Акад. Георги Марков: Бойко Борисов не се научи да губи

- Акад. Марков, трябва ли генерал Румен Радев да благодари на Бойко Борисов за победата си?

- Бойко Борисов заложи на губеща карта, защото Цецка Цачева е неизбираема. Той реши да повтори номера отпреди пет години, като сложи Росен Плевнелиев със заръка да му топли мястото. Сега искаше да сложи Цецка Цачева за още пет години да му топли мястото. Борисов се страхува от личности, които могат да го засенчат и грубо казано, издига пионки. Ето, Плевнелиев се доказа като невзрачен и слаб президент. В политиката, особено в историята, не всичко може да се повтори. Той сбърка, като подцени генерал Радев, подобно на други политици, които казаха: „Кой е този генерал, той не е от нас, няма политически опит.“ Но на ген. Радев точно това му е предимството. Хората се отвратиха от тия стари политически муцуни. Те искат да видят ново лице в политиката и затова убедително го избраха.

- След балотажа се появиха заглавия като „ГЕРБ затисна държавата с много власт“, „Това е краят на режима на ГЕРБ“. Не е ли пресилено да говорим за „режима на ГЕРБ“?

- Малко е пресилено, но имаше стремеж в Бойко Борисов да контролира цялата власт. Макар че по конституция той е третият човек, той е силният. На него са му подчинени и президентът и председателят на Народното събрание. На него му е удобно да управлява така. Партията да заема и трите високи държавни поста. Но това, че народът е избрал генерал, който не е от неговата партия, не трябва да го изкарва от нерви. А точно това се случи. „Хвърлям си оставката, настъпва хаос, България загива, без мен не може“. Явно е захапал много яко наркотика на властта.

- Трябваше ли Борисов да обвързва загубата на партията си на президентските избори с оставка на правителството?

- Категорично не. В нормалните демократични държави могат да работят президент и министър-председател, които представляват различни политически сили. Това не е причина за заплахи и изнудване. „Ако не гласувате за моя човек Цецка Цачева, аз ще ви разкажа играта. Ще дойде кабинет „Орешарски 2“. Ще гърмят много банки и т.н.“ Това не е достоен начин и той не трябваше да го прави. Прекалено много се е вторачил в себе си.

- На тези избори обаче политическата карта почервеня дори в бастионите на ГЕРБ. Тази промяна не налага ли предсрочни избори?

- Политиците трябва да знаят, че която и да е партия, не може да управлява 45 години. Наскоро бях при кмета на един град, чието име ще спестя. Като влязох в кабинета му, видях голям портрет на Бойко Борисов. Това малко ме стресна. Макар да съм виждал друг портрет, който години наред висеше във всеки кабинет. Обикновено кметовете на ГЕРБ си слагат на писалищата малки портрети и говорят едно и също - „лидерът, лидерът, ние сме партия от лидерски тип, лидерът решава...“ А самият Борисов повтаря: „Аз, аз“. Дори Тодор Живков при онзи тоталитарен режим казваше: „Ние, другари“, въпреки че еднолично решаваше в политбюро. Азът на Борисов много нарасна. Той трябва да преглътне и да приеме нещата от тяхната естествена страна. След като е каратист, трябва да умее да понася удари, да пада, да става, да губи и пак да печели. А той не умее да губи. Скрил се на 16-ия етаж на административната сграда на НДК в партийната централа на ГЕРБ, и там дава пресконференции. Той дава и отнема думата, кара се със Сашо Диков, журналистите викат, пълен хаос.

- Едно от забележителните събития на тези избори беше наказателният вот. Убедили се българският избирател, че неговият глас е силен и че може да променя?

- Хубавото е, че го нямаше обичайното пораженско настроение „какво ще им гласувам, като нищо не зависи от моя глас“. Вижда се, че политическата класа, както се наричат, е доста стресната. Не само в ГЕРБ, това важи за всички политици, включително от БСП. Тези функционери трябва да разберат, че не мога да управляват повече от няколко години. Още при първото правителство на Бойко Борисов в една телевизия се изказах критично за ГЕРБ. Тогава техен депутат ме прекъсна и каза: „Вижте какво, професоре, Бойко Борисов строи магистрали“. Отговорих му: „И Хитлер строеше магистрали, но загуби войната.“ И стана една олелия. Как така ще ги сравнявам... Въпросите не се решават само с магистрали, Северната дъга, Южната дъга... Обикалям страната и виждам хора, които живеят в пълна мизерия. А той говори за светло европейско бъдеще.

- Защо когато влязат във властта, политиците се откъсват от народа?

