Идеологията на тръмпизма ще промени САЩ и целия свят - III

Александър Дугин е руски философ, политолог, социолог и публицист. Идеолог е на неоевразийството - течение в руския консерватизъм, което призовава към създаване на свят с повече политически полюси, обединяване на евразийското пространство в противовес на англосаксонските страни.

“Труд news” предлага на читателите си статия на Дугин, която ще публикуваме в три последователни части.

Геополитиката на тръмпизма

А сега да се обърнем към друг аспект на тръмпизма - външната политика. Ключовото тук е изместването на фокуса от глобалната перспектива към американоцентризма и американския експанзионизъм.

Най-ярките примери за това са изявленията на Тръмп за присъединяване на Канада като 51-ви US щат, купуването на Гренландия, поемането на контрола над Панамския канал и преименуването на Мексиканския залив на Американския залив. Всичко това са ясни признаци на атакуващ реализма в международните отношения и дори връщане към доктрината Монро след един век доминиране на доктрината Удроу Уилсън.

Доктрината Монро от XIX век провъзгласява за приоритет външната политика на САЩ за установяване на контрол над северноамериканския континент и отчасти над южноамериканския континент, за да се отслаби и напълно да се премахне влиянието на европейските сили от Стария свят върху Новия свят.
Доктрината Уилсън, създадена след Първата световна война, се превърна в пътна карта на американските глобалисти, тъй като измести центъра на внимание от САЩ като национална държава към планетарната мисия за разпространяване върху цялото човечество на нормите на либералната демокрация и поддържането на нейни структруи в глобален мащаб. Тоест САЩ минават на заден план пред лицети на интернационалната мисия.

По време на Голямата депресия на САЩ не им е до доктрината Уилсън, но след Втората световна война се връщат към тази тема. Всъщност през последните десетилетия доминираше именно тя. В този случай, разбира се, нямаше значение кой притежава Канада, Гренландия или Панамския канал: навсякъде управляваха либерални демократични режими, контролирани от глобалисткия елит.

И днес Тръмп драматично променя фокуса. Сега отново САЩ като държава “има значение” и изисква Канада, Дания и Панама да се подчиняват не на Световното правителство (което всъщност Тръмп сега разпуска), а на Вашингтона, САЩ и самия Тръмп - като харизматичен лидер на периода “Височина”.
Карта на САЩ с петдесет и един щата (ако броим Пуерто Рико), Гренландия и Панамския канал ярко илюстрира този завой от доктрината Уилсън към доктрината Монро.

Демонтиране на глобалистките режими в Европа

Най-удивителното нещо, което вкара Запада в задънена улица, е скоростта, с която тръмпистите, още преди да са се укрепили във властта, започнаха да прилагат програмата си на международно ниво.

Илон Мъск в социалната мрежа “X” от декември 2024 г. започна активна политика за отстраняване на лидери, неудобни (този път от тръмпистите) на САЩ. Преди това правеха структури на Сорос в полза на глобалистите. Мъск, без да губи време, започна да провежда подобни кампании - но само в полза на антиглобалисти и европейски популисти като “Алтернатива за Германия” и нейната лидерка Алис Вайдел в Германия, Найджъл Фарадж във Великобритания, Марин льо Пен във Франция. Получиха си го и правителството на Дания, което не иска доброволно да се откаже от Гренландия, и Трюдо в Канада, който се противопоставя на факта, че страната му ще стане 51-ви американски щат.

Европейските глобалисти, представляващи звена от предишната мрежа, изпаднаха в пълно недоумение и започнаха да възразяват срещу пряката намеса на САЩ в европейската политика, на което Мъск и тръмпистите резонно им отбелязаха, че никой не възразява срещу Сорос и неговата намеса - така че приемете нашата версия! Ако САЩ са господар на света, моля, подчинете се - както се подчинявахте на Обама, Байдън и Сорос, тоест на Дълбоката държава.

Мъск и най-вероятно Тийл, Зукърбърг и други притежатели на глобални мрежи започнаха да демонтират глобалистката система - предимно в Европа - и да довеждат на власт и подкрепят популистки лидери, които споделят идеите и стратегиите на тръмпистите. Най-лесно беше да вписването в този модел на Унгария на Орбан, Словакия на Фицо и Италия на Мелони, тоест на тези режими, които вече разчитаха на традиционните ценности и се противопоставяха на глобалистите с различна степен на твърдост.

