Труд
Автор:
Росен Тахов
В ЕС ние страдаме най-много по линия на енергетиката. Ще ни затварят въглищните централи, набучиха вентилатори по плодородната българска земя
Мисията на Европейския съюз е да направи живота колкото е възможно по-сложен и невъзможен. В Страсбург и Брюксел заседават мъдри глави, които родиха леонардовски изобретения. Емблематична е капачката, закопчана за гърлото на бутилката. Човек се чуди как да я махне, за да отпие глътка течност.
В тези идиотизми има пари, много пари. Лобизъм, комисионни и чиста проба рушвети управляват евродепутатите, еврокомисарите и тяхното обкръжение. Тайна е колко са прибрали от капачката.
В Страсбург и Брюксел заседават мъдри глави, които родиха леонардовски изобретения.
Най-дойната крава е енергетиката. "Труд news" разгласи, че някакъв гений е измайсторил устройство за пестене на енергия. Ще бъде вградено в електроуредите и ще намали напрежението. Котлонът ще грее като някогашните спиртници от времето на Смирненски: "Побързай, побързай на спиртника прашен..."
Може да се откажеш от иновацията, но тогава сметката за ток ще те удари като тесла по главата. Макар че Никола Тесла няма вина за това.
Къде е заровено кучето?
Производителите ще вдигнат цената на електроуредите, защото "устройството" изисква допълнителни инвестиции. Класифицирана информация е как това изобретение е превзело човеколюбието на европейските водачи.
В ЕС ние страдаме най-много по линия на енергетиката. Ще ни затварят въглищните централи, набучиха вентилатори по плодородната българска земя. Козлодуй и Белене също им бодат очите. Защото Франция е най-големият производител на атомна електроенергия на Стария континент. Ние сме препъни камък за нея.
Французите твърдо следват интересите си, а нашите европратеници са "изуй гащи". Като им нареди нещо Европата, както са я наричали нашите предци, веднага вадят вазелина.
Първият "токов удар" се случва още в края на ХІХ век. Едва станала столица, София мечтае да смени газовите фенери с електрически. Общината провежда серия от търгове за електрифициране на града, който Константин Иречек нарича бъдещ "български Париз".
Европейски фирми надушват далаверата и точат зъби да захапят апетитната концесия. Австрийски, германски, френски и британски компании са кандидати да замрежат с жици софийското небе.
Най-сетне през 1891 г. се класира "Ганц и Сие" със седалище в Будапеща. Премиерът Стефан Стамболов уведомява кмета Димитър Петков: "Съобщавам ви, г-не кмете, че одобрявам търга за отдаване на предприемач осветлението на столицата с електричество върху "Ганц и Сие" за една сума от 2 423 249 лв."
Специалистите оглеждат полите на Витоша. Решават, че най-удачно е да се построи водноелектрическа централа в село Бояна. Наемат прочутите трънски майстори, който почват градежа. Камък по камък се извисява снагата на първата българска ВЕЦ.
Оказва се обаче, че Общината няма средства да се разплати с компанията. След шумен скандал проектът е спрян. "Ганц и Сие" се сбогува с буйната Боянска река и отива да си ближе финансовите рани на тихия бял Дунав.
Продължават мъките с търговете. През 1898 г. са разпратени покани до 26 иностранни фирми, от които се явяват само три. Най-изгодни са условията на французина Шарл Бертолюс. Той предлага електроформат от 18 стотинки на киловат час за улично осветление, а ако лампите светят цяла нощ, го намалява на 15 стотинки.
Седемдесет стотинки е цената за частното осветление и двадесет за двигателна сила. С протокол ? 59 от 16 юли 1898 г. Общинският съвет казва едно "Бравос!" и му харизва концесията.
Скоро става ясно, че Шарл е майстор на електрически фокуси. Пуска искане неговата концесия да се прехвърли на други две компании. Осветлението да поеме френското "Дружество на големите предприятия в Марсилия", а трамваите да отидат в белгийското "Анонимно дружество за електрически трамваи в София". Всяко от тях му брои по 175 000 лева.
Шарл прибира парите и вдига луксозна вила край Сена, по чието поречие няма електроцентрали. В договорите с двете дружества пише, че за нуждите на осветлението трябва да се изгради ВЕЦ на река Искър при село Панчарево. За трамваите пък да се построи ТЕЦ, там където е сега депото "Банишора".
Осветлението е пуснато на 1 ноември 1900 г., а трамваите тръгват на 1 януари 1901 г. Първоначално ток имат само 17 частни абонати, а трамвайните маршрути са едва 5. Скоро обаче абонатите стават 249, пусната е и извънградска линия до село Княжево.
Пак става ясно, че няма пари за уреждане на сметките с концесионерите. Повтаря се случаят с "Ганц и Сие". На власт е правителството на Тодор Иванчов, който не иска да провали за втори път електрификацията на столицата.
"Що да сторя?", пита се Иванчов и намира решение в средновековния десятък. Той е роден през 1858 г. в Търново, помни как турците са събирали жестокия данък. Вземали по една десета от всичко – от житото, плодовете и зеленчуците, домашния добитък.
След Освобождението Тодор Иванчов става директор на Статистическото бюро. Знае, че десятъкът е най-сигурният начин да се напълни хазната. По същия начин неговият потомък Симеон Дянков обложи с 10 процента спестяванията на българина.
Законопроектът за десятъка е внесен в Народното събрание през ноември 1899 г. Веднага започват протестни митинги, в които участват над 350 000 недоволни. След приемането на закона вълненията прерастват в открит бунт.
Първа въстава Варна, на 5 март 1900 г. там войската открива огън срещу онези, които отказват да платят непосилния данък. Двама са убити, десетина ранените. После пламва цяла Североизточна България. На 17 април се вдига Тръстеник, на 22 май на барикадите е Дуранкулак. Към тях се присъединяват околните села. Обявено е военно положение в два окръга и пет околии.
Решителната битка е при Дуранкулашките могили, където кавалерия напада селяните "На нож!" Стотици са убитите, ранените, арестуваните, малтретираните и съдените.
В сегашния исторически момент управниците са насрочили "обществено обсъждане" за електроуредите, които ще купуваме на по-висока цена. Когато искаш една работа да се затлачи, вкарай я в обществено обсъждане.
На него американците му викат "bullshit", а Бай Ганю - "бошлаф".
