Explorers Сlub Bulgaria по дирите на великия Китов

Храмовете-гробници край Старосел  илюстрират могъществото на одриските царе

Не само световните цивилизации, но и богатата култура по нашите земи

На 19 март тази година в централната аула на Софийския университет “Св. Климент Охридски” бе сложено официалното начало на Explorers Сlub Bulgaria. Сред учредителите на клуба са водещи български имена в науките за земята, историята и културата, които са обединени от страстта към пътешествия. Такива са деканът на Геолого-географския факултет на СУ проф. Климент Найденов, ненадминатият гид Северина Маркова, географът и писател доц. Георги Бърдаров, проф. Милена Георгиева, известен учен в областта на генетиката и биологията, изследователят на Антарктида проф. Христо Пимпирев и др. Сред тях имам своето скромно присъствие и аз.

Българският клуб е в процедура да стане част от Световния Explorers Club, чието седалище е в Ню Йорк и има клонове по целия свят. Тази организация подкрепя научни експедиции от всички дисциплини и обединява своите членове чрез връзките на силно приятелство вече повече от век. Клубът на изследователите е мултидисциплинарно общество, посветено на напредъка на теренните и научните изследвания, както и опазването на природните ресурси.

През 1904 г. група активни в научните изследвания мъже се събират по инициатива на известния журналист, историк и изследовател Хенри Колинс Уолш. Идеята е да се създаде организация, която да обедини учените и да насърчи изследователската дейност по цял свят. Скоро към Уолш се присъединяват известни личности като Адолфъс Грийли, Доналдсън Смит, Карл Лумхолц и така на 25 октомври 1905 г. е учреден Клубът на изследователите. Днес Explorers Club има 34 клона в САЩ и по света, които служат като местни центрове за контакт на изследователи, учени и студенти.
Те провеждат лекции и семинари, присъждат стипендии за теренни изследвания на студенти, публикуват бюлетини и книги, организират експедиции, екскурзии и образователни събития. Клубът на изследователите има около 3500 членове на всички континенти в над 60 страни. Висша награда на организацията е Медалът на Explorers Club за “изключителен принос в областта на научните изследвания и благосъстоянието на човечеството”, връчван на такива хора като Робърт Пири, Роалд Амундсен и Фритьоф Нансен.

Ето в такава невероятно престижна организация ще бъде звено Explorers club Bulgaria. За да бъдем достоен член ние трябва да се докажем и това вече се случва. Само за няколко месеца са организирани няколко експедиции по цял свят, водени от членове на Explorers Сlub Bulgaria. Аз няма да се спирам на всички, а ще отбележа вълнуващото пътешествие към сърцето на Сахара в Алжир, където открихме нови рисунки на хиляди години.

По моя лична инициатива българският Клуб на изследователите трябва да проучва не само световните цивилизации, но и богатата култура по нашите земи. Ето защо в момента провеждаме експедицията “По стъпките на древните траки”. В нея започваме пътешествието от Перперикон и Татул край Кърджали, където преди 3500 години се заражда тракийската култура, и завършваме в “Долината на тракийските царе” край Казанлък, в която се намират забележителните паметници на Одриското царство - апогея на тракийската цивилизация. А разказът за одриските царе не може да е пълен без откритията на големия Георги Китов.

Представянето на Explorers club Bulgaria в аулата на СУ на 19 март.

Да се разкаже за живота и откритията на видния археолог не е лесна работа. Аз се запознах с него през 1977 г. на първото му голямо попадение - ,, Жаба могила” край Стрелча - забележителен архитектурен комплекс от V-IV в. пр. Хр. В царската гробница-мавзолей бяха открити скулптурните изображения на лъвове и Горгоната Медуза, украсявали някога фасадите на сградите.

Изследванията на Георги Китов винаги бяха насочени към територията на Одриското царство, което през V-III в. пр. Хр. се простира между Черно море, Дунав и Родопите. Руините на столицата му Севтополис са до днешния град Казанлък, а най-известните царе на одрисите са Терес (490-464 пр. Хр.) и Ситалк (464-424 пр. Хр.) Именно с тях се свързват важните открития, направени от Георги Китов край близкото до Хисаря село Старосел през лятото на 2000 г. Там в огромна могила бе разкрит своеобразен храм-гробница, може би предназначен за цар Ситалк. Съоръжението се състои от две разположени едно след друго помещения - първото с квадратен, а второто с кръгъл план. Пред тях има внушителна ритуална площадка, към която от три страни водят монументални стълбища. И двете камери са изрисувани с геометрични мотиви в красиви цветове, имитиращи архитектурните елементи на един елинистически храм. Гробницата е нееднократно ограбвана, но оскъдните останки от златен погребален венец, златни копчета, красива старогръцка керамика свидетелстват за изчезналите богати дарове. В преддверието бяха открити скелетите на два коня, убити, за да придружават господаря си в задгробния му път. Цялата могила е оградена със стена от масивни и гладко одялани блокове.

На няколко метра пред монументалното съоръжение е по-малката “Пейчова могила”, където също се открива каменен царски гроб. Той не е така внушителен като архитектура, но затова пък е неограбен. Изумителни са откритите предмети - златен венец за глава, щит, шлем и бойни мечове, златни, сребърни и бронзови предмети, апликации от конски сбруи. А две години по-късно в друга могила от околността археолозите изваждат още един величествен храм-гробница с великолепна колонада отпред.

Храмовете-гробници край Старосел илюстрират могъществото на одриските царе. Те имат красиво оформени фасади, които първоначално са се издавали пред могилния насип. Следите по масивните им врати показват, че гробниците са отваряни нееднократно. Оттук учените предположиха, че това са своеобразни мавзолеи. Там тленните останки на владетелите са излагани на показ, а после са погребани другаде.

Но 2000 г. криеше още изненади за Георги Китов. През есента той получава сведение за важна находка край хасковското село Александрово. В могилата ,, Рошавата чука” имало неизвестна гробница с прекрасни стенописи. Тя се оказва отворена и ограбена от иманяри, а тукашните овчари я използвали да се крият при дъжд и сняг. Китов влиза с екипа си през дългия коридор и остава без дъх. След правоъгълно помещение се влиза в кръглата гробна камера с диаметър около 3.4 м. Златните съкровища са изнесени отдавна, но прекрасните стенописи шокират археолозите. Изобразен е лов на елени и глигани, както и пир на тракийски цар. Сцените водят към древните представи за живота в отвъдното, за “вечния лов” и “вечното пиянство”, в което героите прекарват времето си.

На 16 май 2009 г., вече след кончината на големия археолог през 2008 г., край “Рошавата чука” е открит великолепния музей на тракийското изкуство в Източните Родопи. Той е реализиран с финансовата помощ на Япония и в него се намира чудесното копие на гробницата със стенописите, както и много информация за паметници като Перперикон, Татул и др. А на входа е бронзовият образ на откривателя Георги Китов, който ни напомня за великите му дела.