Референдумът като катапулт към властта

Пределна надценка за горивата няма да предотврати създаването на картел, а ще го направи по-лесно и по-дългосрочно изгодно

Еднозначно референдумите се наложиха като стъпало за навлизане на публични фигури в политическия живот на страната. Народните допитвания не идват със същите негативни асоциации като основаването на партия, тестват и демонстрират организационния потенциал на инициаторите, позиционират новоизлюпени политици като релевантни коментатори по набор от обществено интересни теми.

Любим казус се очерта изборното законодателство, префасонирано като „наказание“ за универсално нехаресваната фигура на българския депутат - ще им махаме субсидиите, ще им намаляваме бройката, ще въведем таван на мандатите, ще им вземем имунитетите, ще ги избираме по друг начин и т.н. Тук Веселин Марешки, за чийто референдум още не е окончателно ясно дали от събраните над 524 000 подписа 400 000 са валидни, за да е той задължителен за парламента, следва модата „бой по депутатите“. Цели три от петте въпроса са за тях: да отпадне ли държавната субсидия за партиите; да се премахне ли имунитетът за депутатите; да се намали ли броят им от 240 на 120.

Отпадането или драстичното намаляване на държавната субсидия за партиите не е лоша идея. При сегашната система имаме поне два силно негативни ефекта от нея - префасонирането на партиите в организации, напълно откъснати от членската си маса и от нуждата да финансират съществуването си чрез комуникация с донори/избиратели и създаването на партии като „малък бизнес“, които събират 1-2-3% от вота и осигуряват четири години финансов комфорт на създателите си за сметка на данъкоплатците. В същото време не сме видели особен спад на корупцията след драстичното увеличение на субсидиите.

Броят на народните представители и техният имунитет са конституционни въпроси, които трудно ще се повлияят от провеждането на референдум. В същото време имплицитните предложения, заложени в двата въпроса на г-н Марешки, са контрапродуктивни. Намаляването на броя на депутатите би имало негативния ефект на това да концентрира власт у по-малък брой хора и да затвори парламента за представители на голяма част от населението - трябва да вървим в обратната посока, увеличаване броя на депутатите, които да са отговорни директно пред по-малки групи от гласоподаватели. Казусът с имунитета е още по-прост - и в момента има механизъм той да бъде свалян и няма никакъв смисъл такава защита от политически репресии да се премахва. По-добре да се вгледаме в това дали избираме хулигани за наши представители и после защо и кога те са толерирани от колегите си (като не се използва съществуващия метод за сваляне на имунитета).

Останалите два въпроса са с икономическа насоченост и директно свързани с аптечно-горивния бизнес на инициатора на допитването. Предлага ни се да премахнем изискването едно лице да не може да открие повече от 4 аптеки, както е записано в момента в българското законодателство - резонна идея за отпадане на една ненужна и оскъпяваща услугата регулация, която редовно се заобикаля, за което признава и самият Марешки. В момента клиентите на аптеките получават по-високи цени, защото на големите вериги им се налага да регистрират десетки и понякога стотици отделни фирми, за които ненужно плащат на адвокати, счетоводители, служители и т.н.

Другият икономически въпрос е свързан с горивата, като ни се предлага въвеждане на нови регулации, „така че да се гарантират по-ниски цени в бензиностанциите“. Със сигурност изключително неконкретно и нямащо място в референдум питане и предвид характера на подобни ценови режими, вероятно сериозно вредящо на конкуренцията в полза на конкретни играчи на пазара. Обратно на твърденията на г-н Марешки въвеждането на максимална надценка от държавата няма да предотврати създаването на картел, а ще го направи по-лесно и по-дългосрочно изгодно. Свободната търговия, защитавана в материалите за референдума, изключва ценови контроли и административни интервенции.

Като цяло референдумът на Веселин Марешки е любопитна смесица от станалите почти задължителни въпроси за атакуване на политическата класа и такива с отношение към личния бизнес на инициатора. Марешки търси да убие с един куршум два заека - да заяви себе си като играч на политическата сцена, но и да реши в своя полза някои въпроси, свързани с бизнеса му.

Слави Трифонов мълчи за „Дондуков“ 2

След като отпадна забраната народното допитване да не бъде заедно с национални избори, пред шоумена Слави Трифонов се отвори огромна възможност да повлияе на президентския вот наесен. Той обаче не казва нищо за плановете си и това вече притеснява партиите. Трифонов може да се окаже ключов играч за избора на държавен глава.