Анастасия Кирилова, синоптик от Националния институт по метеорология и хидрология, пред „Труд news“: Очакваме интензивни гръмотевични бури

Прогнозата за времето има все по-важна роля в живота ни. Не само да разберем как да почиваме през уикенда, но и за бизнеса и хляба ни. Тези дни, освен че е студено и непрекъснато вали, стана ясно още, че работещите в НИМХ започват протести заради ниските им заплати. Ще се отразили ли това на информацията за времето, разговаряме със синоптика Анастасия Кирилова.

- Госпожо Кирилова, през последните дни непрекъснато вали, през май температурите са ниски, отколкото през април. Трудно ли е да се прогнозират капризите на времето?
- Аз мисля, че за всички е важно да има актуална и качествена прогноза за времето. Измерванията в нашите станции трябва да са на ниво, да се правят по стандартите на Световната метеорологична организация, защото те участват и в международен обмен. Те се ползват и за числени модели за прогнози за времето, и за всякакъв вид експертизи, които засягат всичко, свързано с атмосферата и с водите. Освен за метеорологични прогнози в нашия институт работим по хидрологичини, агрометеорологични и климатични изследвания, имаме и дейности, които са свързани с качеството на атмосферния въздух.

- За колко време напред може да се предвиди относително точно какво ще е времето?
- С увеличаване на срока на прогнозата нейната точност и прецизност намаляват. Все по-малко показатели могат да бъдат конкретни. За пример ще дам това, че ако в прогнозата за следващото денонощие подробностите са доста, има детайли за промените в скоростта на вятъра, за часовете на валежите, промените във вида на небето, то в по-дългосрочен план тези подробности намаляват. В месечната прогноза по-скоро се говори за очаквани отклонения на времето от климатичните норми.

- Появиха се конспиративни теории за пясъка от Сахара, който наскоро ни засипа, това нормално явление ли е?
- Даже не съм разбрала, че има конспиративни интерпретации по отношение на сахарския прах. Това е нормално и се случва, когато има пясъчна буря някъде в Сахара и въздушните потоци са с подходяща посока, която ги довежда до - да речем, Балканския полуостров. Много по-често има повишени концентрации на сахарски прах на Апенинския и на Пиринейския полуострови. Особено в Испания и Португалия това е много често явление, при нас е малко по-рядко. Не знам защо в такива чисто природни явления, които е нормално са се случват, се търси конспирация. Винаги е имало такъв пренос, но както във всяко друго нещо, има периоди с по-чест пренос на сахарски прах или с по-голяма концентрация. Тази пролет у нас имаше 2-3 пъти дни с доста висока концентрация, но не мисля, че това е нещо изключително. Всичко там е с естествен произход и не мисля, че има намеса на външни сили, които да смущават мислите на хората.

- Влияе ли времето на настроението и здравето на хората?
- Със сигурност влияе на здравето на хората, а и на настроението. Доказано е, че човешкият организъм се влияе от продължително слънчево време, от температурите. Да не говорим пък за хронични заболявания, които се влияят от влажност, температура.

- А човек може ли да повлияе на времето? Говори се за климатични оръжия, това реално ли е?
- Има доста такива публикации, но моят коментар е, че публикувана такава научна информация за това все още няма. Влиянието върху процесите в атмосферата по-скоро са свързани с въздействието на градоносни облаци, с цел намаляване на опустошенията, които се получават от градушките. И има дейности, които са насочени към това и то доста години.

- Прогнозата на времето взе да става изненадващо точна, макар че много хора все още гледат с недоверие на това.
- Прогнозирането на времето е област, която се влияе много от развитието на технологиите. В института имаме секция по числено моделиране. Мощните компютри позволяват симулация на атмосферата и физическите процеси в нея, така че голямата промяна идва оттам, че ние използваме числени модели, които непрекъснато се усъвършенстват и голяма част от научния елит в метеорологията работи в тази област. При нас има звено, което е част от международен проект и те разработват локален числен модел, който е в голяма помощ в краткосрочните прогнози.

