Акад. Васил Гюзелев: Европейската християнската крепост е в опасност

- Акад. Гюзелев, в ден като днешния (19 октомври), на вашия 80-годишен юбилей равносметка, която си правите повече плюсове или минуси съдържа?

- Поставяте ми въпрос, който представлява афоризъм, който обичаше да употребява моят дядо търговецът Вълчан Гюзелев. „В търговията е така – плюс минус, плюс минус, но най-накрая трябва да си на плюс, иначе фалираш.“ Аз лично съм имал много плюсове и малко минуси, поради което животът ми и научното ми творчество протекоха под знака на плюса.

- Това означава ли, че сте щастлив човек?

- Изключително много. Успях да реализирам голяма част от намеренията си. Разбира се останаха надописани много книги, непрочетени много извори и книги, но има млада генерация, която идва след нас и тя ще наследи всичко това. Още повече, че медиевистиката, т.е. науката за българското средновековие, с която се занимавам, е с изключително големи традиции. Това е направление, което като се започне още от истинските първи историографски опити от 17 и 18 век и от Паисий Хилендарски и Спиридон Габровски, и се достигне до наши дни. Постиженията са реални и значими, особено за историята и историческото съзнание на българина. Всички български историци медиевисти са играли голяма роля в историята на нашия народ не само за пробуждане на народната свяст, но и за осветяване на пътя на българското историческо самопознание.

- Казвали сте обаче, че политиците не се учат от уроците на историята. Ако бяха се постарали да извлекат поне малка поука, щяха ли да допуснат днешното преселение на народите, чиито последствия не се знае докъде ще стигнат?

- Ако разгледаме нещата в исторически план, ще видим, че в историята на Европа е имало колосални етнически промени, които са променяли нейния етнически облик и са предопределяли политическото й развитие. Не само като цяло, но и на отделни държави и народи. Някои побързаха да сравнят днешното преселение в рамките на Европа с Великото преселение на народите, което започва от четвъртото и продължава до деветото столетие. Великото преселение навремето беше преселване на племена и народи, които бълваше Азия към Европа. Също и от Източна Европа се опитаха да се заселят в по-плодородни земи и пространства, които им даваха по-добри условия за развитие. Този процес беше естествен и негов продукт беше и създаването на българската държава, на българското ханство на Долния Дунав, както и появата на редица варварски държави върху Византийската и Западната Римска империя. Този процес на великото преселение беше решаващ за развитието на европейския континент, за неговото етническо и политическо обновление.

- Днешното преселение по какво се различава?

- Различава се коренно. Тогава Европа успя да приобщи тези варварски народи и същевременно да ги подслони в рамките на християнството. Средновековна Европа в същността си е най-голямата крепост на християнството и продължава да бъде такава. Сега нещата изглеждат в по-друг план. Тогава имаше опасност за Византийската империя и за западните части на европейския континет, особено за Пиринейския полуостров от арабското нашествие, нашествието на исляма в перода – 7-10 век. Ислямът проби в Западна Европа, макар че понесе поражение в битката при Поатие през 732 г. Арабите се опитаха да завземат Константинопол неколкократно, но те бяха отблъснати и при една от големите обсади през 717-718 г. българите изиграха решаваща роля за преодоляване на арабската експанзия и не позволиха тя да проникне в пределите на Балканския полуостров, с което предотвратиха неговата ислямизация.

- Днешната християнска крепост не е ли вече много лесно пробиваема? Няма ли опасност сегашните процеси да променят хода на европейската история?

- Днешната християнска крепост изглежда значително по-слаба и по-неорганизирана от предишната. И ми се струва, че нещата стоят в много опасен план. Дано почти всички европейски политици да прочетат уроците на историята и достатъчно добре осъзнаят всичко онова, което е ставало в миналото. Арабският свят през средновековието, в периода 7-9 век беше значително по-силен, даже много по-образован, защото арабската култура беше на изключително голяма висота. Арабската войска през средновековието беше модерно въоръжена. Независимо от това единението на Европа, което е било в много отношения тогава несъзнато, е довело до предотвратяване на тази ислямизация, която щеше да промени хода на европейската история.

- Какво е влиянието на днешните преселниците върху европейските устои и ценности?

- Днешните преселници много трудно се адаптират към европейската християнска цивилизация. Французите с отворени обятия предоставиха път и място на заселниците от Северноафриканските държави, бивши френски колонии, надявайки се, че те могат да ги приобщят. Но както виждате нещата не се развиха в добра насока - последваха стъкновенията, налице е и краен радикален ислям, който е много опасен, защото е войнстващ. Трябва да се търси омиротворяване по пътя на възвръщането на тези хора в техните предишни поселения и в това отношение трябва да бъдат направени стъпки не само от страна на Европейския съюз, но и на САЩ, Русия, Китай и всички държави, които могат да помогнат в това отношение. Защото макар проблемът сега да изглежда европейски, той може да се превърне в световен.

- През май т.г. бяхте сред учените, които подписаха отворено писмо срещу намесата на Турция във вътрешните работи на България. Адекватна ли е политиката ни спрямо южната ни съседка, или е прекалено сервилна, и заради това, че връщаме на Турция хора, обявени за привърженици на Гюлен?

