Богомил Манчев, председател на Българския атомен форум пред „Труд“: Ще плащаме скъп ток, ако не изградим нова мощност

Ако България спре въглищните централи, а дотогава няма изградена нова енергийна мощност, потребителите у нас ще плащат скъп ток, казва пред „Труд“ енергийният експерт и председател на Български атомен форум Богомил Манчев. Ние сега се опитваме да хитруваме с обяснението, че сме най-бедните и затова трябва да ни оставят да цапаме достатъчно дълго време. Те могат да ни оставят да горим въглища, но ще си плащаме наказанието, допълва Манчев. Според него вече не седи въпросът дали да строим АЕЦ „Белене“ или 7-и и 8-и блок на площадката в АЕЦ „Козлодуй“, а трябва да направим и двата проекта.

- Г-н Манчев, какво се случва с цената електроенергията? В понеделник на борсата у нас сегмент „Ден напред“ беше регистрирана рекордна цена от 413 лева за мегаватчас.
- И да бяхте казали 700 лева за мегаватчас нямаше да се учудя. Причината първо е, че шести енергоблок на АЕЦ „Козлодуй“ е в ремонт, който ще продължи до 5-6 ноември, но те се канят да го пуснат по-рано. Това не е правилно - да се пресира ремонтът, защото той трябва да се направи като хората. За да компенсираме липсата на тази енергия, сме пуснали 1000 мегавата от въглищните централи. Тези количества обаче идват с много голямо количество въглеродни емисии, а цената им в момента е над 60 евро на тон. Като ги умножим по 1,3 и получаваме, че само емисионната съставка в цената на електроенергията е над 80 евро или 160-170 лева. Като добавим и преките разходи, които са около 70 лева, се оказва, че цената минава 200 лева за мегаватчас, да не забравяме и дефицитът, който се случва по часове. Тъй като емисионната съставка е много голяма, цената на сегмент „Ден напред“ расте много. За сравнение миналата година цената на базовата електроенергия беше 100 лева. Тоест сега тя е два пъти и половина по-скъпа. Тогава цената на „Ден напред“ беше около 160-180 лева за мегаватчас.

- Служебният министър на енергетиката Андрей Живков обяви, че не може да се спре износът, какво е решението за овладяване на цените?
- Износът може да се спре, само ако имаме дефицит на електроенергия. В България дефицит на електроенергия няма. Ако има такъв, тоест не можем да задоволим потреблението в страната, тогава има правила как всеки един системен оператор, тъй като сме член на обединената енергийна мрежа, може да спре износа. Това вече сме го правили два пъти - когато ни спряха газа и вторият - когато имаше много студена зима и нямаше откъде да внесем електроенергия, защото и съседите имаха проблеми.

- Решение ли е предложението на служебното правителство за компенсации за бизнеса?
- Това са някакви странни решения, най-вероятно може да помогнат, но това не са дългосрочни решения. Аз съм казвал многократно, че ние много дълго време умувахме как ще заместваме базова енергия с подвърхова енергия. Защото възобновяемите енергийни източници - вода, вятър, слънце, биомаса, по-голямата част от тях не могат да работят 24 часа в денонощието. Водните централи, особено тези към НЕК, са големи мощности и произвеждат към 3-4 млн. мегаватчаса годишно, но тяхната разполагаемост в годишен план е около 3500-3600 часа максимум. И това е, където в България има вода, където няма, тяхната разполагаемост пада дори под 2000 часа. При соларните централи разполагаемостта е около 1400 часа максимално, а от вятърните - около 2200 часа. Годината обаче се състои от 8760 часа, тоест в голяма част от годината нямаме енергия. а енергия трябва винаги. Тя се попълва от т. нар. базова енергия - тя се дава от АЕЦ „Козлодуй“ и въглищните централи в Маришкия басейн. Централите на Христо Ковачки са подвърхови централи - те не работят на базов режим, и също не могатда бъде значим в общия баланс на енергийната система. Ние от ядрената енергетика произвеждаме около 16 млн. мегаватчаса, от термичните централи - 18 млн. мегаватчаса, от слънце и вятър около 2,5 млн. мегаватчаса, от водните централи - между 3 и 5 млн. мегаватчаса и другите добавки са, които идват от топлофикационните дружества. Общото количество - цялото производство на държавата гравитира около 43 млн. мегаватчаса. В тях се включват загубите по високото, ниското и средното напрежение на разпределителните мрежи, и износът, който тази година ще стигне около 8 млн. мегаватчаса. 33-35 млн. мегаватчаса е вътрешното потребление на електроенергия в страната, от което населението харчи около 15 млн. мегаватчаса, а 20 млн. мегаватчаса отиват за промишлеността. Защо обяснявам това - заради Зелената сделка и повишаването на цените на въглеродния диоксид, които достигат над 60 евро на тон, като очакванията са да стигнат 70 евро на тон. Наказанието, ако не си купите сертификат, който замества изхвърлянията, които сте направили, е да стане от 100 евро на 150 евро. Така че Зелената сделка удари тези 18 млн. мегаватчаса от въглищните централи, от които 15-16 млн. мегаватчаса са базова енергия. А не можем да заместим базова енергия с такава, която зависи от много условия, най-вече от времето. Това е причината електроенергията да бъде много скъпа - защото ние произвеждаме голямо количество мръсна електроенергия. За нея има наказание по над 60 евро на тон въглеродна емисия.

