Заложничките, освободени от Хамас: Бяхме сигурни, че ще умрем в Газа

Трите заложнички, които бяха върнати в Израел след 471 дни в Газа, споделиха потресаващи разкази за ужасите, с които са се сблъскали в плен на Хамас - изпитание, от което се страхували, че никога няма да избягат.

29-годишната Емили Дамари, Роми Гонен на 24 и Дорон Щайнбрехер на 31, бяха предадени на Червения кръст в неделя пред тълпи от бойци на Хамас и палестинци.

„Бяхме уплашени до смърт от комбинацията на въоръжените мъже и тълпата в Газа“, разказват жените пред израелската телевизия N12.

Те се събраха със семействата си скоро след това и в понеделник споделиха смразяващи свидетелства за преживяното.

Трите млади жени споделят, че първоначално са били държани заедно в Газа, преди да бъдат разделени и редовно са били местени между различни скривалища.

Те прекарали по-голямата част от 15-те си месеца в плен, скрити под земята в мрежата от тунели на терористите и рядко виждали дневна светлина. Когато били заедно, жените готвели и се грижели една за друга, като Роми, обучен парамедик, твърди, че е лекувала нараняванията на Емили.

Британско-израелската гражданка Емили е загубила два пръста, след като е била простреляна в ръката, според форума за заложници и изчезнали семейства, а също така е получила рана от шрапнелни в крака по време на клането на 7 октомври.

След това тя е била отвлечена и завлечена в Газа, където тя и Роми казват, че са били местени десетки пъти, докато Хамас се опитвал да избегне спасяването им от израелските сили.

Докато на някои от отвлечените са дадени лекарства, от които се нуждаят, според свидетелските показания, една от жените твърди, че е била принудена да се подложи на медицинска процедура без упойка.

По време на мъчителното си преживяване те също получили възможността да следят телевизионни и радио предавания, което означава, че са били наясно с борбата на семействата си за освобождаването им.

„Видяхме вашата борба, чухме семействата ни да се бият“, разказват те и добавят:  „Разбрахме, че семействата ни са оцелели, но открихме, че сме загубили много приятели.“

Една от жените сподели още, че не е мислила, че ще се върне у дома, въпреки усилията на семейството. „Не мислех, че ще се върна, бях сигурна, че ще умра в Газа“, каза тя.

Те разказват и как едва на сутринта на предаването им съобщили, че ги пускат. „Не можехме да повярваме, когато ни казаха, че ще се приберем след малко“, споделят жените.

Когато пристигнали, за да бъдат предадени на Червения кръст в неделя, автомобилът на жените бил заобиколен от стотици бойци и цивилни, които крещели и удряли по вратите и прозорците на микробуса. Някои дори се покатерили на покрива.

Когато вратата на микробуса се отворила, трите заложнички били ужасени, преди бързода бъдат преведени през тълпата на безопасно място.

Освобождаването на жените е част от първата фаза на споразумението за прекратяване на огъня и заложници между Израел и Хамас.

Дамари наруши мълчанието си в понеделник, за да каже, че е „най-щастливият човек на света“, откакто е била освободена от плен на Хамас в Газа.

„Любов, любов, любов. Слава Богу. Благодаря на семейството ми, на Орали, на най-добрите приятели, които имам на този свят", пише тя в публикация в Instagram. „Върнах се към любимия си живот. Успях да видя само бегло всичко и това разби сърцето ми от вълнение. Благодаря ти, благодаря ти, че съм най-щастливият човек на света.

В края на публикацията си тя добави емотикони, символизиращи двата пръста, които е загубила по време на нападението на Хамас.

Говорейки пред Mail, Ротем Корен, приятел на Дамари, каза: „След 7 октомври беше много трудно да се възстановят тези чувства, така че вчера беше много емоционален момент. Мисля, че по-голямата част от света видя силата на Емили. Дори в най-трудните моменти, в близост до всички тези терористи да продължава да се усмихва – тя е толкова силна. Да видим това беше много емоционален момент за нас. Когато излезе от колата на терориста или когато ни подсвирна в болницата, можеше да се види, че нищо не може да я спре. Видяхте как дори в нейното положение тя гледаше от положителната страна. Дори след като загуби два пръста, тя го превърна в позитив – първото нещо, което прави, е да сподели тази  шега с ръката си. Сега всеки черпи сила от това. Надявам се, че всеки може да вземе тези умения, които тя има, да запази себе си и да търси положителното, каквото и да се случи.

„Беше страхотно да я видя и да чуя гласа й отново. Беше бърза среща, нямахме много време да говорим. Споделихме само прегръдка и целувка и й казах, че я обичам", каза 29-годишният приятел на Емили - Гай Якоби. „Ако някой може да оцелее и да се върне усмихнат – това е Емили. Не бяхме изненадани да видим как се държи.“