БСП в търсене на пътя от петте кьошета

Всичко в поведението на ръководството на партията и в думите на Нинова е насочено към едно - сплотяване и обединение на столетницата

„БСП е партията, която ще слуша народа”, заяви Корнелия Нинова в събота на заседанието на НС на партията.

Основният въпрос на него е провеждането на вътрешнопартиен референдум, за който се говори още от първия ден след избора на Нинова.

А основният белег за живите пориви от миналото е все-още мисълта, че Партията се отъждествява с Народа.

Най-общо референдумът цели да разбере „по какъв начин БСП да участва в изборите за президент и вицепрезидент на Република България през 2016 г. и с кои партии е допустимо да преговаря за издигането на общи кандидати за президент и вицепрезидент“.

Колкото и шаблонно да звучи, колкото и пъти да е използвано, партията е на кръстопът и пред едни от най-важните си избори. Вътрешнопартийни, не национални.

Защото след 14 години управление на Станишев и един междинен Миков БСП застърга дъното. И като партийно влияние, и като парламентарно присъствие. Направи конгрес, смени ръководството си и се готви за първото си изпитание - президентския вот. Още едно клише - за БСП той е крайъгълен, въпреки че е само предмостие към парламентарната власт, защото ще покаже колко живот е останал у столетницата.

Кои са посоките на кръстопътя?

За ръководството на БСП е ясно, че с този електорат (60 плюс) тя няма да помръдне от 2-ро или 3-то място като парламентарно присъствие и няма да се отлепи от неомарксисткото си поведение. От друга страна, без него би изчезнала напълно.

БСП - струва ми се - избра революционен ентусиазъм по върховете, съчетан с еволюционен подход към масите. Ето ви няколко примера.

Първият знак за носталгична еволюционност е, че БСП продължава със соцриториката, от която не може да се откъсне. Тя се отъждествява и продължава да се отъждествява с народа.

„Ние сме партията на народа, ние искаме да чуем народа.“ Не, точно. В кръга на шегата за БСП най-подхожда абревиатурата, зад която се крие сладкият американски филм „БСП - Бесни Страшни Пенсии“.

Комай единствен Румен Овчаров го каза правилно: „Добре е, че искаме да питаме партията“ (не народа).

Вторият знак, че трябва да се разчита на твърдото ядро, беше знаковото първо посещение на новото ръководство в къщата на Живков и поднасянето на цветя пред паметника му. И продължи с цветя пред паметника на Благоев. Така беше отдаден почит и на социализма, и на социалдемокрацията, коментира един колега.

Не съм сигурен дали анализите по места ще стигнат такива теоретични дълбочини и дали това е била целта, но при всички случаи изникват думи като „минало“, „спомени“ и „носталгия“.

Що се касае до революцията по върховете - тя се състои в ентусиазирания комсомолски плам, с който ръководството трябва да покаже ако не ремисия, то поне белези на съживяване. Тонът от парламентарната трибуна срещуъ ГЕРБ се втвърди, организираха се хвърковати изнесени заседания, цялото Изпълнително бюро като един се вдигна да обикаля структурите.

Всичко, от игла до конец в поведението на ръководството на партията и в думите на Нинова, е насочено към едно - сплотяване и обединение на БСП. Което логично идва да покаже къде е била една от най-големите слабости на партията, стигнали на границата на разпада. Което пък показва докъде доведе партията Станишев. Пълно затваряне в тесен приятелски кръг, пълно пренебрежение към мнението на „низините“, партийни клики и крила на самото „Позитано“. А обикновеният социалист беше поставен във фризера.

Ето защо е необходим този вътрешнопартиен референдум. На пръв поглед той показва ново начало - ще питаме народа (т.е. партията) и каквото каже тя - това е.

Звучи добре, но основно правило е, че всяко допитване е и прехвърляне на отговорност. Хедофисът на „Позитано“ или не може да реши кой път да избере, или иска да сподели вината при евентуална загуба, а най-вероятно и двете. Михаил Миков вече попита какво правим, ако някои от получените отговори влязат в противоречие с партийната програма, стратегия и намерения?

И така - с кого - сами, или в широка лява коалиция?

Колебанието е фундаментално и съдбоносно. В БСП неведнъж след злополучното управление „Орешарски“ са посочвали, че си патят от коалиционни партньори. Те напомнят тъжната истина, че вече 20 години не са управлявали самостоятелно, помним какво се случи при Виденов. А перспективата за еднопартийно ляво управление при този демографски състав на членове и симпатизанти е почти сведен до нула.

Форматът за явяване на президентския вот, от друга страна, се разглежда като пробен камък за бъдещи предсрочни парламентарни избори. Ако се съди по въпросите с кого да се явят - ветрилото е широко разтворено.

БСП ще пита членовете си в референдума дали да преговаря за обща кандидатура за президент не само с АБВ и „Движение 21“, но и с ДПС, ВМРО, НФСБ и „Атака“. Тези партии са изредени в бюлетината.

Ако резултатите покажат (а те със сигурност ще покажат) стремеж към обединение с поне част от изброените, отсега може а се прогнозира, че кандидат-президентът няма да е от редиците на БСП или ще се търси компромис с поста на вицепрезидент.

Целта по дефиниция ще бъде да се спечелят изборите, но и достигането до балотаж ще бъде успех. Дори да не се достигне договорка с всички, важното е да има подкрепа след първия тур.

Тук обаче прави впечатление, че Националният съвет, който одобри въпросите, допуска възможност за преговори не с една партия, участвала в управлението (АБВ), а с две (партиите от коалиция Патриотичен фронт). Въпреки острите критики към хората на Първанов, че играели с Борисов. А патриотите се превърнаха в най-важния крепител на управлението.

Но нищо не пречи да се попита партията.

Самостоятелното участие на БСП на президентския вот би било едно смело и честно начало, но ако целите са дългосрочни, а визията - стратегическа. Това би означавало партията да се обърне към всички леви граждански и неформални структури, към недоволните и търсещи млади, към пренебрегнати и отхвърлени от обществото. Но не е готова за това. Цената ще бъде на изборите да не стигне дори до балотаж, а подобна загуба, съчетана с факта на поредния провал, би нанесъл тежък удар по живналата столетница.

Но… да видим какво ще кажат до месец структурите и хората от народа. Ако се съди по онези 32 предложения за лидер на партията, да не се окаже, че БСП не е на кръстопът, а в центъра на петте или повече кьошета.

Парадоксът е, че това всъщност ще развърже ръцете на „Позитано“ за лидерски решения. След като е чула „народа“.