Илия Лазаров, евродепутат от ЕНП (ГЕРБ-СДС), пред „Труд news”: В Брюксел очакват завръщането на Тръмп със смесени чувства

Мина периодът на предизборните фойерверки, чакаме реалната политиката на Тръмп

Засега се говори за общоевропейска отбрана в рамките на НАТО

Днес във Вашингтон ще встъпи във втория си президентски мандат Доналд Тръмп. Какви са очакванията за новата американска администрация в Европейския парламент в Брюксел? Според Илия Лазаров първо трябва да видим политиките, които ще води тя, защото трябва да мине този период на предизборните фойерверки, и тогава ще можем да коментираме сериозно каква е политиката на Тръмп. Защото особено в САЩ едно се говори по време на кампания, съвсем друго се изпълнява след това, смята евродепутатът от ЕНП. Питаме го като главен секретар на СДС как ще коментира участието на партията в правителство с БСП.

- Какви са настроенията в Европейския парламент в началото на годината, за какво най-много се говори в Брюксел, господин Лазаров? 
- Основното, което се говори в Европейския парламент, е как европейското ръководство и отделните държави и техните лидери ще се напаснат с новия президент на САЩ Доналд Тръмп и новата американска администрация. Защото доста неща се изговориха по време на американската изборна кампания, доста неща се говорят преди встъпването в длъжност, но ключовото ще бъде да се види каква ще бъде реалната външна политика на САЩ след 20 януари. Има няколко аксиоми, на които се крепи съюзът между европейските държави – преди това западноевропейски, сега де факто включително и източноевропейските, където сме и ние, със Съединените щати. Това е съюзът НАТО, САЩ са глобален фактор именно поради това партньорство между тях и Европа в исторически план. А те са партньори с Европа, защото генерират сигурност – това е т.нар. член 5, ядреният чадър или както искат да го наричат различните политолози. В момента, в който САЩ по една или друга причина престанат да генерират сигурност за Европа, Европа ще трябва да си търси други съюзници. Имаше няколко от моя гледна точка грешни заявки на Тръмп за това, че освен всичко друго ще вдига и митата за Европа. Ако се загуби икономическото партньорство, ще се загуби и военното партньорство и САЩ ще станат ненужни за Европа и тя ще трябва да си търси други съюзници. Един от кошмарите на американската политология е ако Европа се съюзи с Русия – говорим чисто теоретически, абстрахираме се от конкретната ситуация. Но ако САЩ не могат да гарантират сигурността на Европа – не казвам, че Европа не трябва сама да генерира своята сигурност, това е също едно от нещата,  Европа ще си търси други съюзници. Но в света няма Бог знае колко сериозни съюзници. В момента са три големи – САЩ, Китай и Русия,  кой повече, кой по-малко. Европа е четвъртият голям фактор в света. И други държави от т.нар Трети свят, който съвсем не е трети вече. 

- Вие конкретно с какво се ангажиран в момента?
- За моята работа в Европарламента едно от ключовите неща ще бъде в следващите шест месеца Европейският съюз да се подготви за дискусията за сключване на споразумението с Меркосур – Южноамериканския общ пазар. Защото това е един 275-милионен пазар за Европа и ако примерно част от земеделците във Франция наистина имат притеснения – за българските е доста формално – с вноса, който ще има от Южна Америка, не трябва да се забравя, че това е един огромен пазар и за индустриалните стоки на Европа, за хранително-вкусовата промишленост, за автомобилната индустрия и други промишлени стоки, включително и български. За стоките от Южна Америка, които идват в България много малко хора знаят, че ракетите против градушка, които използваме, са произведени в Аржентина. Светът е едно глобално село в търговията. Естествено, че ще има и проблеми в секторите, те трябва да бъдат, както се казва, обгрижени. Но това е едно от най-важните търговски споразумения, особено ако Тръмп наложи 20 процента мита на стоките от Европа, както се говори.  В Латинска Америка ще срещнем конкуренцията на Китай, който също се опитва да влезе на този пазар и това споразумение ни гарантира, че ние ще имаме по-добри преференции, отколкото всички други. Това е едно от нещата, по които аз работя и това е много важно за Европа. Друго важно нещо е, че на последната сесия гласувахме създаването на Комисия по отбрана. Основно се говори за отбранителна промишленост, за повишаване на разходите за отбрана.

