Беата Шидло, министър-председател на Полша, пред „Труд“: Искаме Европа на равните шансове

Няма да приемем прокарването на протекционистки практики през задната врата

Днес министър-председателят на Полша Беата Шидло пристига на официално посещение в България, като ще има срещи с българския си колега Бойко Борисов и с председателя на парламента Димитър Главчев. Във фокуса на разговорите по време на първото официално посещение на полски премиер в София от 11 години ще бъдат двустранните отношения и бъдещето на Европа. Това са и основните теми, за които разговаряме с г-жа Шидло в навечерието на визитата.

- Госпожо премиер, при визитата си в България френският президент Еманюел Макрон заяви, че Полша се самоизолира от ЕС, но Вашата визита в София сякаш говори друго...

- Последните изказвания на президента Макрон са учудващи. Те със сигурност не допринасят за изграждането на доверие в Европа. Полша е активна на международната сцена. С нашите действия искаме да градим партньорски отношения с други страни. Визитата в София не е единственото доказателство за това. През последните месеци проведох много срещи на европейско и международно ниво. Те бяха важни и от регионална гледна точка. През юли 2017 г. президентът Тръмп пристигна в Полша на първото си посещение в Централна и Източна Европа. Редовно се срещам и с лидерите на Вишеградската група, в т.ч. в разширен формат, например с участието на Германия и Бенелюкс. Нашите активност и ангажимент доказват, че доброто сътрудничество в обединена Европа е много важно за нас. Искаме една солидарна и сигурна Европа, Европа на равни шансове. Вярно, че като страна от Централна Европа с президента Макрон имаме различни мнения по някои европейски политики, основно относно визията за общия пазар. Искаме този пазар да е отворен за нашите предприемачи на базата на честни правила, докато днес Франция предлага протекционизъм. Оттук идват словесните напрежения и опитите за отслабване на сътрудничеството в ЕС между нашите страни.

- Каква е същността на конфликта между Варшава и Еврокомисията и някои големи членки на ЕС. Макрон казва, че става дума за ценности, но има мнения, че разминаването се дължи най-вече на различните визии за бъдещето на Европа.

- За нас е важно ЕС да оцелее и да се развива. Обезпокоена съм от изказвания като тези на президента Макрон. Те подлагат под съмнение досегашните солидни устои на общността и разбиват нашето единство. Президентът на Франция се опитва да прокара протекционистки практики през задната врата, демонтирайки един от основните стълбове на ЕС - общия пазар, основаващ се на свободното движение на хора, услуги и др. Нашата визия е силна и обединена Европа на суверенни държави. Европа, базирана върху единство, която ще ни позволи да продължим да се развиваме. Предложенията за Европа на няколко скорости са неприемливи за правителството ми. Това е разделяне на общността на държави първа и втора категория. Според мен ключово значение има не налагането на собствени решения на други държави, а съдействието, основавано на нашето разнообразие. В спора с ЕК не става въпрос за ценности, тъй като Варшава и Брюксел в еднаква степен вярват например във върховенството на закона. Това е спор за интерпретации на това правило в конкретните условия на широката правосъдна реформа в Полша.

- Президентът Макрон дойде в България, за да търси подкрепа за промени в директивата за командированите работници и частично я получи. Каква подкрепа ще търсите Вие и какви теми искате да обсъдите?

- Има много общи теми за обсъждане по време на посещението. Те са свързани с двустранните ни отношения и регионалното сътрудничество, но също така и с дневния ред на ЕС. Имам предвид основно многогодишната финансова рамка и пакета за мобилност. Със сигурност ще говорим и за предложенията за промяна в директивата за командировани работници, за сигурността, енергетиката и миграционната политика. По време на моето посещение ще се проведе икономически форум Полша-България. Разчитаме на развитие на сътрудничеството ни и в тази област.

Що се отнася до въпроса за командировани работници, полската позиция е еднозначна и не се е променила. Ще аргументираме, че общият и конкурентоспособен пазар е в интерес на целия ЕС. Той е голямо постижение. Според нас решенията, представени от президента на Франция, са удар по фундамента на ЕС. Те способстват за развитието на протекционизма. За разлика от това, което повтаря президентът Макрон, диференцираните заплати в ЕС не са проявление на социален дъмпинг, а на възможностите на отделните страни-членки, които се намират на различно ниво на икономическо развитие. Същевременно сме открити за честен компромис. Показахме го, когато в рамките на Вишеградската група приехме обща позиция за промените в директивата. В замяна получихме още по-твърдо френско становище.

- В България има опасения относно визията за ЕС на много скорости след Брекзит. Как според Вас такова решение ще се отрази на ЕС?

