Акад. Петър Иванов, директор на Демографския институт към БАНИ, пред „Труд“: Демографията на COVID пандемията в България е ужасяваща

Националната статистика излезе преди дни с актуални данни за смъртността в България през последната година. Те са, меко казано, ужасяващи и се дължат в голяма степен и на жертвите на пандемията от COVID-19. Помолихме проф. Петър Иванов да ги коментира. Освен това той прави свои математически изчисления за тежкото демографско положение в страната и бие тревога, че не се вземат мерки от нито едно правителство. Населението ни днес е едва около 6,8 милиона, а тенденцията е да продължи да намалява.

- Г-н Иванов, в понеделник Националният статистически институт публикува данни за смъртността в България. Какъв е вашият коментар на данните?
- Данните са изключително тревожни. За година смъртността се е увеличила с 33,8%. През второто тримесечие на 2021 г. са починали 33 945 души. Това прави около 369 души на ден, основно починали от COVID-19. България е на първо място в света сред 230 страни по намаляване на населението. От 9 млн. вече сме 6,8 млн., а може би и много по-малко.

- Ако тази тенденция се запази, какви са прогнозите за следващите десетилетия?
- Прогнозите на Световната банка, ЦРУ и др. сочат, че през 2050 г. ще сме само 4,5 млн. души, като етническите българи ще бъдат екзотично малцинство от 1,3 млн. души (при 3,5 млн. цигани и 0,7 млн. турци), след още няколко десетилетия, според прогнози на ООН, етническите българи ще са 0,3 млн., а впоследствие ще изчезнат напълно. Българската нация умира. По смъртност на населението (16,6‰ годишно по последни данни на Евростат) България твърдо заема първо място в света, пред Лесото, Сирия, Румъния, Литва, Сомалия и Свазиленд и др.

- А как стои въпросът с причините за смъртността?
- Освен намаляващи и изчезващи, ние българите, сме и най-болната нация, държим призови места по много заболявания. Според данните на НСИ, през 2015 г. от починалите 110 117 души, най-висок дял смъртни случаи е от болести на сърцето - над 70 хил. души, втора причина за смърт у нас са били раковите заболявания (17 хил.), следват болестите на дихателната система и т. н. Излиза, че у нас всеки ден 238 души, или 10 души всеки час, или 1 човек на всеки 5-6 минути от денонощието, умират от инфаркт и инсулт, или от рак. Този факт е многозначителен и показва системата на здравеопазването ни.

- На този фон никак добри не са и данните за раждаемостта. Какво показват те?
- Заедно с печалните факти за смъртността и болестите, трябва да се посочат още и данните за срива на раждаемостта, който е умопомрачителен - от 182 000 раждания у нас през 50-те години на миналия век, сега новородените са 3 пъти (300%) по-малко, около 60 000. По раждаемост сме на 214-о място от 220 държави, като след нас са разни острови. Никъде не се оповестяват данните, че 11% от новородените са недоносени, 2-3% са изоставени, 3-5% са с малформации и т. н., а 55% нямат за майчин език българския език, т. е. новородените са от циганския или от турския етнос.

- А как се отразява пандемията от COVID-19 на общата демографска картина у нас?
- България е на първо място в Европа и на второ в света по процент смъртни случаи сред заразените с COVID-19. Това сочат данни на университета „Джон Хопкинс“ за първото тримесечие на тази година. Според Националния статистически институт (НСИ), всяка година у нас вече десетилетия наред умират по около 110 000 души, или около 300 души на ден. Тези числа - 110 000 и 300 - са отпреди COVID пандемията и показват броя на починалите българи от старост, от сърдечно-съдови заболявания, от рак, от белодробни болести, от катастрофи, самоубийства и т. н, без в регистъра на причините да влиза COVID-19, тъй като той преди само една-две години не съществуваше като такава причина, за разлика от сега. Нямаме никакво основание да смятаме, че поради някакво свръхестествено чудо хората са престанали да умират поради обичайните причини. Те пак си умират както преди и броят на починалите не би могъл да е друг освен 110 000 годишно и 300 дневно.

