевнелиев ще трябва да реши дали референдумът да се проведе с изборите за президент, без да знае кога щи бъде самият избор за президент.

Дебатът по новите изборни правила и особено стенограмата от срещата на премиера с „четворката” едновременно разбиха някои клишета на крайните критици на управлението и преодоляха една миникриза между партньорите, с което само препотвърдиха тяхната стабилност.

1/ Мит е страхът на управляващите от гласа на избирателите в чужбина. Разбра се, че от това най-много губят ГЕРБ и Реформаторският блок.

2/ Не е мит проблемът с гласовете от Турция – изкривен, неконтролиран вот, често с нереални секционни резултати, който дава несъразмерни политически предимства за влияние върху обществения живот в България.

3/ Случаи като отпадането на район „Чужбина” имат своите технически и законови обяснения и не са свързани с облагодетелстването на една или друга партия.

4/ Разбра се, че някои от възторжено защитаваните тези са еднакво опасни с категорично отхвърляните – активната регистрация например е също толкова демотивираща за избирателя, колкото и пасивната дерегистрация.

5/ От дебатите стана ясно, че сме доста либерални в усилията си да обезпечим правото на глас на сънародниците ни зад граница в сравнение с много развити демокрации.

6/ Решенията за поправки в Изборния кодекс, въпреки че бяха направени по трудния начин, са крачка напред в изборното законодателство.

7/ Борисов отново записа червена точка като балансьор в коалиционния диалог.