- Създаването на изкуствено разделение в ЕС и говоренето за различни скорости няма да дадат очакваните резултати. Вместо да задълбочи сътрудничеството това ще доведе до неговото още по-силно разбиване. Националните държави трябва да се подкрепят и да се мотивират, за да се движат със същата скорост в обща посока. Ще съумеем да го постигнем, ако се завърнем към прекрасните европейски ценности, които ни обединиха. Това са общите правила и ценности. Уважението към националните разлики и съгласието, че само заедно сме в състояние да развиваме потенциала на нашия континент и да се противопоставяме на опасностите на нашето време.

Днес Европа трябва да е единна и неделима. Трябва да обединява силата на всички суверенни национални държави, от които се състои. Разделението в ЕС няма да помогне за решаването на какъвто и да е европейски проблем. То само ще отслаби Европа - нещо, което искаме да избегнем.

Брекзит е повратна точка за общността. Днес всички страни членки трябва да направят всичко, за да избегнем поредни “екзити”, т.е. излизане на други държави от ЕС. През март на Капитолия в Рим заедно с лидерите на 26-те страни членки отбелязахме 60 години от подписването на Римските договори, които поставят началото на евроинтеграцията. Ще припомня думите от приетата тогава Римска декларация, че ЕС е неразделен и че с повече единство и солидарност помежду ни ще го направим по-силен и по-устойчив. Заедно, като членове на общността, можем най-ефективно да защитаваме нашите общи интереси и ценности. Днес голямото предизвикателство пред всички страни-членки е да гарантираме сигурността на нашите граждани с оглед на заплахата от тероризма, да се борим с безработицата и да изграждаме икономическия потенциал на ЕС.

- А каква e вашата визия за ЕС след Брекзит?

- Брекзит е исторически момент за ЕС. Това е събитие, което никога не трябваше да се случва. Към настоящия момент европейските лидери трябва не само да се замислят за възникналата ситуация, но преди всичко да си извадят поука, за да не се повтарят подобни събития никога повече. Не можем да допуснем отрицателното отношение към ЕС да се засилва. Затова Полша от много месеци повдига въпроса за промяна в ЕС с цел институциите на съюза да се занимават с реалните проблеми на гражданите. Затова предлагаме да се засили ролята на националните парламенти в процеса на вземане на решения. Това със сигурност ще допринесе за по-голяма демократичност на ЕС. ЕК трябва да се завърне към ролята, отредена й от европейските договори, и да бъде изпълнителен орган, осъществяващ политика, договорена от европейските лидери. Трябва да се намали бюрократизацията на много процеси. Не трябва да се страхуваме от реформа на ЕС. За тази цел е необходим честен разговор с участието на всички членки и провеждан на принципа на партньорството.

- Какво според Вас е грешно в политиката на ЕС за преодоляване на мигрантския наплив?

- Релокацията на мигранти и бежанци не решава проблема с наплива на нелегални мигранти към Европа. Точно обратното - задълбочава го. Под мое ръководство полското правителство от самото начало обръща внимание, че релокацията не е рецепта за решаване на проблема. Днес нашата диагноза се оказва правилна. Единственото ефикасно решение е затягането и подсигуряването на външните граници на ЕС, както и стабилизирането на Близкия изток. Необходима е и хуманитарна помощ, която да достига директно до хората в дестабилизираните региони. Полското правителство оказва такава помощ чрез подкрепа за хуманитарни проекти: изграждане на училища и болници, финансиране на лечение и спасяване на хора, пострадали в Близкия изток. В сравнение с предишните 2-3 години трикратно увеличихме средствата за тази цел.

- Европейският съд в Люксембург отхвърли исковете на Словакия и Унгария срещу задължителните квоти за прием на бежанци от Гърция и Италия. Знае се, че Полша също отказва да се включи в схемата. Как очаквате да приключи този конфликт?

- Решението на съда се вписва в несполучливите действия на европейските институции по отношение на релокацията на мигранти в Европа. Затова то не ме изненада. Приетият през септември 2015 г. механизъм на релокация се оказа неработещ. Любопитен факт е, че почти нито една държава не е изпълнила напълно това решение. Един от важните елементи на тази система бяха т.нар. “горещи точки”, т.е. места, където трябваше да се проверяват всички лица, които искаха да влязат в Европа. За съжаление през последните години не бяха изработени ефективни методи за проверка на мигранти, които много често нямат документи или ползват фалшиви такива. Тук възниква въпросът как да се проверяват такива лица, техният произход и евентуални връзки, за да сме сигурни, че не представляват опасност за нашите граждани? Освен това повечето лица, искащи да влязат в Европа, не са бежанци по смисъла на международното право. Противно на това, което казват някои, те не бягат от войната. Причините за идването им в Европа са чисто икономически и финансови. За щастие това несполучливо и лошо решение за релокацията на мигранти в ЕС важи до края на месеца.

Със сигурност миграционната криза ще се завръща в дневния ред на ЕС. Още повече, че наша обща отговорност е да изработим компромисно, съвместно решение, което по никакъв начин няма да навреди на сигурността на жителите на Европа. Полша ще продължава да работи в тази насока.