- Мисля, че Турция по различни пътища се опитва и понякога успешно навлиза във вътрешнополитическия живот на България. България все още е суверенна държава в рамките на голяма общност. Тя трябва да показва самостоятелност в своята политика и регулиране на самостоятелни равноправни отношеня, както и, че нещата стоят само на базата на равнопоставеността и на взаимното уважение. Ние сме съседи с Турция, имаме отношения в продължение на векове, които са се развивали в различни фази. Сега е настъпил период в тези взаимоотношения, в който да се проведе откровен разговор между двете правитества и да се решат проблемите пред двете държави. Това е задача на политиците. Историците могат да дават съвети, ръководейки се от някои процеси, станали в миналото и от някои не твърде приятни спомени в историята. Но нещата трябва да бъдат поставени на откровена основа. С Турция ние рябва да имаме директни и откровени докрай отношения. Какво те искат и какво ние искаме и да се постигне баланс между двете държави. Това е верният път.

- Обичате да цитирате Илия Бешков, който е казал: „Търпението е великото качество на средновековието“. Търпението е и отличителна черта на българите. Днес тя повече ни пречи или повече ни помага?

- Българинът има особен характер. Той търпи, търпи, а накрая избухва в голям мащаб. Дори може да стигне до саморазрушение. Нашето търпение има граници и това трябва да го разберат и политиците, особено в сегашната напрегната обстановка както във вътрешнополитически, така и във външнополитически план. Трябва да се стремят да регулират нещата и да вървят по пътя, начертан от българската конституция – България трябва да бъде социална държава. За да е такава някой трябва да плати сметката. В края на 60-те г. на миналия век т.нар. студентски бунтове във Франция доведоха до промяна на европейската политика и до социализацията на голяма част от западноевропейските държави. Тогава онези, които бяха натрупали много капитали, трябваше да платят сметката. И сега има хора, както у нас, така и в другите страни, които промениха хода на своето историческо развитие и се приобщиха към ЕС. В тях има достатъчно хора, които трябва да помислят и за онези, които страдат поради настъпилите промени и поради това, че трудно намират своето място в съвременното българско общество. Повтарям, някой трябва да плати сметката за промяната, която беше извършена. Има парламент, има държава, има начин, по който да се върви по този път.

- Като умерен националист смятате ли, че ще успеем да съхраним идентичността си?

- Умереният национализъм на малките народи е изключително полезен и е противоядие срещу експанзивните намерения на по-големите държави и народи и същевременно е своеобразен щит, с който те се отбраняват и намират сили да противостоят на сили, които не са добронамерени. Когато се извършиха промените и България постепенно се приобщи към ЕС, мнозина страдаха от илюзията, че това ще доведе до регулиране на взоимоотношенията между всички държави в един добър план при благоразумие и при спазване на равнопоставеност и диалогичност. Това обаче не се получава. Дори в рамките на ЕС, да не говорим за взаимоотношенията на ЕС с различни държави и народи, те са в различен план – едни са към САЩ, други към Русия и т.н. Но ние трябва да водим умерена национална, да не казваме националистическа политика, която да поставя винаги на преден план нашите интереси. Както виждате в ЕС някои от държавите се пробудиха. Не става дума само за Унгария, но и за Словакия, Полша, Чехия. Те се противопоставят, защото в самия ЕС няма равнопоставеност. Едно е отношението към католическите държави, друго е към тези, които принадлежат към православието. С изключение на Гърция, но напоследък и тя не е сред протектираните. Нещата трябва да се променят.

- Все още ли преподавате на студенти, акад. Гюзелев?

- Работя само с докторанти. Когато станах на 75 г. реших да не влизам в уадиторията и оттогава не работя със студенти. Продължавам да изнасям лекции в чужбина и в България, но усилията ми са в подготовката на млади специалисти в областта на българската средновековна история. Има много млади и надеждни хора, които показват отлична подготовка във всяко отношение.

- Удовлетворен ли сте, че се посветихте на историята?

- Винаги съм бил ръководен от това, че съм призван да се занимавам с история. Станал съм историк по свое желание. Завърших с пълно отличие и възможност да вляза, в която си искам специалност. Бях много добър математик, печелил съм републиканска олимпиада. Учителката ми по математика казваше: „математиката загуби един талант“. Но аз винаги слушах подтиците на моето сърце, което ме тласкаше към историята.

Нашият гост

Васил Гюзелев е роден на 19 октомври 1936 г. Завършил е история и археология в Софийския университет. Бил е шеф на Катедра по история на България в СУ и на Секция „Средновековна история на България“ в Институт по история при БАН.

Бивш директор на Националния исторически музей. От 1984 до 2000 г. е директор на Българския изследователски институт във Виена (Дом „Лудвиг Витгенщайн“).

От 2003 г. е академик на БАН. Специализирал е във Виена, Будапеща, Генуа, Вашингтон.

Гост-професор и лектор в Московския държавен университет, Кьолнския университет, Лайпцигския университет, Великотърновския университет. Носител на международната „Хердерова награда“. Автор на повече от 50 книги и над 240 студии и статии.