Накъде върви светът, видян от Санкт Петербург

Конвергенция вместо неолиберализъм, интеркултурализъм вместо мултикултурализъм, национални интереси вместо евроатлантически ценности

76% от руснаците смятат, че страната им върви в правилната посока, при българите - едва 22%.

Ежегодно в Русия се провеждат две големи международни дискусии на учени и политици, очертаващи посоката, в която вървят светът и Русия - клубът „Валда?й“ във Велики Новгород и Международните лихачовски четения в Санкт Петербург. Тези дни завърши срещата в Санкт Петербург. Какви бяха доминиращите нагласи, споделени официално и неофициално.

Накъде върви светът?

Според проф. Джеймс Гълбрайт от Тексаския университет, син на знаменития американски икономист и съветник на Кенеди Джон Гълбрайт днес живеем не в хомогенно пазарно стопанство, а в йерархически организирана световна система и глобално разделение на труда, неравенство и господството на гигантски корпорации. Основните противоречия са във финансовата сфера. Само 5% от финансовите транзакции са свързани с реалната икономика, другото са спекулации и механизъм за преразпределение на богатство към едно малцинство. Според швейцарския банкер Бруно Десгардин опитите на САЩ и ЕС да решат проблемите си чрез т.нар. количествени облекчения, печатайки пари, са довели до нов скок в неравенството, тъй като те са отишли в джобовете на нищожно малцинство.

Рязко намалява доверието на хората към държавните институции и партии, които изглеждат изпразнени от съдържание в условията на минимизиран суверенитет в ЕС, при което пазарните неравновесия водят до все повече противоречия. Затова според американски и руски изследователи ЕС го чака съдбата на Югославия. За Джеймс Гълбрайт ЕС е организиран даже по-зле от САЩ преди гражданската война през ХІХ век и нарастващите икономически противоречия и неадекватната институционална организация, съчетани с външни кризи, ще доведат до неговия разпад.

Лорд Колин Мойнихен изтъкна, че днес „новият международен безпорядък“ е заменил „новия международен порядък“ на Джордж Буш. Расте опасността от глобална война. Ако дилемата досега е била свобода или сигурност, сега става ясно, че сигурността става по-важна от свободата

Накъде върви Русия?

Главният организатор на срещата акад. А. Запесоцкий изтъкна, че Русия е минала три етапа през последните три десетилетия. Първият е през 90-те години, когато се появяват голямо количество либерали и „западници“, разграбващи собственост за трилиони, обяснявайки как Русия ще стане като САЩ. Вторият е през миналото десетилетие, когато Русия се надява на тясна интеграция с ЕС. Третият се формира в момента на основата на модела на Китай. За разлика от глобализирания и в нашия регион американски неолиберален модел, конвергентният китайски модел съчетава стабилността на централизираното управление с пазара, при което държавата активно хармонизира интересите и реагира на неравновесията и опасностите на пазара. Към свой модел върви и Индия, където държавата запазва значимата си роля. В Русия се мисли и работи по собствен руски модел на развитие, съчетаващ позитивните страни на различни общества с руската традиция и ценности.

Светът от тук нататък ще върви напред чрез различни модели на развитие, бивайки не еднополярен или многополярен, а мнопорядков, разделен на регионални блокове със свои ценностни, икономически и политически различия, обединени в различни регионални организации. За разлика от досегашния свят на американизираната глобализация този свят ще се характеризира с разнообразие от икономически, държавни и цивилизационни модели. В рамките на различни култури, ценности, историческо развитие ефективни са различни икономически модели.

Според Сергей Глазев, съветник на Путин, американизираната глобализация разделя света на печеливши и губещи. Русия губи от нея годишно 120 млрд. долара трансфер на капитали към западните държави. Затова и тя ще сложи край на включеността си в този модел.

В новия конвергентен модел на Русия съществена е идеята за суверенна демокрация, при която външното въздействие с финансирани от световния капитал и САЩ неправителствени организации и медии не налага на практика една компрадорска демокрация от компрадорски политически елити, подчинени на чужди интереси.

Различните конвергентни модели имат цивилизационни характеристики, които както се вижда от опита на Япония, Китай, Индия, Южна Корея, са много важни за успешното развитие. Затова тази година денят на Кирил и Методий там се чества по-тържествено отпреди, на летището в Санкт Петербург можеш да се помолиш в православен параклис, във всяка стая на хотелите стои библията на руски и английски език.

Ако глобализираният под американска егида капитализъм се основава на т.нар. евроатлантически и европейски ценности, с които се подменят националните интереси на подчинените на глобалния капитал държави, в Русия нагласата е на връщане към националните интереси. И това се споделя масово от китайци и руснаци според глобалното проучване през 2015 г. на „Галъп“ - 59% от руснаците и 71% от китайците са готови да се сражават в защита на своята родина. При българите, заменили националните интереси с „европейски ценности“, едва 25% биха направили това.

В своето приветствие премиерът Дмитрий Медведев заяви, че политиките на мултикултурализъм са довели до задънена улица и Русия извежда на преден план в отношенията на различните общности идеята за интеркултурализма, която за нея е особено важна, тъй като е страна с много националности и с най-много имигранти в света след САЩ. Мултикултурализмът разделя обществата на малцинства, докато интеркултурализмът се интересува от общите интереси, от изработването на общ културен код на взаимодействие.

Суверенната демокрация на руснаците, както и тази на китайците, се опира на идеята за историческата приемственост. Не отхвърля нито един от периодите на своята история, признава мястото и ролята на всеки от тях и така обединява нацията. В самолета на „Аерофлот“ впечатляват червените костюмчета на стюардесите с емблема с чук и сърп. Много от сувенирите им са със символи от времето на съветския социализъм. С тях правят бизнес, докато у нас за това някои депутати се готвят да ни вкарват в затвора.

Как възприемат руснаците посоката, в която се насочва Русия? През май 76% от тях смятат, че страната им върви повече или по-малко в позитивна посока, и само 21% са песимисти. У нас в последното изследване на „Галъп“ 59% са песимисти и едва 22% са оптимисти за посоката, в която върви България. Но и в САЩ едва 28% смятат, че страната им върви в правилна посока. Американци и българи ги тресе песимизмът, че вървят по неправилния път в историята, руснаците демонстрират евразийски оптимизъм.