Ако Борисов стане президент…

Цветанов ще си поеме партията, а Дончев - най-вероятно правителството

Самият премиер качи цената на победата с изявлението си, че „ако ГЕРБ не спечели, отиваме на избори“

Никога в цялата история на ГЕРБ хипотезата, че Борисов може да бъде кандидатът за президент, не е била по-близо до истината. От няколко дни го допускат и партийни лидери от управляващите, което го прави повече от „нито отричам, нито потвърждавам”.

Не го отрече и самият Борисов.

Но неговото име е било сочено за президентския пост от години. Странното е в това, че досега и общественият, и медийният дебат стигат само до въпросителната дали ще е той и дали ще спечели.

А дебатът за президентската институция изцяло отсъства. Мотивът, че причината за това е липсата на конкретни имена, е най-малкото нелогичен.

Излиза, че ще определим отношението си към една от основните институции в държавата по типа на кандидатите, а не обратното - да избираме кандидатите, които да отговарят на ролята и значението на институцията.

Интересното е, че само АБВ направи опит в тази посока.

Обяснението е просто - всички говорят за президентските избори, но мислят за парламентарните. Затова и значението, и „цената” на стола на „Дондуков” 2 скочиха до небето.

На фона на взривоопасната геополитическа обстановка наред с познатия списък от политически добродетели, които трябва да притежава държавният глава, се прибавиха и нови. По думите на Борисов - човек, който трябва да има солиден политически опит и да може да тропа по масата.

А драматизмът, с който някои десни формации описаха значението и качествата на бъдещия държавен глава във външно- и вътрешнополитически план направиха избора още по-важен и стойностен.

Самият премиер качи цената на победата с изявлението си, че „ако ГЕРБ не спечели, отиваме на избори“. Като прибавим и твърдия намек, че президентските избори са лидерски, вероятността самият той да е кандидатът нараства значително.

Тогава да прогнозираме какво би се случило, ако Борисов се кандидатира и спечели поста на „Дондуков” 2.

Най-кратко казано - институцията няма да е същата.

Президентските мандати при другите партии винаги са завършвали с разрив. И при Желев, и при Стоянов, и при Първанов. Но и СДС навремето се цепеше до невъзможност, и в БСП винаги е имало лобита и крила, а зайчето от ръкава на Първанов се оказа повече хиена.

Нищо подобно няма при ГЕРБ. Както каза веднъж самият Борисов - партията ще се разцепи, ако се разцепи самият той.

Това е особено важно. Ако Борисов стане президент, партията ще продължи да управлява с нов лидер и нов премиер, но - както го измислиха в ДПС за Доган, - Борисов е и ще продължи да бъде естественият лидер на ГЕРБ.

Ако Борисов спечели изборите, той ще разбие един от най-старите шаблони на въоръжение в опозицията, че кандидатът на ГЕРБ ще бъде партиен слуга, маша на волята на партията и т.н.

Обратното - с голяма доза сигурност може да се каже, че вече не президентът ще слуша партията си, а партията ще се вслушва в президента. Или другия шаблон - че трябва да се еманципира от партията си. В кръга на шегата, по-скоро партията ще трябва да положи усилия да се еманципира от Борисов.

В чисто психологически план не може да се отрече, че ако Борисов с цялата си неоспорима харизма и одобрение се появи на „Дондуков” 2, всяко негово действие и изказване ще се следят и преценяват с многократно нараснало внимание. А оттам в центъра на общественото внимание все повече ще бъде и самата институция и нейното значение ще нараства.

Безспорен е фактът, че въпреки критиките и противниците му признават, че той е най-авторитетният политик в държавата.

Ако Борисов стане президент, ще имаме точно обратното на нелепото изискване „да бъде коректив” на управлението (по Радан Кънев). Ще има пълно взаимодействие и съгласуваност между президент и управляващи. Най-малкото защото е нелогично да очакваме досегашният премиер и партиен лидер да смени гледната си точка за управлението на държавата. Казано по-просто - това, за което тропа по масата като премиер, за него би трябвало да тропа и като президент.

Това единодействие е особено важно не само заради наистина променената и несигурна геополитическа среда и почти взривоопасната обстановка в региона. Въпреки че Плевнелиев също беше президент, издигнат от ГЕРБ, и въпреки че безспорно е един достоен президент, между него и Борисов имаше къде по-скрити, къде по-явни разногласия. Да си спомним само противоречията за изпращане на войска по границата в помощ на МВР или въпроса за обединения черноморски флот. Второто е фундаментално.

И в двата случая, станали публично известни, последната дума имаше премиерът.

Със сигурност обществото ще следи под лупа изпълнението и на едно друго конституционно определение - президентът да бъде изразител на единството на нацията. И със сигурност Борисов ще се опита да го изпълни, защото поне във втория си мандат успешно се представи като диалогичния и компромисния. Тази роля определено му е по вкуса, особено след като е спечелил 11 поредни избора.

Дали ще успее е глупаво да се прогнозира, преди да е минал официално през входа с гвардейците. Но наистина е важно да се отбележи, че ако това се случи, за първи път институцията ще оглави човек, минал през управлението на изпълнителната власт и с утвърдени външнополитически контакти.

Така, от една страна, държавата ще си има пряко избран президент. От друга - президентът ще си има мнозинство, което управлява държавата.

По-практичният и важен вътрешнополитически въпрос е какво би се случило със самата партия на управляващите, ако Борисов стане президент.

Най-вероятно опорната точка, че имало някакви противоречия с Цветанов, ще рухне в момента, в който Борисов напусне партията и препоръча Цветан Цветанов да поеме ГЕРБ. А Томислав Дончев, харесваният и от коалиционните партньори, и дори от част от БСП, оглави кабинета.

Това е най-вероятната прогноза. Паметливите помнят, че всъщност Цветанов вече е бил председател на партията в самото й начало, когато Борисов е кмет на София.

„Цветанов е моторът в партията, партията си го обича и зачита, включително и аз. Вярвам му, разбира се.” Това са думи на Борисов във „Всяка неделя” през мрачната 2013 година. Нищо по-различно не може да се добави през 2016-а.

---

Ако Борисов бъде избран за държавен глава и изпълни с публична енергия и политическа активност институцията и ако тази институция се окаже котва на стабилност в тези наистина изпълнени с рискове и неизвестност времена, няма да бъдат малцина онези, които отново ще повдигнат въпроса за президентска република.

Но това е тема извън хоризонта на тези разсъждения.