Референдумът - шанс да отрежем клона на партокрацията

Изборите, факторът „Слави“ и други неизвестни

Задкулисието тихо жужи, опитвайки всичко да остане по старому

Уравнение с доста неизвестни. Така изглежда политическата ситуация през есента. Съчетават се не просто рутинни избори и допитване. Ще гласуваме за държавен глава в условията на геополитически сътресения и референдум, който засяга фундаментални за партийно-политическата система въпроси. Задкулисието тихо жужи, опитвайки се да подреди нещата, така че всичко да остане по старому - редят президентски схеми, които да спуснат на подопечните им партийни фасади, всички се правят, че референдума на Слави го няма. Месеци наред не се обявяват и социологически проучвания, които да хвърлят малко светлина върху обществените настроения. И това не е случайно - задкулисието работи гладко само на тъмно.

Все пак вчера авторитетната агенция "Сова-Харис" даде актуална снимка на поразкаляния политически терен преди президентския вот. Данните са красноречиви - господството на ГЕРБ продължава. Казвам господство, а не просто преднина. Евентуално кандидатиране на Бойко Борисов за президент най-вероятно ще препотвърди тази позиция. Не е точно така при вариант с друга пртийна кандидатура на ГЕРБ. Това прави ключово значението на опозицията в лицето на БСП, АБВ и техните съюзници. Ако там има воля и политически капацитет да спорят за първото място наесен, то той трябваше вече да се е проявил - с ясна визия, съдържателен политически диалог с цел консолидация и лансиране от страна на партийнитe ръководства на сериозни, квалифицирани личности като варианти за президентска кандидатуа, които да бъдат тествани в публичното пространство. Вместо това сме свидетели на примитивно партийно високомерие и подмолен изолационизъм, който не гони победа и промяна в интерес на гражданите, а мимолетни партийни дивиденти от типа "да потегнем редиците, да се преброим, така и така нямаме шанс за нещо повече". Може и да си въобразяват друго, но точно такива сигнали излъчват към обществото левите партийни върхушки.

Ако се върнем на актуалните данни на "Сова-Харис", става ясно, че най-сериозна обществена подкрепа от потенциалните червени кандидатури има омбудсманът Мая Манолова. С обединение и смела, креативна и обърната към широките центристки среди предизборна кампания, при такъв вариант левицата има шанс да оспори сериозно първото място. Това би било битка за победа. Въпрос на социология, а не на предпочитания. Варианти с теснопартийна кандидатура и кампания само за твърдия електрат, означават ни повече, ни по-малко предоставяне на "служебна победа" на ГЕРБ и борба за запазване на второто място. Може пък и такава да е "схемата", както вещаят някои, гледайки към бъдеща широка коалиция и министерски кресла.

Липсата на солидна президентска доктрина не може да бъде заменена с кухи фрази в стил "туитър" - да бъдел "патриот" и "достоен българин". Задължително трябва да е такъв, но какво ще прави на президентския пост? ГЕРБ вече принизи президентската институция, избирайки един човек без квалификация за държавен глава - бизнесмен, който строи офиси. Е, и?! Няма как обаче да претендираш, че си алтернатива, ако вървиш по същия път. Това че някой е добър лекар, летец или физкултурник, е много далеч от солидния обществено-държавен и институционален опит и познания, които осмислят една силна президентска кандидатура.

И с второто място обаче положението не е безспорно. Една консолидация в патриотично-националистическия сектор около представителна за този тип избиратели кандидатска двойка има сериозен потенциал да грабне "среброто", включително стигайки до балотаж. Сигнали точно в такава посока вече има с лансирането на обединена кандидатура Каракачанов-Нотев. Ако успеят да реализират този вариант без скандали и разцепления и проведат умна кампания, то ПФ и "Атака" имат сериозни шансове.

Но! Факторът "Слави" има ключово значение. Референдумът, който успя да предизвика може да разтресе прогнилата родна партокрация. През 2012-13 г. нашето гражданско движение"Модерна България" издигна в публичното пространство въпроса с гигантските партийни субсидии - проведохме протестни акции в 21 града, писахме, говорихме. Това стигна колкото да принуди управляващите БСП-ДПС да намалят козметично размера на субсидиите. И си останахме най-бедната държава в ЕС с 10 пъти по-големи партийни субсидии от Германия. 142 милиона народна пара лапа партийното чиновничество за настоящия мандат. Но не произвежда идеи, каузи и качествени политически кадри, а тягостна посредственост, схемаджийство, кариеризъм и провинциално интригантство, които с милионите, които са си гласували да вземат от нашия джоб, задушават всяка гражданска енергия за промяна.

Слави Трифонов обаче стигна докрай - чрез референдума наесен дава шанс на всички ни да отрежем клона на зловредата партокрация. Неизвестните тук са дали и доколко той ще опита и ще успее да повлияие на политическия процес чрез пряка намеса - собствено участие в избори или рамо за нова алтератива. Поне според мен, Трифонов и неговият екип имат потенциала да го сторят, стига да съумеят да обединят около себе си широк кръг хора и организации, които искат смяна на олигархичния модел и нормализация на партийната сиситема. И заедно с това, ако надградят мощния протестен вик с ясна и солидна платформа за промени, артикулирана от широк кръг експерти и публични фигури с тежест.

Сравненията с Бареков или Жорж Ганчев в случая са несериозни. Защото за разлика от тях, които приказваха, Слави вече направи нещо реално и радикално, което може да внесе дълбоки промени в родната политика - даде инструмент за промяна в ръцете на гражданите. Референдумът за политическата система наесен е точно това. Стига гражданите да го подкрепят.

Авторът е доктор по конституционно право.*