Бизнесменът Цън Цон пред „Труд“: Апатията е големият проблем в България, не корупцията

Качествената, коректна и лоялна работна ръка тук е дефицит

Какви са условията за бизнес и мащабите на корупцията в България през погледа на чуждите инвеститори? Може ли да въведем сурови наказания за подкупните чиновници? Достатъчно ли са трудолюбиви и квалифицирани работниците у нас? И още - има ли хоризонти за сътрудничество между малка България и многомилионен Китай - по тези въпроси разговаряме с родения в Китай бизнесмен Цън Цон.

- Господин Цон, Вие живеете вече над 25 години в България, а повече от 10 години развивате тук бизнес, и то успешен. Много предприемачи - и наши, и чужди се оплакват от средата за развитие, от бюрокрацията и отношението на държавата към инициативите и усилията им. Добри ли се според Вас условията за бизнес в България или китайското трудолюбие и упоритост могат да пробият и най-тежките пречки?

- Бюрокрация има в повечето страни в света. За България смея да твърдя, че не е толкова зле, колкото го изкарваме. Ако един човек, при първите препятствия се отказва, никоя страна в света не е достатъчно добра за него. Разбира се, има моменти, при които аз също много се ядосвам на бюрокрацията тук, но това са моментни емоции, които отминават, когато човек види недостатъците и проблемите в другите страни.

- Дошли сте много малък в България и сте отрасли тук. Защо избрахте със семейството си страната ни, за да живеете и работите? Светът е голям и китайците са добре дошли навсякъде.

- Дойдох в България няколко месеца след пристигането на родителите ми. Те бяха тръгнали за Русия, но наш роднина, който по това време беше в България, им сподели, че тук също е хубаво. Родителите ми дойдоха уж за няколко дни, пък останахме 25 години. И не съжаляваме ни най-малко за избора си.

- Китай отдавна се отваря към света и всички страни търсят китайски инвестиции. В Европа по някои оценки те са над 30 млрд. евро, но в страните от Източна Европа са едва 2 % от тази сума. А в България май са съвсем незначителни. Само малкият пазар и недостатъчните ни ресурси на фона на огромната китайска страна и икономическата й мощ ли са причина? Или има други фактори, които липсват, за да развиваме повече икономическото си сътрудничество?

- Китай през последното десетилетие обръща повече внимание на Централна и Източна Европа. Най-ясен знак за това е създаването на платформата за сътрудничество между страните от Централна и Източна Европа с Китай, т.нар. „16+1“. Целта е да се засилят икономическите, културните и политическите взаимоотношения между всичките страни, включително и България. От тези 16 страни Полша, Чехия, Унгария и Сърбия работят много интензивно с Китай. Една от главните причини е, че в тези страни има доста по-голяма китайска общност, която помага за популяризирането на страната в Китай. Традиционно също имат много по-добри отношения с Китай отколкото ние. Убеден съм, че нашият регион ще става все по-интересен и стратегически за Китай и най-добрите времена тепърва предстоят.

- На срещата „16+1“ в София премиерът Бойко Борисов и председателят на Държавния съвет на КНР Ли Къцян се договориха за създаване на Глобален център за партньорство на държавите от Централна и Източна Европа, който до помага за навлизането на китайски компании в ЕС, участието им в търгове и процедури. Докъде стигна инициативата и очертават ли се реални резултати?

- На този въпрос най-добре биха Ви отговорили от компетентния орган, който отговаря по този въпрос. Мисля, че от българска страна най-вероятно ще се представлява от Министерството на икономиката или БАН. Реални резултати е трудно да се предположи кога ще има, тъй като тази структура ще е ангажирана повече с научноизследователска и консултантска дейност. Тоест, дори да имат реален ефект, предполагам, няма да се забележи веднага.

- На срещата „16+1“ в София бяха обсъдени и 7 възможни сделки на България с Китай. Сред тях отпускането на 1,5 млрд. евро нисколихвени кредити от Китайската банка за развитие за малки и средни български фирми, китайски инвестиции в бърза ж.п. връзка между Дунав и Черно и Егейско морета, в строежа на пътища и магистрали, в изграждането на АЕЦ „Белене“ и износ на 10 000 т български тютюн за Китай. Има ли развитие по някоя от тези инициативи?

