Битката с корупцията на „добрите“ паразити

Хората на Доган и другарите им от кръга „Капитал“ се опитват да изкарат Джейхан Ибрямов светец, въпреки че беше хванат с подкуп от 100 хил. лева белязани пари

Помните ли крилатата фраза на Йордан Лечков, че корупцията всъщност е „далавера, в която не участваш“? Е, оказва се, че цяла клика политици, „анализатори“, „експерти“ и прочее платени техни суфльори, които от години лъжат избирателите, че ще изринат корупцията от авгиевите обори на властта, действа по същата логика. Корупцията може да я има, само…ако не уличава самите тях.

Да оставим настрана точната характеристика на понятието, което в специализираната литература  е описано със сухата дефиниция „злоупотреба с обществената власт с цел лично облагодетелстване“. Едва ли има човек в тази държава, който да не е наясно какво е измерението му в нормалния живот – всеки случай, в който човек с някаква власт поиска пари или друга облага „под масата“, за да направи нещо е случай на корупция. 

На този фон какво е, когато настоящ депутат и кандидат за нов мандат в Народното събрание, бъде хванат на местопрестъплението с белязани 100 хил. лева в плик в джоба (първи транш от поискани общо 400 хил. лева), след като ги е взел, за да уреди обществена поръчка в Министерството на отбраната? Корупция е.

Престъпление ли е депутат и кандидат за такъв да поиска подкуп, за да използва властта си за уреждане по втория начин на обществени поръчки или на каквото и да било друго? Престъпление е. При това тежко. Така поне сочи  Наказателният кодекс на страната.

Престъпление ли е депутат и кандидат за такъв да планира да използва парите, за да купува гласове? И този въпрос е риторичен – да, престъпление е. При това запечатано от СРС-та.

Морално ли е да караш джип, закупен от фирма с престъпно придобити пари от укрито ДДС? Не, разбира се.

Защо тогава, въпреки че един от емблематичните представители на Ахмед Доган независимият народен представител и кандидат за депутат от земеделската коалиция АПС - Джейхан Ибрямов, беше арестуван от разследващите със 100 хил. белязани лева подкуп и светещи ръце от преброяването им от няколко дни една малка, но креслива група ни залива от площадите, медиите и социалните мрежи с жалби, че е арестуван незаконно и едва ли не бил светец и жертва на заговор?

Отговорът е прозаичен – защото такъв е моралът на Ибрямов и неговите ортаци от кликата на Доган и новоизпечените им другари-жълтопаветници от кръга „Капитал“ на Иво Прокопиев. Лицемерен, паразитиращ и ръководен от двойния аршин. За тези хора максимата е, че чуждото е тяхно, а законът е закон, само, ако не важи за тях. И не ги засяга и застига.

Ако има нещо позитивно от цялата вербална полюция, с която ни заливат представители и на първите, и на вторите в дните, след като Ибрямов беше хванат на местопрестъплението, то е, че извади на светло колаборацията между доганисти и партийците, експертите и журналистите на ръчно управление на Прокопиев. Съюз, който доскоро звучеше абсурдно, но всъщност не само се оказва реален и доказан от общи задкулисни начинания през годините, но – като се замислим – е и напълно закономерен. Тъй като както едните, така и другите имат интерес не България да е истинска демокрация, в която законите и справедливостта са над всичко, каквато е мечтата на цялото общество, а да е в оковите на създадената от тях „завладяна държава“, управлявана от пропагандата и двойния аршин. И от „обръчи от фирми“ и „раздаване на порциите във властта“ под масата, както проповядваше Ахмед Доган.

Именно затова, докато Доган и хората  му скандират „свобода“ за Ибрямов на жълтите павета пред рехави агитки от докарани с автобуси „привърженици“, брънките в пропагандната машина на Прокопиев – депутати от ПП-ДБ като Ивайло Мирчев, добрали се до властта с протести по същите тези жълти павета и лъжи, че ще се борят срещу корупцията, „експерти“ като Андрей Янкулов от „Антикорупционния фонд“ и журналисти от медиите на кръга „Капитал“, заливат цялото общество с защитни пледоарии в полза на хванатия с белязани пачки народен представител. Обяснявайки, че бил незаконно арестуван. Че не можело да бъде разследван без да му е свален имунитетът. Че разследващите е трябвало едва ли не да го предупредят, че го разследват и чак след това да го вардят дали ще вземе поискания от него подкуп. Че едва ли не бил станал жертва на „постановка“, поръчана  от председателя на ДПС Делян Пеевски.

А за това, че Ибрямов не само е взел парите, ами ги е и броил и съответно е оставил дири от маркировката им по ръцете си, нито дума. Както впрочем и за факта, че Софийският градски съд го остави зад решетките – т.е. очевидно магистратите са счели не само, че арестът му е законен, но и че прокуратурата е събрала достатъчно данни срещу него, доказващи, че има опасност отново да извърши престъпление, ако е на свобода. Защото за хората на Доган, разобличени не от друг, а от доскорошните си избиратели от ДПС като паразити, а също и за защитниците им от кръга „Капитал“, не са важни фактите, а желанието да опазят вече заграбеното и да продължат като се окопаят във властта.

И сега, след като в продължение на години се опитваха да убедят обществото, че Прокопиев е „добър олигарх“, се опитват да ни убедят , че има и „добри паразити“. Нищо, че това е ни повече, ни по-малко оксиморон, а хората отдавна са наясно, че в обществото не трябва да има място нито за олигарси, нито за паразити.