Защо да говорим, като можем да се сбием

Хиляди родители, които съзнателно възпитават децата си в агресия, поощряват отмъщението или демонстрират сами агресивно поведение

Повечето бели стават без конкретна причина. Спомням си, че като ученичка станах свидетел на една безумна случка. Две момчета се сбиха в училище. Причината - единият беше блъснал другия по коридора. Инцидентът стана без никой да го желае, но въпреки това последва бой.

Конфликтите принципно са напълно нормално явление, но не побоищата. Дори в определена степен конфликтите са важни за личностното развитие. Но конфликтите стават проблем тогава, когато се използват неподходящи средства. Днес живеем във време, в което да набиеш някого се смята за решение. Повечето българи са на мнението на даскала от стендъп шоуто на Камен Донев, който казва: „Той, боят, изгражда, той не е да разгражда“. Ей така, някой те дразни и му шибваш един шамар за градивност. Какво ще му се обясняваш или пък ще го изслушваш.

Трудно мога да намеря аналогия за по-безсмислено и ненужно насилие. Да си припомним само зачестилите случаи на побой вследствие на пътен инцидент. Няма нужда от закон, когато законът е на върха на юмрука ти.

Вчера в София стана поредният подобен скандал (понеделник - б.р.). Само че вместо шамар е използван нож. Момче на 16-години наръга с нож свой съученик в крака. А поводът - скандал за момиче. Всеки е изпитвал мъката на ученическата любов, но такава саморазправа не може да бъде оправдана. Разбира се, проблем е, че това се случва в училище. Поредният случай на насилие. Не мога да намеря оправдание в изказването на директорката, че това е станало извън училищния двор. Проблемът не е къде е станало, а че е станало. Всеки ще се запита защо едно 16-годишно дете се разхожда с нож в училище. И ще отнеме много време да изброим всички възможни причини.

Осезаемата промяна в ценностната система, при която стойности като солидарност, уважение към личността на другия, съчувствие се изтласкват на все по-заден план, дава най-силно изражение в такива ситуации. Фройд твърди, че насилието е заложено у човека. А цели поколения учени, които са се занимавали с този въпрос, са достигнали до констатацията, че голяма част от хората, склонни към агресия и насилие, са били в един етап от живота си аутсайдери - не са получавали достатъчно внимание от родителите си, били са лоши ученици, чувствали са се дискриминирани в обществото.

Има и друг тип насилие, което се е култивирало особено силно в нашето общество. На принципа „по-грубият оцелява“ - принцип, който съществува в джунглата, но само при определени условия и с малък шрифт под твърдението. В нашето общество грубостта и насилието има нелогична за джунглата логика, защото например змия не търси да хапе от спортна злоба, докато в България „главанаците“, както ги нарече премиерът, могат да пребиват за удоволствие и със съзнанието, че със сигурност ще им се размине. А главанаците възпитават деца, които копират с удоволствие поведението на бащите си. А други, които искат да станат главанаци, копират тези деца.

Затова и многократно сме ставали свидетели как хора с различен социален статус използват често агресията като един нормален начин за комуникация.

Но нека си признаем и още нещо. Ние правим децата си агресивни. Има хиляди родители, които съзнателно възпитават децата си в агресия, поощряват отмъщението или демонстрират сами агресивно поведение. Убедена съм, че сте ставали хиляди пъти свидетели на родители, които викат или бият децата си на публични места. Убедена съм, че сте ставали свидетели на родители, които се карат на чужди деца, а не дай си боже и възпитателно ги пошляпват. Сигурно няма да ви изненадам с констатацията, че насилието ражда насилие. Част от агресивността се възпитава. Децата усещат и попиват насилието в себе си. Често това поведение е продължение на една фатална семейна ”традиция”. Много са и научните изследвани, които показват едно - че който в детството си е удрян и малтретиран от родителите си, става брутален по-често от другите, които нямат подобен опит. Създаваме поколения, които не намират нужда да говорят. Но намират смисъл да удрят.

И е редно да се замислим как всички колективно отричаме несправедливостта, демонстрираме, че не приемаме нехуманните и скандални събития и безпричинната агресия, а всъщност го правим.

* Авторката е социолог в Изследователски център „Тренд“.

Насилието сред децата - с ръст над 20% за година

Притеснителна е и обявената от новия председател на Държавната агенция за закрила на детето Офелия Кънева статистика, че има 20 на сто ръст на насилието над деца и между деца само за миналата година. Насилие, което става заучена форма на социално поведение. Плод на липсата на ориентация кое е редно и кое не.