- От посочените проекти най-узрял е отпускането на кредит от Китайската банка за развитие, тъй като между нея и Българската банка за развитие има дългогодишно сътрудничество и механизмите и моделите на работа са установени. Китайската банка отпуска на българската, а тя от своя страна отпуска на крайните потребители. Всички други проекти, договорени между двете страни, са плод на още много дълги преговори и с неясен край.

- Много се говори и за проекта „Един пояс - един път“, който цели свързването на Китай по суша с Европа по древния „Път на коприната“. Той трябва да обхване 65 държави на три континента. Има ли място по този маршрут за България?

- Разбира се! България се намира на Пътя на коприната и може да извлече големи ползи от проектите, свързани с тази инициатива. Китайски компании са взели на концесия пристанищата в Солун и Пирея и стоката, която се разтоварва там, пътувайки за Западна Европа, може да мине през България. Пристанищата Варна и Бургас също могат да приемат стоки и да се превозват след това до Европа. Най-важното е, че България, бидейки част от Пътя на коприната, влиза в обхвата на страните, с които Китай ще си сътрудничи по тази инициатива. По този начин Китай гледа стратегически на страната ни. Как, кога, къде и с кого са вече предмет на последващи договорки, които управляващите на двете страни трябва да направят. Ако България не беше по Пътя на коприната, нямаше изобщо да има възможност за тези разговори.

- Сигурно знаете българския израз „Има работа за целия китайски народ“? У нас в последните години работодателите упорито твърдят, че работа има много, но няма хора за нея. Дори предлагат, а някои и започнаха, внос на работници от други държави. Какво е Вашето впечатление - лесно ли намирате работна ръка и как оценявате трудовите качествата на българите?

- Работна ръка се намира лесно, но качествена, коректна и лоялна работна ръка е дефицит. Няма защо да го крием този проблем, той е очевиден и трябва възможно по-скоро да измислим различни начини да се реши. Много се ядосвам, когато някой политик излиза и казва, че тук този проблем не съществува - всички хора са изключително образовани, работливи и дисциплинирани. Минималната заплата трябва да бъде поне 2000 лв. и той ще се бори срещу големите лоши корпорации, които експлоатират населението. Типични популистки твърдения с цел да получи няколко гласа повече по време на избори, но с тези изказвания подвежда болшинството от хората, тъй като казва това, което искат да чуят. И тези хора няма да си направят труда да се самоусъвършенстват, да учат, да се подобряват и да мислят.

- Според неофициални, но публично оповестени данни, в България преди десетина години е имало около 6-7000 китайци. Сега са останали около 2-3000! Защо си тръгват вашите сънародници от страната ни?

- Както знаете, голяма част от китайците у нас се занимават с ресторантьорство или с търговия на стоки. При търговията онлайн магазините вече толкова улесняват потребителите, че много хора предпочитат да пазаруват в Интернет, а там има всичко. Поради големия си оборот продуктите са на атрактивни цени и физическите търговци нямат конкурентоспособност. Ресторантьорският бизнес също не предполага големи маржове и не мисля, че е привлекателен бранш. С бързото развитие на Китай, много от китайците се връщат в Китай да търсят развитие или отиват в други държави.

- Когато говорите за България и българите, казвате „ние“. Повече българин или китаец се чувствате?

- Аз съм български гражданин, имам и български паспорт от 5 години. В Китай пътувам с виза.

- Имахте ли проблеми с получаването на български паспорт? В края на миналата година избухна скандал за търговия на държавни служители с българско гражданство...

- Нямах никакви пречки, аз живея отдавна тук, отговарям на всички условия...

- Проблемът с корупцията от години е смятан за една от най-сериозните пречки пред бизнеса и общественото развитие у нас? Каквото показва Вашия опит - проблем ли е корупцията за бизнеса у нас и в каква степен?

