Абсурдно е да му търсим „заместител“

Да остане ли 3 март национален празник на България, или да бъде заменен с някоя друга важна дата от богатата ни многовековна история? Този въпрос винаги се надига в обществото около честванията на Освобождението. Някои предлагат смяната на 3 март с 24 май, други настояват за 22 септември, когато е обявена Независимостта, трети са за 6 септември – Съединението. По тази причина на днешната празнична дата на своите страници вестник „Труд“ дава началото на дискусия „Кой е празникът на България?“ Очакваме всякакви мнения и предложения, които, разбира се, са добре аргументирани и подплатени. Днес ви представяме мненията на изтъкнати български интелектуалци, които попитахме какво мислят по въпроса коя дата трябва да бъде чествана като национален празник.

Българската революция е „морална и с оръжие“

Тази дата трябва да бъде и национален ден за размисъл

Кога най-сетне ще проумеем дълбокия смисъл на Трети март

За поколения българи обявената на Трети март в Сан Стефано държава България е идеалът за национално обединение, нашата “българска мечта”, за която са пролети реки от кръв. Идеята за обединение обаче съвсем не е архаика и плач по изгубеното - единството със сънародниците ни в Македония, Сърбия, Румъния, Украйна, Молдова, Гърция, Албания изисква средства, съобразени с днешното време.

Естествено, Руската империя преследва своите геополитически интереси, но в случая те в съществена степен съвпадат с онези на угнетената българска нация. Руската политика цели да създаде една зависима България, една марионетка. Само след броени години младият български елит намира воля да отхвърли чуждата намеса и да насочи развитието на страната в посока на европейската модерност. Кога най-сетне ще проумеем дълбокия смисъл на Трети март и ще престанем да му търсим "заместител"? Това е, меко казано, абсурдно... Историческа истина е, че Освободителната война (1877-1878) е най-яркият резултат от Априлското въстание - българската революция, “морална и с оръжие”! Започнатата от Руската империя война е и своеобразна материализация на световния протест срещу „българските ужаси”. Войната, която наричаме Освободителна, надали би постигнала победен край, ако не беше кауза за нашите прадеди. Когато си спомняме тази война, не можем да не се опълчим срещу един от най-неверните митове - че сме „освободени даром”! Без да оспорваме ролята на руската армия, на войниците, офицерите и генералите на тогавашната Руска империя - руси, украинци, финландци, поляци, представители на други нации. Освобождението на България не е изключение, същото е и при Сърбия и Гърция. Участието на прадедите ни във войната е значимо - в редовете на българското опълчение, на т.нар. народни милиции (доброволни отряди, създадени в Стара Загора, Казанлък, Карлово, Сопот, Габрово, Севлиево и др.) и „народни горски (планински) чети” участват хиляди българи.

Такъв е духът на Трети март, който трябва да бъде и национален ден за размисъл - кои сме, защо сме такива и какви трябва да бъдем...