Преписването - единствената беда на образованието

Годината, в която абитуриентите по презумпция бяха обявени за мошеници

В това високотехнологично надлъгване българските ученици лесно могат да направят за смях спецовете от обединилите се за случая ведомства

Покрай романа „Една и съща нощ” имах радостта да си говоря с доста млади хора. И то тъкмо с момчета и момичета от последните класове на гимназиите - тоест онези, които в сряда трябваше да се явят на матурата по български език и литература. Като последно (надявам се - последно засега) бях в една ямболска професионална гимназия. Там поради профила на учебното заведение литературата далеч не е приоритет (подхвърлени са й по три часа седмично: колкото - толкова). Спретнахме си един хубав открит урок или нещо такова. Впрочем именно в тази ямболска гимназия видях какво значи истинска интеграция: младите хора със смуглоезично самосъзнание ме разпитваха точно толкова умно, колкото и техните връстници с по-светли лица и очи. Сериозно го казвам!

И това се случи миналата седмица - тоест, когато абитуриентите вече бяха на последната права преди фаталния ден на зрелостния изпит по български език и литература.

Обаче пред същото това изпитание - матурите, явно беше изправена и симпатичната млада директорка на гимназията. Точно когато си говорехме с младежите в класната им стая, тя беше мобилизирана в тукашния регионален инспекторат по образованието: там се провеждаше поредното трескаво съвещание, на което се чертаеха тактики и стратегии в очакване на деня Х...

По някакви свои си причини просветното ни министерство винаги е смятало за най-страшна беда в образованието преписването.

Не липсата на знания - преписването!

И, разбира се, тази година МОН направи и невъзможното, за да пресече тази пакост. Верно, поизложи се в разните му учебни програми и учебници, но затова пък показа финансови и интелектуални мускули: струпа в училищата съвременна техника за наблюдение, за каквато да речем в кретащата ни железница могат само да мечтаят. Катинари, проверки като по международните летища, изземване на телефони, часовници и бутилчици с минерална вода, неподкупни пазачи пред тоалетните, камери, заглушаващи устройства и всякакви IT джаджи... - по-добре да им бяха дали на абитуриентите да пишат върху „1984” на Оруел, та да си дойде всичко на мястото. Вероятно от министерството окончателно са решили, че си имат работа с шайка престъпници. Неслучайно самата министърка подчерта, че към цялата работа са привлечени и подкрепления от икономическата полиция. Ашколсун! Изключително подходящо за повдигане самочувствието на младежите, за спокойствието им в един от най-важните им дни. Много е вдъхновяващо да ти покажат - на теб, седемнайсет-осемнайсетгодишния - как по презумпция те смятат за лъжец! (Само не разбрах дали и в тоалетните е имало камери и микрофони. Защото, ако и там е имало, ще прощавате, ама добре ще да сме се наредили!)

Между другото аз мисля, че някои от абитуриентите са приели цялата тази тежковъоръжена битка просто като забавно предизвикателство: още когато се разчу как министерството възнамерява да се бори с преписването, се разчу и това, как младите хора са започнали да се контравъоръжават с още по-софистицирани изделия на информационните и комуникационните технологии. И съм сигурен, че в това високотехнологично надлъгване българските ученици лесно могат да направят за смях спецовете от обединилите се за случая ведомства... Впрочем, по националното радио един младеж си го каза в прав текст: „Естествено, че ще се преписва! Въпрос на техника!...” Лошото е, че готвейки се за битката, те са били заети с други неща - само не и с Елин Пелин и неговите „Гераци” ,например. Уви, вече не сме в епохата на добрия стар пищов, когато за да си изготвиш такова едно помагало, ти все пак е трябвало да прочетеш произведението, после изпонаписаното около произведението и накрая самичък да изстискаш от прочетеното есенцията, която при това да можеш да побереш в пищова. Подобно усилие направо си заслужава шестицата.

Е, добре. Да кажем, че това е просто поредното пущане на парата в свирката на локомотива. Вярно, малко по-скъпичко ни излезе, но така или иначе си беше лесното решение на второстепенен въпрос. Догодина не трийсет и трима (според официалните данни на министерските хора), а далеч повече бъдещи компютърни гении ще пробият и тази преграда пред желанието си да мамят.

Мен ме удивлява само очевидният факт, че просветните чиновници са приели априори, че младите хора са готови по-скоро да измамят, отколкото да учат. И отдалеч са се готвили да посрещнат това предизвикателство, предприемайки всичките тия драконовски мерки. Драконовски мерки срещу какво? Срещу последствията! Ето! Ноември 2011-а: България е в челните места в ЕС по слаби резултати на учениците... Декември 2013-а: Според изследване на PISA българските ученици остават най-неграмотни в Европа... Април 2015-а: Българските ученици са показали най-слаби резултати по четене и математика в целия Европейски съюз...

И в резултат на тези мрачни констатации какво? Ами, ето какво! Май 2016-а: „МОН иска съдействие от Цацаров, за да се пресекат злоупотребите на матурите!” (Догодина Ненчев ли ще молят за помощ?)

Мисля си: какво би било, ако енергията, която се влага в борбата с последиците от очевидното обезграмотяване на българските ученици, бъде насочена срещу същото това обезграмотяване?

Верно, това няма да е шумно и ефектно; няма да е тема номер едно в медиите, както беше целият този Биг Брадър онзи ден. „Трябва дълга работа, за да се преодолеят нагласите на част от учениците, че изпити се взимат с измама!” - е казала пред Радио „Фокус“ психоложката Яна Алексиева. Така е, обаче още по-дълга работа е да направиш така, че ученикът да не се нуждае от тази измама. Просто да знае защо, след като се споминва баба Марга, от къщата на стария Герак изчезва добрият и строг дух, който е държал всичко в ред. Ще знае всичко за „разрушената хармония” и няма да му трябва ни старомоден пищов в ръкава, ни модерна слушалка в ухото. С една дума - просто ще е учил... А ще е учил, защото е отивал с удоволствие в родното си училище. (Мечтая си де!)

ПП: Е, правилните решения пак си изтекоха!... Един заместник-министър обясни кои са трите възможни места, през които най-вероятно е прокапало: директор - учител - ученик! Не спомена единствено собственото си ведомство. Та се питам сега: дали там също е имало камери и пазванти пред тоалетните?

Но това, разбира се, е една съвсем-съвсем друга история...