Но в други страни тръмпистите възнамеряват да сменят властта с всякакви средства - по същество, както и техните предшественици, глобалистите. Мъск стартира безпрецедентна кампания против Киър Стармър във Великобритания, който е представен като апологет и дори съучастник на “разпасани имигрантски банди от пакистански изнасилвачи във Великобритания”. Ако такава тежка атака идва от Вашингтон, на британците им остава само да повярват в това. Нещо подобно Мъск започва да прилага и против Макрон, и срещу германските либерали, които се опитват да спрат стремителния ръст на популярността на дяснопопулистката “Алтернатива за Германия”.

Европа и без това беше строго проамериканска, но сега Вашингтон променя идеологическия си курс, ако не на 180, то поне на 90 градуса. И подобна рязкост към европейските управници, тъкмо научили се като покорни дресирани животни в цирка раболепно да изпълняват всяко желание на собственика си, се представя като болезнена. От тях се изисква незабавно да осъдят това, на което са служили вярно и истинно (или по-скоро с цинизъм и лъжи), и да се закълнат във вярност на новия тръмпистки идеологически щаб. Някои ще ругаят, други ще се съпротивляват. Но процесът е отприщен: тръмпистите свалят либералите и глобалистите в Европа. И отново стриктно според заветите на Хънтингтън. На тръмпистите е нужен консолидиран Запад като геополитически и идеологически интегрирана цивилизация. По същество става дума за създаването на пълноценна Американска империя.

Антикитайският консенсус на тръмпизма

Друга фундаментална линия на тръмпистите в международната политика е противопоставянето на Китай. За тях той представлява съвкупността от това, което мразят в левия либерализъм и глобализма: лява идеология и интернационализъм. Китай олицетворява и двете в техните очи и те традиционно свързват това с политиката на собствените си американски глобалисти.

Разбира се, съвременен Китай е много по-сложен феномен, но антикитайският консенсус на тръмпистите се основава на факта, че Китай, като бастион на небялата и незападната цивилизация, се е възползвал от глобализацията и не само се е издигнал до статута на независим полюс, но също така изкупи значителна част от американската индустрия, бизнес и земя. Делокализацията на индустрията в Югоизточна Азия в търсене на по-евтина работна ръка лиши САЩ от техния индустриален потенциал, техния индустриален суверенитет, правейки страната зависима от външни източници. А изолираната идеология на Китай го прави очевидно неконтролируем от Вашингтон.

Тръмпистите хвърлят цялата вина за китайското чудо върху собствените си глобалисти и Китай попада в ранга на техен основен враг.

В сравнение с Китай Русия е десетостепенен въпрос и засега просто изчезва от екраните. А Китай се превръща във враг номер едно. Отново цялата вина за световния безпорядък се приписва на американските глобалисти.

Произраелският уклон на тръмпизма

Втората по важност тема на тръмпизма във външната политика е подкрепата за Израел и крайната десница в Израел. Видяхме, че по този въпрос няма консенсус сред самите тръмписти, сред които има и антиизраелски сегмент, но като цяло основният вектор е произраелски. Това се основава на протестантската теория за юдео-християнството, предполагаща идването на юдейския месия като момент на обръщането на евреите в християнството и на общото отхвърляне на исляма. Ислямофобията на тръмпистите подхранва тяхната солидарност с Израел (и обратното), което като цяло създава един от най-важните вектори на тяхната политика в Близкия изток.

В този смисъл шиитският полюс на исляма, най-активният в антиизраелската си политика, се възприема от тръмпистите като най-голямото зло. Оттук и бруталното отхвърляне на Иран, иракските шиити и хусите в Йемена, както и алауитите в Сирия. Тръмпизмът има силна антишиитска насоченост и като цяло е лоялен към десния и крайнодесния ционизъм.

Тръмпизмът срещу латиноамериканците

Факторът латиноамериканци е най-важният от гледна точка на вътрешната политика на САЩ. И отново тук е важен Хънтингтън, който още преди няколко десетилетия обърна внимание на факта, че основната заплаха за северноамериканската идентичност и нейния ядрен тип WASP (White Anglo-Saxon Protestant) е най-застрашена от потоците латиноамериканска имиграция, която има съвсем различна, католическо-латинска, идентичност. До определен момент, твърди Хънтингтън, англосаксонците биха могли да претапят други народи, но с масовите потоци на латиноамериканци това вече не е възможно.
Така мигрантофобията придобива по-специфичен вектор в САЩ - враждебност към масовата миграция именно от латиноамериканските страни. Срещу тази вълна Тръмп в първия си мандат започна изграждането на Великата стена.