- Какви са реакциите на искането на Тръмп разходите за отбрана да достигнат 5 процента от БВП?
- Дали ще са два, пет или петнайсет процента, въпросът е какво се прави. Войната в Украйна според мен доказа едно изключително важно нещо. Виждаме, че тя се затлачи, защото няма хора, които да воюват, няма хора, които да се готови да умират. В 21 век хората живеят доста по-добре, отколкото са живели преди стотина години и склонността им за саможертва не е толкова голяма  особено в по-развитите държави. Не случайно в Русия Путин не иска да мобилизира руснаци и търси всякакви варианти да намери други войници.  Защото една война не се води само с дронове и с въоръжения. Трябват и хора, които да влязат в тези територии и да управляват тези оръжия, които са въпрос на бизнес. Тръмп за това говори – иска да пласира американски оръжия.  Важно е да има оръжия, но въпросът е кой влиза в тях и готов ли е да се бори с цената на живота си евентуално. И това развитите държави, включително и Русия, трудно могат да го постигнат. Войната на играчките е едно, съвсем различно е готовността за това. Едно от хубавите неща на администрацията на Тръмп е, че наистина има желание да се реши военният конфликт по някакъв начин. 

- Упорито се говори, включително и от хора от бъдещата американска администрация, че Украйна ще бъде заставена на отстъпи на Русия завоюваните територии. Докато ЕС категорично е за  връщането на - Украйна в довоенните ѝ граници... Противоречието е голямо?
Това е огромно противоречие, но аз не съм сигурен в това, което съм чел в изказванията на Тръмп, че той приема идеята на Путин. Ако той направи това, то ще генерира недоверие в способността на Съединените щати да гарантират сигурността на своите съюзници. И тогава Америка ще загуби много повече. Не съм сигурен, че управляващата класа в САЩ е готова на такъв ход. Това, че Тръмп го говори не означава, че ще може да го реализира. Най-шокиращото за мен бе като каза, че Мексиканският залив бил много красив и затова трябвало да се казва Американски. В един момент човек си задава въпроса колко сериозно този човек гледа на света и какво е неговото възприятие? Това е голям проблем за хора, които идват от бизнеса, където разговорите се водят по един начин, а в световната политика – по съвсем друг начин. Това го виждаме и при Мъск, който също има такива  навлизания и изказвания да не знае кое е намеса на една страна в друга. Има и други милиардери, които са се месили в световната политика по един или друг начин, но никога не толкова грубо. Докато Мъск губи чувството за мярка, особено когато се готви да заеме държавен пост, всяко негово изказване трябва да бъде премерено, защото това е вмешателство на една държава в друга, особено когато касае съюзници. Сега може да си говори каквото иска, но когато бъде назначен в администрацията, това става позиция на Америка, а не на Илън Мъск. Това е големият нюанс във външната политика. И ако в един момент продължи с фриволното си поведение по отношение на международното положение, може да се стигне до вътрешно противоречие. Лично аз смятам, че тези два остри камъка – Тръмп и Мъск – трудно ще работят заедно между шест месеца и една година.

- Имате ли информация защо председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен не е поканена на инагурацията на Доналд Тръмп?
- Нямам представа, честно да си призная. Въпрос на преценка. Това може да бъде отношение или към Европейския съюз, или персонално към личността на фон дер Лайен. Това си е протоколен негативен жест, няма вариант „забравихме“.

-Какви са очакванията на отделните страни в Брюксел за датата 20 януари?
- Една част от по-големите формации са доста негативно настроени към администрацията на Тръмп. Крайно десните гледат с радост и надежда. Но нека видим как ще се формира администрацията на Тръмп, нека видим политиките, които ще води, защото трябва да мине този период на предизборните фойерверки, и тогава ще можем да коментираме сериозно каква е политиката на Тръмп. Защото особено в САЩ едно се говори по време на кампания, съвсем друго се изпълнява след това. Да не забравяме още, че администрацията на САЩ е една огромна машина, в която решенията на президента са много важни, защото той е едновременно и държавен глава, и министър-председател. Но въпреки всичко има доста ключови решения, които се взимат и изпълняват на по-ниско ниво. Имаме и един Сенат, който макар и доминиран от републиканците, те имат вътрешни различия, не са едно монолитно цяло. Така че в Брюксел очакват завръщането на Тръмп със смесени чувства...

- А в най-голямата група в ЕП - ЕНП, където членуват ГЕРБ-СДС, какви са очакванията от идването на Тръмп?
- Засега преобладава становището да се изчака да се види реалната политика, която ще води новата американска администрация преди да се пристъпи към каквито и да е оценки. Защото всичко друго е оценка на предизборна кампания, както казах, а не е оценка на реална политика.  

- Докъде са напреднали разговорите и действията по въпроса за общоевропейската отбрана?
- Засега се говори единствено и само за общоевропейска отбрана в рамките на НАТО, защото никой не иска да изпада в противоречия между ЕС и НАТО. Напротив, това се гледа като едно цяло от гледна точка на отбраната. Най-напред трябва да се мисли за това как да се стабилизират армиите, обучението и попълването им в страните-членки, и второто нещо, което  е задължително, това е въоръжението, което трябва да бъде подобрено. Това важи особено за България. Това дали ще се харчат пет, шест или петнайсет процента е важно, но по-важното е как ще се обучават хората да управляват това нещо. Това са ключовите въпроси в сферата на отбраната. Важното е в Европа да има съвместимост и сработване на командването, защото ако има различни армии и те се командват по различен начин и са с различно въоръжение, терминът, който се е използвал преди 200 години за това е башибозук. Важното е, че има общо желание за европейска отбрана и вече се работи за нея. Има и комисар по отбраната от Прибалтика, но е много трудно когато се създаде един ресор да очакваме от първия комисар да направи чудеса.