- Но това са данни без тези, починали вследствие на COVID-19...
- Да, дотук всичко е ясно. Но всеки ден не от нещо друго, а от COVID-19, измират, както е преброил НСИ, още 369 души на ден. 300 + 369 = 669 починали на ден. При тази диспозиция на статистическите данни екстраполацията показва, че за една години числото на умрелите скача от 110 000 на 246 000 (110 000+136 000 = 246 000). Годишно у нас се раждат вече само около 50 000 бебета, или 137 на ден. Отрицателният естествен прираст у нас е: 58 000 - 240 000 = -188 000 души, с толкова намаляваме сега заради голямата отрицателна разлика между раждаемост и смъртност.

- За намаляване на населението принос има и емиграцията, нали така?
- Да така е. Според официалните институции (МВР, КНСБ, даже вече и НСИ) всяка година от България емигрират средно по 60 000 души. Това число се получава, то не е измислено, и ако разделим броя на емигрантите ни по света на годините след промените през 1989 г.: 2 000 000 : 33 години = 60 000. (Числото е отрицателно -60 000.) Така. -188 - 60 000 = - 248 000. Намаляваме сега вече с 248 000 души годишно, или с 680 души всеки Божи ден, или вече с 29 души всеки час, на всеки 2 минути - един българин по-малко. За етническите аспекти на въпроса в момента не ми се говори въобще. Друг път.

- Излиза, че това е най-големият проблем на България. Все пак нека да коментирате и етническия аспект на проблема.
- За този проблем говоря от повече от 25 години, но без полза. Нека се разбере, че става дума за 680 български по-малко всеки ден! Така. Да видим етническия аспект. Братята роми всеки час се увеличават с 4 души. Тогава сметката за час за етническите българи, които са означени по-долу с „х“, е: - 29 = х + 4 х = -33. Всеки час етническите българи намаляват с 33 души, а братята роми се увеличават с 4 души. Това прави минус 792 етнически българи на ден и 289 000 на година, при това положение на нещата. До няколко десетилетия българският етнос става етническо малцинство, и после изчезва от лицето на планетата Земя.

- Да се върнем на последствията от пандемията COVID-19. Какво се случва с част от хората, които вече са преболедувалиq или са изпитали ограниченията по време на разпространението на вируса?
- Големият проблем се отнася до психичните разстройства. Около 20-30 процента от самите страдащи от COVID-19 имат оплаквания от психопатологичен порядък. Много са и тези, които не са заразени, не са болни, но изпитват също като болните тревожност, стрес, страхове и др., а освен това са обсебени от депресия, фобии, мании, и в някои случаи имат даже шизоидна и параноидна симптоматика. Както добре се знае, един от най-важните проблеми и последствия на пандемията е в областта на психичното здраве на нацията. Световни капацитети твърдят, че „оцелелите от COVID-19 ще бъдат изложени на по-голям риск от проблеми с психичното здраве“, по думите на проф. Пол Харисън, професор по психиатрия в Оксфордския университет. Изследване, публикувано в списанието The Lancet Psychiatry, анализира електронни здравни досиета на 69 милиона души в САЩ, включително над 62 хиляди пациенти с COVID-19. Резултатите му сочат, че всеки пети човек от хората (значи 20%), преживели битката с коронавируса, страда от безсъние, депресия, тревожност или има друго тежко психично състояние.

- А защо, според вас, оцелелите от болестта са толкова рисков контингент по отношение на психическото здраве?
- Оцелелите от болестта са изложени на много по-голям риск от развитие на психични заболявания, споделят британските психиатри след провеждане на мащабно проучване. Според изследването 20% от заразените с коронавирус са диагностицирани с психиатрично разстройство в рамките на няколко месеца от заразяването, съобщава „Ройтерс“. Същото в определена степен се отнася и до всички останали членове на обществото, които не са, или не са били болни. Тревожността, депресията и безсънието са най-често срещани сред оздравелите пациенти с COVID-19. Майкъл Блумфийлд, консултант психиатър в Университета в Лондон, твърди, че по-високите предпоставки към развитие на душевни разстройства вероятно се дължат на комбинация от психологически стресови фактори, свързани с тази конкретна пандемия, и физическите последици от болестта. Изследователите откриват и значително завишени нива на деменция, особено при по-възрастните хора. Други открития допринасят за нарастващите доказателства, че COVID-19 може да повлияе на мозъка и ума, увеличавайки риска от редица психични заболявания. За това свидетелства големият брой хора, развили деменция, след като са изкарали вируса.