Това определя отношението на тръмпистите към страните от Латинска Америка: те ги виждат като цяло леви и също толкова обобщено като източник на криминална миграция. Връщането към доктрината Монро означава, че САЩ трябва да упражняват по-строг контрол над страните от Латинска Америка. Това пряко води до изостряне на отношенията с Мексико и в частност обуславя искането за установяване на пълен контрол над Панамския канал.

Забравете Русия, да не говорим за Украйна

Русия изглежда маловажен фактор в международната политика на тръмпистите. Те нямат идеологическа и априорна русофобия, както глобалистите, но и не изпитват големи симпатии към Русия. Сред тръмпистите има редица русофили, които смятат, че Русия е част от бялата християнска цивилизация и е престъпно и безразсъдно да се тласка още повече в китайската прегръдка. Но такива хора са малцинство. За повечето тръмписти Русия просто няма никакво значение. Икономически тя не представлява сериозна конкуренция (за разлика от Китай), няма диаспора в САЩ, а конфликтът с Украйна е нещо регионално, несъществено и отговорността за него е на глобалистите (враговете на тръмпистите).

Разбира се, би било добре да се прекрати конфликтът в Украйна, но ако това се провали бързо, тръмпистите ще оставят този въпрос да го решават европейските глобалистки режими, които ще се обтегнат и отслабят в такава конфронтация. И това само играе в полза на тръмпистите.

Украйна изобщо не е нещо важно и значимо и може да има смисъл само в общото разследване на корупционните авантюри на администрацията на Обама и Байдън.

Разбира се, в руско-украинския конфликт тръмпистите в по-голямата си част не заемат проруска позиция, но подкрепата за Украйна, особено в безпрецедентен мащаб, както беше при Байдън, за тях е изключена.

Пасивната многополярност на тръмпизма

Струва си да разгледаме отношението на тръмпизма към многополярността. Едва ли теорията за многополюсния свят е напълно приемлива за тях. Тръмпизмът е ново издание на американската хегемония, но еднополярността тук има съвсем различно съдържание и различна природа от тази на глобалистите. В центъра на световната система са САЩ и техните традиционни ценности - тоест белият християнски Запад, доста патриархален, но в същото време признаващ свободата, индивида и пазара. На всички останали се предлага или да последват Запада, или да се окажат извън неговата зона на просперитет и развитие. Това вече не е приобщаване, а ограничена изключителност. Западът е клуб, в който все още трябва да работите много, за да влезете.

Следователно тръмпистите изобщо не се интересуват от други цивилизации. Ако те настояват на своето - нека. За тях е по-зле. Но ако искат да се присъединят към Запада, ще трябва да преминат през редица сериозни изпити. И пак ще си останат второкласни общества.

С други думи, това не е активна и утвърдителна многополярност, а пасивна и разрешителна: казват, не можеш да бъдеш Запад, бъди себе си. Тръмпистите нямат намерение да изграждат многополюсен свят, но нямат нищо против. Така или иначе ще възникне според остатъчния принцип. Не всеки може да бъде западен, а останалите могат или да се стремят към тази цел, или да се съгласят да останат себе си.

Вътрешноамериканската многополярност

Най-важният елемент от идеологията на тръмпизма е нейният фокус предимно върху вътрешните проблеми на САЩ. Първите тези на MAGA и America first подчертават силно това. Следователно тръмпистите се сблъскват с феномена на многополярността не толкова във външната, колкото във вътрешната политика. Да, те се стремят да установят хегемония на САЩ на нови идеологически основания, но вътрешната политика остава приоритет за тях. И тръмпизмът е изправен пред многополярността на независими цивилизации предимно в самата Америка.

Теорията за многополюсния свят се отнася до седем основни цивилизации: западна, руско-евразийска, китайска, индийска, ислямска, африканска и латиноамериканска.