- Какви са връзките ви с колегите ви по света?
- На практика ние непрекъснато усъвършенстваме и осъвременяваме дейността си с научен обмен. Всички мои колеги работят по международни проекти, запознават се в всички новости и ги прилагат в нашата дейност. Дейността на един синоптик предполага доста курсове - по спътникова метеорология, по числени модели, така че на практика това, което ние правим, се прави навсякъде по света.

- Какво означава - температурата е еди колко си градуса, но се усеща като...?
- Индексът за комфорт се формира не само от реалната температура на въздуха, а в него участва и скоростта на вятъра, влажността облачността, така че понякога при силен вятър и висока влажност да речем, усещането за студ е по-голямо, отколкото при тихо време при същата температура. Има стандарт за измерване на всички метеорологични параметри. Това се прави, за да бъдат измерванията сравними във всяка една точка. Тоест те трябва да се правят на място, което е със затревена площ, в клетки, които са на 2 метра над земната повърхност, те са с дървени стени. Измерванията се правят в определени часове, така че да бъдат сравними и да може да се получи поле на всеки от параметрите, което да е от даден конкретен срок.

- Защо все пак има грешни прогнози, дори краткосрочни?
- Защото атмосферата е система, която е безкрайно трудна за моделиране и всъщност, ако успеем да постигнем неин съвършен модел, може би щяхме да имаме само правилни прогнози без отклонения. Но това е много трудно, защото и факторите, които влияят на метеорологичното време са твърде много и е сложно да се направи числен модел на такава система.

- А доколко е вярна „народната метеорология“, която по птиците, слънцето, облаците предсказва какво ще бъде времето?
- Някои от тези наблюдения наистина са добри показатели, тъй като те се отнасят за вече настъпваща промяна - тоест, когато налягането се понижава, птиците променят нивото си на летене. Това най-често е свързано с насекомите, с които те се хранят, защото насекомите летят по-ниско или по-високо. Звуците, които издават жабите, например, също за показателни за това дали ще вали или не. Но голяма част от предсказанията в „народната метеорология“ не са състоятелни и това се доказва с изследвания. Например предсказанията за горещниците - ако има през юли три поредни горещи дни, зимата ще е студена. Оказва се, че това не така. Така че има такива, които вече са проверени и не са актуални.

- Климатът наистина ли се изменя и това резултат от дейността на човека ли е или е естествен процес?
- Да, изменя се, но това е част от дефиницията на климата - той по дефиниция се изменя. Климатът представлява средните показатели на атмосферата в определен район за период от 30 години и изменението им. Тоест промяната на климата е включено в самата му дефиниция. Що се отнася до вината на човека, ще кажа, че има различни теории за това - някои от тях са потвърдени научно, други - не. Трудно ми е да коментирам коя колко е състоятелна, защото не съм специалист по климата. Но човешката дейност със сигурност оказва влияние на всичко на Земята. Дали обаче тя е виновна за глобалното затопляне в такава степен, не мога да коментирам, защото не съм климатолог.

- Наистина ли вървим към климатичен апокалипсис?
- Не бих използвала точно този израз. Глобалното затопляне е факт, средната температура на Земята се повишава, но не бих нарекла това апокалипсис. По-скоро смятам, че трябва да се научим да се съобразяваме с промените в климата и да адаптираме начина си на живот към тях.

- А колко години трябват на метеоролог, за да стане добър специалист?
- Смятам, че както във всяка професия, така и при нас развитието е постоянно. Когато ние започвахме работа, нашите колеги казваха, че синоптик се създава за 7 години. Както във всяка област, не може да се каже, че когато си завършил определена специалност и започваш работа, си много добър, но постепенно ставаш такъв.

- Какъв е интересът на младите хора към вашата професия?
- Метеорологията е много атрактивна наука и много млади хора проявяват интерес към нея. Но, за съжаление, нямат стимул да започнат работа в тази област, тъй като възнагражденията не са особено високи. За да стане метеоролог човек, трябва да завърши физика - това не е от най-лесните специалности във висшето образование. Така че при нас няма наплив, казвам го със съжаление. Има младежи с интерес в тази област, но трудно се задържат при нас, защото най-често физиците са с много добри познания и по математика, и по информатика и разбира се, голяма част от тях се реализират в IT сферата.