- А как стоят нещата в България?
- Демографския институт към БАНИ проведе изследване за психопатологията на COVID пандемията у нас през 2020 г. чрез различни съвременни методики с цел установяването на регистъра от психични страдания и проблеми, свързани пряко с пандемията, както и и с цел разкриването на възможностите за противодействия (превенция и психотерапия) срещу тях. Според изследването психичните проблеми и страдания във връзка и по повод COVID-19 у нас са различни и са твърде много, но все пак по-важните от тях са: стрес, тревожност, страхова невроза, мъка на загубата (poena damni), обсесии (суеверия, фобии и мании), хипохондрия, абнормно поведение, безсъние, паническо разстройство, кошмари, деменция, параноя и шизофрения.

- Какво се прави срещу демографската катастрофа, срещу пандемията и срещу психичните разстройства, които тя предизвиква?
- Почти нищо. Предишното правителство одобри План за изпълнение на някаква Национална стратегия за демографско развитие на населението на България. То всяка година прави това, от 12 години, без никаква полза, даже обратно. Заделят се набързо от бюджета и се изхарчват още по-набързо едни милиони, които ги усвояват едни и същи хора, без никой от тях да има опит и квалификация в демографията, а България е вече световен шампион по смъртност, по ниска раждаемост, по емиграция, по бедност, по болести, по намаляване и изчезване на населението. В периода от 2000 г. до 2012 г. „учените“ от посткомунистическата БАН разработиха и реализираха първата Национална демографска стратегия, в резултат на което България изпадна в отчайваща демографска криза и се качи на трето място в света по намаляване и изчезване на населението, на 12-о място в света по смъртност и се смъкна на едно от последните места в света по раждаемост. Видя се ясно, че „стратегията“ не работи, даже носи негативи на обществото ни.

Правителството на първия кабинет на ГЕРБ с главен демографски капацитет Хасан Адемов от ДПС, специалист по анестезия, възложи на същите учени от БАН да разработят нова и уж подобрена Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) Самото заглавие на Стратегията в контекста на наличната демографска катастрофа е глуповато и даже звучи издевателски - „за демографско развитие на население“, което изчезва; според мен заглавието би трябвало да е друго, например: „за преодоляване на демографската криза“, или нещо подобно.

- В заключение - оптимист или песимист сте, г-н Иванов. Май по-скоро е второто?
- В сайта на МС са публикувани Плановете за различните години от 2012 г. досега, които очевидно не дават никакви резултати, даже напротив, вредят на „демографското развитие на България“, но едни пари винаги се усвояват. Що се отнася до психопатологията на COVID-19 пандемията, ще кажа, че този проблем тепърва ще бъде в някаква степен осъзнат от властта, евентуално. Знам, че това ще е много късно и на практика ненужно осъзнаване, защото нещата ще са станали, уви, дълбоко трагични. В заключение, не мога да кажа нищо оптимистично за клиничната демографска смърт на България, за пораженията на COVID пандемията и за бързото и драматично влошаващото се психично здраве на нацията.

Нашият гост
Социалният психолог проф. д-р Петър Иванов е роден и живее в Русе. Той е един от основателите и пръв ръководител на катедра “Психология” във ВТУ “Св. Кирил и Методий” и във Варненския свободен университет. Директор е на Демографския институт към БАНИ, академик. Автор е на много книги и учебници, научни статии, издадени у нас и в чужбина. Ръководител на около 30 национални изследвания и проекти.