Те образуват структурата на хептархия, където отделни полюси вече са консолидирани в държави-цивилизации, докато други са във виртуално състояние. Точно това описва Хънтингтън (с добавка на японско-будистка цивилизация). Във външната политика тръмпизмът не се интересува прекалено от хептархията. За разлика от глобалистите, тръмпистите нямат за цел да саботират процеса на многополярност и да атакуват БРИКС, но също така очевидно не се интересуват от насърчаването на многополярността. Затова хептархията става най-чувствителна във вътрешната политика. А тук, напротив, нейното присъствие се усеща доста остро. Говорим за масивни и понякога много значими диаспори в САЩ. Тъй като нормите на woke и приобщаване бяха отменени, в САЩ отново свободно да се говори за раса, етническа и религиозна идентичност.

Големият проблем, както вече видяхме, е латинската диаспора. Той заплашва самата WASP идентичност на САЩ, която активно размива. Това логично води до демонизиране на всичко, свързано с латинството: етническата мафия, потокът от имигранти през стената, разпространението на наркотици от латиноамериканските картели, трафикът на хора и т. н. Латинска Америка е представена вътре в САЩ и този образ като цяло е негативен и разрушителен. Следователно латиноамериканският полюс със сигурност ще бъде разглеждан негативно, което вече започва да се отразява на ескалацията на отношенията с Мексико. Доктрината Монро, към която се придвижва Тръмп, предполага безусловно господство на САЩ в Новия свят, което явно противоречи на формирането на независим полюс в Латинска Америка. Тук тръмпистите ще бъдат повече или по-малко радикални.

Вторият вътрешен фактор е нарастващата синофобия. Китай е основният икономически и финансов конкурент на САЩ, а присъствието на мощен китайски фактор в самата северноамериканска икономика само утежнява проблема. Този полюс на хептархията вътре и извън САЩ също ще бъде разглеждан през призмата на враждебността.

Ислямският свят традиционно е противник на десните американски консерватори. Безусловната подкрепа за Израел, колкото и крайни да са неговите действия, отчасти се определя от ислямофобията. Мюсюлманските общности са широко представени в самите САЩ и на Запад като цяло и в очите на тръмпистите те са враг.

Индийският фактор е съвсем различен. Сега има огромна индийска диаспора в САЩ и в някои сектори, особено в Силициевата долина, индийците обикновено преобладават. Най-близките сътрудници на Тръмп като Вивек Рамасвами и Каш Пател са индуси. Вицепрезидентът Ванс има съпруга индуистка. И Тълси Габард, с етнически маорски произход от Хаваи, прие индуизма. И въпреки че националистическият сегмент на тръмпистите - по-специално Стив Банън и Ан Култър, неотдавна започнаха да се противопоставят на нарастващото влияние на индусите в САЩ и в кръга на Тръмп, като цяло тръмпистите имат положително отношение към Индия като полюс във и извън САЩ. Освен това те не крият желанието си да превърнат Индия в основна опора на евтината промишлена работна ръка вместо Китай. Тоест отношението към индийската цивилизация тук е по-скоро положително.

Проблемът с Африка като такъв не вълнува много тръмпистите, но този полюс се концептуализира предимно чрез проблема с афроамериканците в САЩ. Тяхната расова консолидация срещу белите, подпомагана от глобалистите, се разглежда като заплаха.

Друг член на хептархията е Русия. Но, за разлика от всички други цивилизации, присъствието на руснаците в САЩ е изключително ограничено. Те не представляват никаква етническа маса и най-често са напълно интегрирани в социокултурните системи на САЩ, сливайки се с бялото население заедно с представители на други европейски нации. Затова тръмпистите трудно и най-често ретроспективно интерпретират Русия като полюс. СССР по едно време беше основният геополитически противник на САЩ и Запада като цяло. Понякога този образ се проектира върху съвременна Русия, но този враждебен образ беше толкова активно експлоатиран от глобалистите на предишния етап, че напълно изчерпа своето негативно съдържание. За новия тръмпистки курс Русия е по-скоро безразлична, отколкото враждебна. Въпреки че има и полюси - и русофобски, и русофилски (по-слабо представени).
По този начин отношението на тръмпистите към многополярността до голяма степен ще се определя от вътрешноамериканските процеси.

Така че тръмпизмът е идеология. Той има както политико-философски, така и геополитически измерения. Постепенно той ще се изразява все по-рязко, но дори и сега не е трудно да се идентифицират основните му характеристики.