- Неотдавнашната правосъдна реформа в Полша бе посрещната на нож в Брюксел, който увеличава натиска и дори заплашва със санкции, че и лишаване от глас в Съвета на ЕС. Оправдана ли е такава намеса на Брюксел в делата на членки на ЕС?

- Това е поредният пример за политическите действия на ЕК. Тя излиза извън ролята й по европейските договори и се намесва във вътрешните работи на страните членки. Полша е правова и демократична държава. Всички промени, които предприемаме, съответстват на тези правила. В продължение на много години полското правосъдие не беше реформирано, производствата продължаваха с години, а хората, които се обръщаха към съдилищата, за да получат справедливост, често ставаха жертви на некомпетентността на съдиите или техните злоупотреби. Според сондажи 80% от полското общество искат промени в правосъдната система, която днес в Полша се намира извън какъвто и да е демократичен контрол, а съдиите, даже тези, които нарушават закона, често остават ненаказани. Стремейки се да осъществи тези обществени очаквания, правителството на “Право и справедливост” иска промени, за да направи така, че съдилищата да служат на хората. Реформите ни имат за цел да демократизират правосъдната система. В много случаи промените, които искаме да въведем, са заимствани от проверени и внедрени решения в страните от Западна Европа. Искам обаче да подчертая, че реформата на съдилищата още не е завършена. Чакаме законодателни проекти от президента. Едва тогава ще мога да опиша подробно как ще изглежда тази реформа.

- България и Румъния все още не са пълноправни членки на Шенген. Каква според вас е причината?

- Полша отдавна е застъпник на пълноправното членство на България и Румъния в Шенгенската зона. Не бива да забравяме, че още по време на полското председателство на Съвета на ЕС предложихме решения за постепенно разширяване на Шенген. Те бяха подкрепени от повечето членки.

Вярвам, че досегашните затруднения по този въпрос ще бъдат преодолени възможно най-бързо. Това допълнително ще укрепи нашите връзки.

- ЕС е изправен пред серия вътрешни предизвикателства, но кои заплахи за сигурността пропуска или не им обръща достатъчно внимание?

- Предизвикателствата пред европейските лидери наистина са много. От една страна това е нерешената миграционна криза, която продължава от няколко години, както и сигурността на европейките граждани, която е неразривно свързана с този въпрос. От друга страна това са нестабилната ситуация в Източна Европа и рисковете, които генерира тя. Голямо предизвикателство е запазването на интегритета на ЕС и на свободния пазар, който е един от основните стълбове и голямо постижение на общността. Той не трябва да отстъпва пред протекционистичните увлечения на някои държави. Важни са и икономическият растеж в ЕС, създаването на нови работни места на гражданите и борбата с тяхното социално изключване.

Мисля, че като цяло предизвикателствата пред ЕС са дефинирани. Като европейски лидери обаче не винаги имаме изработени общи, ефикасни инструменти, които биха ни позволили ефективно да се справим с тези проблеми.

- Ръстът на икономиката на Полша надвишава прогнозите. Как го постигате? И имате ли планове за влизане в еврозоната?

- Добрите резултати са доказателство за ефективността на действията, предприети от моето правителство в сферата на икономиката. В момента Полша е сред най-бързо развиващите се европейски страни. БВП се увеличава с темпове от 3,9%, безработицата не е била толкова ниска от 26 години. Благодарение на затягането на данъчната система, събираемостта на ДДС расте динамично. Успяваме с всичко това като същевременно осъществяваме иновативна програма “Семейство 500+”, която представлява постоянна месечна добавка за деца. Благодарение на разумната, отговорна и честна политика, успяваме да осъществим амбициозни планове. Вярвам, че това, което постигнахме досега, е само добро начало.

На този етап влизането в еврозоната не би било добро решение за нас. Не сме готови за тази крачка. Освен това самата зона има много текущи проблеми вследствие напр. на голямата задлъжнялост. Полската икономика се справя отлично извън еврозоната.

Нашият гост

Беата Шидло (54 г.) е премиер на Полша от 16 ноември 2015 г. Преди да стане министър-председател тя ръководеше кампанията на Анджей Дуда, който бе избран за президент. Родена е в Освиенцим, Южна Полша. Завършва етнография в Ягелонския университет в Краков, а по-късно философия и история, също там. Специализира културен мениджмънт във Варшавската школа за икономика, а по-късно и мениджмънт на местното управление в ЕС в Краковския икономически университет. Избрана е за кмет на Бжеще на 35-годишна възраст. Както и 4 пъти за депутат в долната камара на парламента. От 2010 г. е зам.-председател на консервативната партия “Право и справедливост”, спечелила изборите през 2015 г. Омъжена е, има два сина, единият от които е католически свещеник.