- Когато обикалят предизборно, местните партийни структури им устройват посрещане, за което плащат от партийния бюджет. Почват едни речи, погачи, гайди свирят и те виждат, че народът живее добре. „Задръстиха магистрала Струма, имат пари, ходят на Бяло море“, казва премиерът. Да, ама не всички ходят на Бяло море. Ние нямаме средната класа на демократична държава.

- След като оставката на правителството се очертава се сложна политическа ситуация. Възможна ли е приемственост между сегашния и бъдещия президент при сформирането на служебен кабинет?

- Трябва да има приемственост при предаване на властта. Обама, който подкрепи Хилари и обруга Тръмп, че не ставал дори за продавач на сандвичи, още на следващия ден го поздрави с победата и го прие в Овалния кабинет. След като държим да се учим от Чичо Сам, тази велика демокрация отвъд океана, трябва да възприемем някои техни правила. Не трябва да има драма в предаването на властта. А Борисов заплашва: „Хвърлям си оставката, държавата отива в криза и повече няма да участвам в никаква коалиция“. Сиреч „аз пак ще се върна на бял кон и вие пак ще плачете за мен“.

- И тези избори, макар и мажоритарни, показаха все по-голяма непримиримост между партии от едно и също политическо семейство. В същото време бъдещите управления неизбежно ще са коалиционни. Не са ли обречени на нестабилност?

- У нас надделяват балканските страсти. Тук да управляваш означава да командваш. Изкуството на властта при нас не е познато. Липсва и политическа култура. А на някои им липсват и първите седем години. Разговарял съм с политици, които не умеят да слушат, прекъсват те, гледат си часовника и се държат обидно. Те трябва да се научат и да губят, и да се държат възпитано. А не когато ги изберат, да казват: „Народът е помъдрял“. Когато загубят: „Народът е тъп и нищо не разбира“.

- Ще се вслушат ли депутатите в думата на народа, който чрез референдума поиска мажоритарен вот и намаляване на държавната субсидия?

- Доколкото разбрах, ГЕРБ и БСП ще приемат решенията на референдума, но не знам дали няма да променят размера на субсидията. Ето, Борисов играе на инат с изявлението си „ на чисто - никакви субсидии“.

- Какъв очаквате да е външнополитическият курс на новия президент, който по време на предизборната кампания беше обвиняван за човек на Русия и на Путин?

- Опонентите на ген. Радев, когото познавам лично, преиграха. На дебата Цецка Цачева заложи на слаби опорни точки, като го нападна, че е човек на БСП. А той е безпартиен офицер. С обвинението към него, че е русофил, загуби много точки. Русофилството в България има дълбоки исторически корени и ефектът е обратен. Радев трябва да запази равновесието. България е член на ЕС и НАТО. Но това не означава, че трябва да бъдем в конфликт с Русия, както Плевнелиев залага на тази карта. За него тя е печеливша, защото дочух, че се кани да отиде на работа в НАТО, американците някъде да го подредят... Не си даваме сметка, че в Москва имаме исторически капитал. Имам приятел в Солун, който казва: „Ние, гърците, играем с православието. Ако бяхме славяни като вас , щяхме да сме в още по-привилегировано положение“. Русия е толкова голяма, че няма как да я заобиколим. Равновесието, равновесието е най-важно - цар Борис Трети е казал през Втората световна война на Хитлер: „Винаги с Германия и никога против Русия“. Царят успя да изпрати войски на Източния фронт и благодарение на това запази Южна Добруджа. Но не всеки е цар Борис Трети.

- Победата на Тръмп показа криза на либералната демокрация. Какви ще са нейните последици?

- Тази епоха на глобализация аз наричам „корпорациите срещу нациите“. Корпоративният капитал иска да управлява света и работи против националните държави. Границите пречат за пазари, суровини и евтина работна ръка. Неслучайно тук чуждите фондации подкопават нашата национална идентичност, включително прибягват до фалшифициране на нашата история. Това, което стана в САЩ, е наистина историческо. Там корпоративният капитал посочва кой трябва да бъде избран за президент. Преди казаха - чернокож президент - стана. Сега поискаха жена. Но не стана, защото Тръмп е прекалено богат и може да говори това, което мисли.

Нашият гост

Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Софийския университет. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, доктор на историческите науки, академик от 2008 г.

От 1993 г. до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН.

Автор на близо 20 книги и учебници, специалист по нова история, международните отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век.

Автор е на десетки студии и на монографиите “България в Балканските войни 1912-1913 г.”, “България - ключът към Голямата война 1914-1916 г.”, “Камбаните бият сами”, “Парола “Сабя” и др.