- Ниските заплати предизвикаха и вашето недоволство и започвате в понеделник протестни действия.
- В началото на тази година бяха направени промени в Закона за висшето образование, в което възнаграждения на академичния и неакадемичния състав се обвързват с възнагражденията на средната брутна работна заплата в страната. В резултата на това беше издаден проект за постановление на Министерския съвет, който беше на обществено обсъждане до 10 април. Според това постановление към бюджетите на висшите училища и БАН трябваше да има допълнителни трансфери, които да позволят това увеличение на възнагражденията на служителите. То беше изпратено към Министерство на финансите и там е потънало.

- А конкретно какви са исканията на работещите в НИМХ?
- При нас нещата стоят така - от началото на 2022 г. в Националния институт по метеорология и хидрология не са актуализирани заплатите и доста изостанаха от другите научни организации. С инфлацията през последните години доходите на служителите ни значително се обезцениха. Нашият бюджет не беше променян през последните 2 години. Имахме уверение от страна на правителството, че в бюджета за 2024 г., че ще получим допълнително 4 млн. лв., които да позволят актуализиране на възнагражденията. Това обаче не се случи. Допълнителният трансфер към нашия бюджет за тази година е 982 хил. лв. и това позволява само 5-процентно увеличение на заплатите.

- През миналата година имахте протести, но исканията ви не бяха удовлетворени. Ако това се случи пак, какво ще предприемете?
- Първо ние ще се включим в протеста на Националния бранш на синдиката по висше образование и наука, което ще се проведе в понеделник пред Министерство на финансите. НИМХ не фигурираше в този проект на Министерски съвет и ние ще настояваме да бъде включен или да има отделен проект, който да касае нашия бюджет. Ако и това не се случи, ние ще продължим, ще намерим подходяща форма за протест, без да пречим на основните ни функции. Вероятно ще стигнем до някакъв вид ограничаване на информацията или друг вид протестни действия.

- Не се ли опасявате, че вашият протест може да бъде политизиран?
- Аз нямам никакви притеснения за това, тъй като през цялото съществуване на НИМХ ние сме показали, че сме национална научна организация и нямаме обвързаност с политически идеи, имаме подкрепа от различни политически сили и не мисля, че протестът ни може да бъде политизиран.

- Защо НИМХ излезе от състава на БАН, където беше дълги години?
- Защото основният проблем основно беше с финансирането, което минаваше през бюджета на БАН. И когато бюджетът на академията се увеличаваше, съответно и заплатите, това увеличение не стигаше до служителите на НИМХ. Ние освен научна, имаме и оперативна дейност, голяма част от служителите ни не са академичен състав и увеличението на заплатите по никакъв начин не се отразяваше върху тях.

- Вие как попаднахте в тази професия?
- Случайно, нямах намерение да работя в НИМХ. След като завърших физика в СУ със специализация метеорология, се оказа, че там има свободни места. Това, което ме задържа, е изключително добрият колектив, в който попаднах и добронамерената работна среда. И много е важно това, че самата работа е изключително интересна. Прогнозата за времето е предизвикателство и сфера, в която ти виждаш резултата доста бързо - след едно денонощие и си правиш изводи за работата си.

- И накрая какво ще бъде времето през следващата седмица?
- През следващата седмица очакваме гръмотевични бури с по-голяма интензивност, но е рано за подробности.

Нашият гост
Анастасия Кирилова завършва физика в СУ “Климент Охридски” през 2001 г. и започва веднага работа в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) като оперативен синоптик. През 2003 г. заминава на специализация в Италия, където се занимава с изследване на мезоциклони. Две години работи в Главна дирекция “Гражданска въздухоплавателна администрация” като инспектор по въздухоплаване. През 2020 г. се връща в НИМХ. Председател е на синдикалната организация към КНСБ в института.