- Както бюрокрацията, корупция също има навсякъде. Дори и в най-демократичните страни има някаква форма на корупция. От моите наблюдения България е сравнително добре в тази насока. Според мен, наличието на корупция не е толкова страшно - неприятно е, но не е страшно. Тъй като все пак става въпрос за сметки. Имам такива разходи и такива приходи, тегля чертата и преценявам дали ме устройва крайният резултат. Един амбициозен и способен предприемач в никакъв случай не би го спряла лека или средна форма на корупция. По-сериозният проблем е в това, че на държавните служители е прекалено ниска заплатата. Не може да изисквате от един млад човек с магистърско образование да работи за вас при 600-700 лв. заплата. Крайният резултат е винаги „ние го лъжем, че му плащаме, а той ни лъже, че работи“. И когато бизнесът зависи от техните действия, а те са демотивирани - това вече за мен е неприемливо.

- Но не всеки е състоятелен бизнесмен и може да калкулира в сметките си пари за подкупи. За обикновения гражданин дори малка сума е непосилна. А и трябва ли въобще да се дават пари, за да си свърши някой задълженията?

- Не искам да бъда грешно разбран. Корупцията е неприемливо явление и с нея трябва да се борим. Но не може да бъде оправдание за нерешителността или неуспехите ни. Всеки трябва да си даде сметка , когато се заеме с нещо, какво го чака и какви пречки трябва да преодолее.

- Китай от години води упорита и безкомпромисна борба с корупцията. Може ли мерки, въведени и дали резултат там, да се използват и у нас?

- Китай е страна с много дълги традиции и закони. Трудно би било тук да се въведат подобни мерки, защото един закон трябва на първо място да е възприет от народа. В Китай има смъртни присъди, докато в България не може да има - тя е част от ЕС, НАТО и други организации, при които има известни ограничения. Но корупцията в Китай е голям проблем и дори със своите мерки трудно се бори срещу нея и тя е в много по-страшни размери и измерения, отколкото в България. Тук сред народа има странното за мен впечатление, че има много корупция. Пак казвам - корупция има навсякъде и не може да се изкорени. В другите държави по света, на които се възхищаваме, корупцията много често е по-страшна, отколкото в България.

- Казват, че пожеланието „Да живееш в интересни времена“ е китайско проклятие. Интересно ли е наистина днес времето в България?

- Мисля, че е интересно, тъй като България се намира в този етап от развитието си, при който има още много потенциал. Много млади хора тук имат невероятната възможност да създадат грандиозни неща, които биха могли да съществуват дълго време след като тях самите ги няма. Проблемът е, че апатията сред народа, особено сред младите, е голямо препятствие, което трябва да се преодолее. И тук се обръщам отново към управляващите, че това е предимно тяхна грижа и отговорност, защото те имат инструментите, които формират обществената нагласа и създават средата, в която живеем всички.

- Някои историци и политически наблюдатели твърдят, че XIX век е бил на Великобритания, XX - на САЩ, а XXI ще бъде на Китай. Споделяте ли тази оценка и прогноза. И къде в този нов свят, който се подрежда сега, виждате мястото на България?

- Напълно съм съгласен с това твърдение. Моето мнение е, че България е взела правилните решения да се присъедини към ЕС и НАТО. В Китай има много древен израз „малките страни нямат дипломация“ и това винаги ще важи. Но като част от една много по-голяма и влиятелна общност, до известна степен интересите на страната ще бъдат защитени. България винаги ще представлява интерес за Китай, бидейки част от ЕС и формата „16+1“. А дали този интерес ще бъде голям или минимален - това зависи от усилията и качествата на хората, които работят в интерес на двустранните отношения.

Нашият гост

Цън Цон е роден в Чънду в Китай през 1988 г. На 4-годишна възраст идва със семейството си в България. Завършил е гимназия “Св. св. Кирил и Методий” - София, с профил “Стопански мениджмънт” и висше в Нов български университет - специалност “Политически науки”. Стипендиант е на фонд “Чарлз Мозер” (2013 г.), собственик на Тераленд Груп. Фирмите му инвестират в земеделие, IT сектора и електронни медии. Председател е на Съвета за икономически и дипломатически отношения и е съветник в Дипломатическия институт към МВнР по въпроси, свързани с Китай. Владее български, английски, китайски и арабски езици.