Инженер от "Козлодуй": Първи разкрихме Чернобил, но трябваше да мълчим

Инженер от "Козлодуй": Първи разкрихме Чернобил, но трябваше да мълчим

Инженерът, прекарал близо три десетилетия във флагмана на българската енергетика АЕЦ "Козлодуй", може спокойно да се впише в графата "Чешити". Техническото образование и практиката в една от деликатните зони за живота и здравето на милиони учудващо съжителстват с желанието му да разнищи древната история. От края на миналия век Николай Костов е своеобразен Дон Кихот в очите на историци, които отминават с мълчание публикациите и книгите с инженерните размишления около създаването на българската държава и нейните първи родители.

Известна е приказката за планината, която раждала хора, докато полето раждало тикви. Тази приказка явно е измислена от българин, който никога в живота си не е хващал влака за морето. Защото едва когато погледът се плъзне върху синьозелената безбрежност, усещаш как у теб се ражда нов Колумб, Робинзон, бургаски поет или преборващ бурите рибар. Обикновеното момче от планинския Северозапад попада за 3 години в мрежите на черноморската магия. Старши матрос втора степен Николай Костов служи на отечеството, а когато се сбогува с базовия буксир "Юпитер 332", вече е решил да надникне в тайните на н е в и д и м о т о. Записва се в тогавашния ВМЕИ "Ленин" в столицата по модерната специалност "Топлоядрена енергетика". В България вече бие сърцето на първата ни атомна централа и инж. Николай Костов стяга куфарите за Козлодуй. Заминава за малкото градче не с користолюбието на инженер Талмудовски от "Златния телец", който непрекъснато бяга с файтона от обект на обект. Николай иска да бъде близо до ядрото на всяко тайнство. През 1983 г. е обучен за старши инженер оператор, след това е издигнат до дежурен инженер на блок. Работното му място са трети и четвърти блок на централата в Козлодуй.

Съдбата е решила да привлече енергетика към последващото му занятие с древната история, затова го обвързва с морето и река Дунав - местата, около които са бродели първооснователите на българската държава.

Атомният инженер в Козлодуй става очевидец на две събития със силен обществен резонанс. На 26 април 1986 година ядрената централа в Чернобил отмъщава на професионалните грешки и изпраща радиоактивни облаци над Европа. На този ден козлодуйските енергетици правят другарски банкет на пристанището до Ботевия "Радецки". На 2 май инженер Костов е на редовна работна смяна и тогава специалната система "Калина" за засичане на радиационната обстановка на комините на централата започва да показва покачващи се стойности, доста по-високи от нормалните. Тревожният глас на оператора от "Радиационна безопасност и дозиметричен контрол" пита дали се извършва н е щ о в блоковете. Отговорът на специалистите е отрицателен, но броячните уреди продължават предупредителния си ход.

На 6 май 1986 г. инж. Костов с колеги планинари изкачват връх Ботев и спират до голямата транслаторна кула, която приема космическа информация. Служител в кулата, който има родственик в АЕЦ, кани туристите в специално помещение и им показва ужасяващи картини от разрушената чернобилска ядрена централа. Идва началникът на кулата и изгонва неканените от него гости. Но на специалистите от Козлодуй всичко вече е ясно, трябва само да мълчат дни наред, докато официална София направи краткото съобщение за катастрофата, наречена невинно "авария".

Днес инженер Николай Костов има пълната информация за управленската грешка в Чернобил. Изпълнявана е програма, изготвена в Москва и наложена от директора на атомната централа. Следобедната смяна от 16 ч до полунощ изпълнява задачите си и предава нататъшната работа по програмата на нощната смяна. Предстои операцията "Хвърляне на товар", предполагаща изключване на генераторите, без да се заглушава реакторът. За да не сработят в последващо включване на генераторите аварийните защити на реактора, те са "изведени", но преди включването температурата се повишава, водата се изпарява и се стига до водородния взрив, разхерметизирал реактора.

Няколко години по-късно "изкукали" новоизлюпени хумористи подлудиха България с новината за авария в АЕЦ "Козлодуй". Николай Костов пътува с автобус за София, по радиото слуша за тревожното събитие. Как е възможно,та нали само преди час е минал с автобуса покрай централата и всичко е било спокойно!

Дълго време след този "майтап на гол задник" козлодуйските енергетици псували авторите и изпълнителите на "веселото мероприятие", което подлага на недоверие трудната и отговорна задача на работещите в централата...

През 1997 г. стресът води до здравословен инцидент и преназначаване на инженера като инструктор на мултифункционален симулатор в учебен център. Николай Костов завършва професионалния път в АЕЦ като главен експерт по организацията на експлоатационната дейност. Оттук натам се посвещава на тема, която го е обсебила напълно. Изчел е десетки книги за най-старата история на България, събрал е като трудолюбива пчеличка хиляди факти и твърдения на взаимноизключващи се автори и специалисти историци. В книгата си "Скити, готи, хуни, българи - Кроватова Велика България" бившият ядрен инженер застъпва тези на опонентите на казионните историци с риска да попадне под "ядрени" словесни удари на днешните управляващи историята И за да бъде "чешитлъкът" пълен, нарочно им подхвърля ръкавицата, чакайки рицарски ответ и специфичен дуел.

Столичната "Велика порта" на маститите историци запазва пренебрежително мълчание, докато Паисий продължава да посещава българската свяст по тайна доба...