Край резервата Сребърна било заровено сребърно съкровище, разказва легенда

Няколко са легендите за произхода на името на най-известния биосферен резерват у нас – Сребърна край Силистра, който е включен в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното природно наследство. Най-известната от тях е, че при пълнолуние огледалните води на езерото отразяват лъчите на спътника на Земята и превръщат водния басейн в приказна картина от разтопено сребро.

Далеч по-романтично и любимо на търсачите на скрити съкровища обаче е друго предание. Според него, в древността край езерото Сребърна била заровена лодка, пълна със сребро. Имането още не е открито, така че никой не е доказал легендата, но пък търсачите на приключения и скрити съкровища имат още един повод да посетят спирката по прелетния маршрут на мигриращите птици между Европа и Африка – така наречения въздушен път Виа Понтика.

Още една, трета легенда, разказва, че езерото Сребърна носи названието си по името на местния владетел хан Сребрун, който загива край водите му по време на неравна битка с печенегите.

За да стигнете до резервата е най-добре да тръгнете от Силистра. Резерватът е разположен край село Сребърна, което се намира на 16 километра от крайдунавския град, а самото село е на 2 километра южно от река Дунав.

Езерото Сребърна, дало името си на близкото село и на биосферния резерват, е сладководно. Дълбочината му варира от 1 до 3 метра, а площта му достига до около 2,5 квадратни километра. Езерото често се заблатява, а тръстиката заема близо две трети от площта му. Сребърна е уникално и с наличието на плаващи острови от тръстика – кочки, които са от голямо значение през гнездовия период на птиците.

Емблемата му са къдроглавите пеликани

Резерватът винаги е бил известен най-вече с птиците. В него могат да бъдат наблюдавани над 220 вида, като най-прочути определено са къдроглавите пеликани. Освен това посетителите могат да се насладят на ежедневието на корморани, чапли, лебеди, гъски, патици и много други пернати обитатели. Включително и застрашени видове като блестящия ибис, лопатарката, малкия корморан, червената чапла, червеноглавата потапница, белобузата рибарка, черната каня, черния кълвач, мустакатия синигер.

В резервата не гнездят, но ловуват морски орел и орел рибар. В буферната му зона се среща редкият червен ангъч, а през зимата се задържат или зимуват световно застрашените червеногуша и малка белочела гъска и около общо 30 000 птици от много други видове. Заради огромното разнообразие от пернати известният пътешественик и художник Феликс Каниц нарича Сребърна - Ел Дорадо (легендарен, но неоткрит златен град) на водните птици.

Животинският свят в резервата също е много разнообразен. В Сребърна живеят видри, ондатра, езерен рак, костенурка, воден плъх. Срещат се общо 47 вида бозайници, 27 вида влечуги и земноводни и над 21 вида риби, между които щука, каракуда и червеноперка.

В резервата са забранени всякакви дейности, с изключение на посещенията за събиране на семенен материал, диви растения и животни с научна цел, преминаването на хора, но само по маркираните пътеки, провеждане на поддържащи, регулиращи или възстановителни мерки. Охраняемата площ на резервата е малко над 890 хектара, а буферната зона около него – 540 хектара.

Птиците изглеждат на една разстояние от музея

Заради забраните за влизане в езерото с лодки и липсата на екопътеки, които да доближават до неговите обитатели, най-добре птиците в Сребърна могат да се наблюдават с далекогледи от музея на резервата. Или на екрани в него, благодарение на видеокамера и микрофони, поставени в сърцето на езерото, където гнездят пеликаните, така че звуците и картините да доближат посетителите до пернатите обитатели.

В музея можете да разгледате и експозиция от препарирани обитатели на резервата. Около езерото и прилежащата територия на Сребърна е направена екопътека, като на известно разстояние по нея са построени беседки за отмора и наблюдателни площадки, откъдето могат да се наблюдават птиците. Но имайте предвид, че те са сравнително отдалечени, за да не бъдат смущавани пернатите от туристите.

Резерватът разполага с голям паркинг. Той и музеят към него са достъпни за хора с увреждания. Снимането в резервата е разрешено, но за вход в музея се заплаща билет. Беседи се провеждат на български и на английски език.