- В профила си във фейсбук разказвате за откриването на новата година на подкрепящите виното и винената индустрия. Разкажете го и на нашите читатели!
- Бях поканен от двама испанци и един французин, с които сме заедно в една обща интергрупа, която се казва „Вино, качествена храна и спиртни напитки“.  Името е доста фриволно, но това е една голяма индустрия в Европейския съюз, включително и в България.  Ние сме едни от износителите на този вид продукти, макар и не толкова, колкото Франция, Испания и Италия, но сме съизмерими с Австрия. По време на дискусията, която беше около час и половина, се видя, че в доста от европейските държави – Франция, Германия най-вече, отчасти и в  Испания, има идея да се намали производството на грозде и на вино, една ли не да се забрани. Аз бях изненадан, защото в нашите страни в Източна Европа никой не е чувал за тези либерални идеи. Това наистина е сериозен проблем, защото всяко нещо, което стартира с такава дискусия    , рано или късно започва да се лобира за него и да надделява.   Подозирам, че най-вероятно има някакви икономически интереси в цялата тази работа. Това, което основно застъпиха колегите бе, че виното ни е в ДНК културата на Европа и на голяма част от християнския свят като цяло, в който винаги се е пиело вино. Алкохолизмът си е съвсем друга работа, но не може заради един малък процент хора, които злоупотребяват, да се налагат забрани. Това са малко като идеите на Горбачов за сухия режим и изкореняването на лозя у нас, имам реален спомен от тези години.

- Какво казахте вие на дискусията?
- Казах следното: “Аз съм от България, земя, в която се отглежда грозде и прави вино от времето на Орфей. 500 години сме били под турска доминация, но никой султан не си е помислял да забрани производството на вино. Идеята въобще да се говори за забрана или ограничаване на виното е сама по себе си глупава, антиевропейска и целяща да унищожи нашата идентичност, култура и начин на живот.” И бях подкрепен от колегите и присъстващите в залата. Имаше консенсус, имаше колеги от левицата, дори и от крайната десница на Франция на Марин льо Пен, които не споделят тези възгледи, и настояха този проблем да не се минава с лека ръка и да не се неглижира. 

- Вие сте и главен секретар на СДС, господин Лазаров. Влязохте в правителството заедно с вечния ви опонент БСП? 
- Имахме онлайн заседание на НИС на СДС. Никой от нас не е щастлив, че трябва да подкрепим правителство с участието на БСП – нашият идеологически противник през всичките тези години. Въпреки че в историята на СДС е имало правителство, в което сме били заедно с БСП в период на голяма криза – това е правителството на Димитър Попов през 1990 година. В момента кризата е не по-малка, макар и да не е в онзи вариант на финансово-икономическа криза, но тя може да настъпи в един момент. Не можем да си играем със съдбата на хората и на България и да оставим държавата на автопилот, каквото бе управлението през последните четири години. Така че взехме единодушното решение, че СДС подкрепя това правителство. Но естествено ако има някакви сериозни разминавания, ще се кажем своето мнение.

Нашият гост

Илия Лазаров е роден през 1965 г. в София. Магистър е по международни отношения на Киевския държавен университет (1986 - 1991).

Бил е областен координатор на СДС за Югозападна България и  началник на отдел „Информационен“ на СДС.  През януари 1997 при встъпването си в длъжност президентът Петър Стоянов го назначава за началник на кабинета си. Остава на този пост през целия му петгодишен мандат и отговаря за международните контакти, КСНС, връзките с посолствата.

Лично отговаря за подготовката и посещенията в България на президента Бил Клинтън,  кралица Маргрете на Дания и много други VIP визити в България.

Отговаря за държавните посещения на Стоянов в Китай, Индия, Испания, САЩ, Русия, Гърция и други страни.

През 2005 Петър Стоянов оглавява СДС  и Илия Лазаров става главен секретар на партията. За него се смята, че не влиза в политически войни и се старае да намира консенсус и компромис, дори там където е невъзможен.

От юли 2018 г. отново е главен секретар на СДС, бил народенпредставител от СДС в ПГ ГЕРБ-СДС в 45 НС.
Лазаров е външнополитически експерт и анализатор, владее френски, испански, италиански, руски, английски и италиански. На 9 юни т.г. е избран за евродепутат от ГЕРБ-СДС.