Страхливо на завет или смело в боя

Безсрамно е, че за президентските избори политиците на практика бойкотират избирателите

У гражданите остава чувството, че президентът почти ще бъде назначен от ГЕРБ, а не избран от тях

Може би заради лятото и горещините всички са се размечтали на президентските избори да се състои чист мач ляво-дясно. Това е някаква наивна и фалшива мечта като ретро рекламите, които ни агитират, че бирата, кренвиршът или сладоледът са били по-вкусни по Татово време, отколкото по времето на Бате…

Такъв двубой няма да има. Причините са прости. Първо, отдавна е условно понятие, че БСП е левица или че ГЕРБ е десница. Хората от години разпределят политическото пространство по линията „горе-долу“ в зависимост от това кой е на власт, но е почти невъзможно да се ориентират в ценностите им. Номиналното членство в европейските им политически семейства е по-скоро „извинителна бележка“ за външния свят.

Отношението към политиката на Русия или по казуса „Белене“ между БСП, АБВ и ГЕРБ си приличат, а разликите, например за икономическите санкции, са едва забележими.

Хаосът в Реформаторския блок вече е легендарен, а в него има формации, които сами не са информирани накъде клонят.

„Движение 21“ обра аплодисментите на конгреса на ДСБ и отиде на преговори с БСП…

„Атака“ са гласували за почти всеки вариант на последните български правителства, а ВМРО исторически са доказали, че могат и с БСП, но могат и да са част от дясно мнозинство.

ДПС винаги са настоявали, че стоят в центъра, но централно е обикновено последното им решение.

ГЕРБ заклеймяваха с години коалициите, а накрая инсталираха и леви, и националисти, и десни на трапезата. За да стане още по-голяма синьо-червената мъгла, както казваше Жорж Ганчев.

С две думи, хаосът в съзнанието на тези, които въобще се интересуват, е невероятен.

Има и още една, не по-малко съществена причина, която прави подобен двубой абсурден. Повечето „заподозрени“ партии нямат никакъв интерес от ляво-дясно разположение на силите.

ГЕРБ полагат всекидневни усилия да „родят“ националистически кандидат между ВМРО, „Атака“ и патриотите на Симеонов. Разбира се, това няма никакъв шанс, но ги лъжат, че е важно да се идентифицират. Всъщност целта е да отклонят гласове от бъдещия кандидат на червените. Упражнението е умерено скъпо, но си струва. ГЕРБ могат да си го позволят.

Самите те още нямат окончателен кандидат въпреки упойващите слова на Цветанов и Борисов, че отдавна знаели името на кандидата. Вътрешното им решение е, че ако мачът е много тежък, в краен случай ще се яви Борисов, а ако успеят да раздробят опонентите си, ще разпоредят на някого да се кандидатира, независимо дали се казва Цецка Цачева, Митко Николов или някой друг, потупан по врата.

В БСП пък тупат топката с вътрешни допитвания, но също нямат кандидат. Там водят битка кой ще лидира левицата, а не кой ще стане президент на България. Затова и се въртят цял куп имена (на всеки от тях вицепрезидент може да е Петър Кънев), а Нинова предвидливо се дръпна назад.

В АБВ нямат никаква идея да кандидатират Първанов. Той вече е бил дълго време президент. Неговата изгода е да се кандидатира Борисов, БСП да загуби, а за него да се освободи писта за атака на премиерската позиция. Така, че и тук надпреварата е кой ще изтегли късата сламка.

За Татяна Дончева предстоящата кампания може да има чудесен рекламен ефект за парламентарните избори и толкова.

При реформаторите ситуацията е доста близка. Там търсят кой ще е виновен за предварително известната загуба, за да може легитимно да се разпадне блокът, който и без друго е разчленен. Още повече че договорът им предполагаше пълен цикъл избори и този цикъл приключва сега.

В поредното си интервю Бащицата на народа каза ясно, че не би се кандидатирал, за да създава проблеми на държавата. Преведено от простонароден на партиен език, това означава, че го е страх да напусне поста премиер, защото ще възникне хаос в собствената му партия, а не в управлението на страната. С две думи - не вярва нито на Цветанов, нито на Дончев, нито на който и да е наследник на трона му.

Апетитът към президентската институция след мандата на Плевнелиев изглежда е спаднал до дъното и това е сякаш доказателство, че личността уплътнява поста, а не обратното. На предстоящите избори се гледа като на национално представително социологическо проучване за парламентарните избори. И като изключим фалшификациите, изглежда ще има вид на такова.

Единствената неизвестна величина засега е желанието или нежеланието на Слави Трифонов лично да се кандидатира, за да катализира обществен процес. Тогава значението на третия в класирането нараства неимоверно, защото се предполага, че ще има балотаж. Изходът при такава ситуация вече става непредвидим.

Безсрамно е, че политиците начело с Борисов на практика бойкотират избирателите и се готвят да им сервират имената в последния момент. Това означава, че гражданите биват приемани за зомбита, на които няма значение какво ще им предложиш и няма нужда да им даваш време, за да си съставят становище. Достатъчно е да действа първата сигнална система.

Напушва ме смях, като слушам аргумента, че ГЕРБ ще издигне кандидата си през септември, за да можел президентът спокойно да си върши работата. Направо ми се доплака за горкия Обама, който от една година едва работи предвид президентската кампания в Съединените щати. Предизвиква умиление единствената политическа теза, свързана с функциите на бъдещия държавен глава, спомената от премиера - той трябвало да бъде сериозен човек, защото като главнокомандващ можел да обяви война. Удивително откритие! Макар и драматично разминаващо се с действителността.

Сигурно до есента няма да чуем много смислени политически дебати, свързани с фигурата на президента на България, и това е унизително за всички. А у гражданите остава чувството, че президентът почти ще бъде назначен от ГЕРБ, а не избран от тях. Все пак е любопитно дали Борисов ще надскочи обичайната си страхливост и ще отвърне на предизвикателството на Корнелия Нинова. Или пресметливо ще легне на завет, както някога е правило кучето в детските му години на двора в Банкя.