- Това означава ли, че имаме нужда от нови мощности и какви да бъдат те?
- Именно затова разказвам всичко това - за да покажа, че заместването на тази мръсна енергия трябва да стане с чиста енергия. А най-чистата енергия, която произвеждаме в България е от АЕЦ „Козлодуй“. Срокът на експлоатация на двата реактора е удължен до 60-годишна възраст, като 5-и блок може да работи до 2047 година, а 6-и - до 2051 година. Когато преди време се обсъждаше темата, различни хора си представяха как ще ползваме въглищните централи, докато имаме въглища. Тоест, ние имаме в Маришкия басейн около 1,2 млрд. тона въглища и ако горим около 30 млн. тона годишно, за 40 години имаме въглища. Но за тези 40 години страната ни ще излъчи огромно количество въглероден диоксид, защото нашите въглища са достатъчно мръсни. Ако трите централи в басейна работят на пълна мощност, около 30 млн. тона въглища трябва да горят на година. Това налага да се направят нови ядрени мощности. От няколкото решения, които прие европейската общност, първото започна да се случва - увеличаване на цените на въглеродния диоксид, за да ни накарат да започнем да правим нещо.

- Непрекъснато се говори, че ще искаме отлагане на затварянето на въглищните централи?
- Ние сега се опитваме да хитруваме с обяснението, че сме най-бедните и затова трябва да ни оставят да цапаме достатъчно дълго време. Те могат да ни оставят да горим въглища, но ще си плащаме наказанието. Затова е по-добре да правиш нова мощност. Няколко пъти съм питал хора, които би трябвало да взимат някакви решения и да представят позицията на държавата ни в Брюксел, знаят ли какво означава датата на затваряне на въглищните централи. Не от всички съм получил адекватен отговор. А той е следният - до годината, която ние ще упоменем, ще имаме право да горим въглища и излъченият въглероден диоксид ще можем да го плащаме на цената, на която се получават сертификатите - сега например над 60 евро на тон. Когато обаче мине тази година, и ти не си направил нищо да затвориш тези централи, вече няма да имаш право да купуваш емисиите на тази цена, а само на наказателната стойност - или на 150 евро на тон. И тогава става трагедия, защото потребителите плачат като си видят електромера, а като си видят сметката за ток, ще искат да се обесят. Затова не разбирам тези, които искат да удължаваме срока на тези централи. Не съм против хората, които работят в Маришкия басейн, но вече сме подписали всички документи, а този клуб - европейска общност не е склонен да се откаже от Зелената сделка. Сега искаме да сложим мораториум върху цената на емисиите - на каква цена. Или да не плащаме нищо - тоест ще излезем от Зелената сделка и от ЕС? Според мен не може да искаш подобно нещо без да си представил план - стъпка по стъпка как ще редуцираш тези емисии. И да попитам тези, които искат преходен режим - вие имате ли пари да плащате емисиите през това време, за да не увеличаваме цената на хората и да крепим бизнеса? Непрекъснато се чуват различни идеи - ще правим газов блок, няма да правим. Ще правим 1700 мегавата солари на територията на мини Марица Изток. Добре, но не е лошо да кажат как ще ги балансираме, при условие, че ще слагаме батерии. Батерията е пасивен елемент и не може да участва във вторично и третично регулиране на енергийната система, защото там няма въртящи механизми. Това окей, но за отделен дом - да си купиш голям акумулатори да го заредиш и когато искаш да ползваш. Затова не чувам предложения с какво да заместим базовата енергия от въглищните централи. Ние сме стигнали дотам, че трябва да построим не само АЕЦ „Белене“, който може да започнем в рамките на 1 година, ако е 100% държавна.

- Как ще коментирате думите на бившия финансов министър Асен Василев, че площадката на АЕЦ „Белене“ трябва да бъде лицензирана отново, което било почти невъзможно след въведените нови изисквания?
- Може ли да не ми давате за отправна точка думи на г-н Василев, защото аз него не го уча какво е лихва. Това, което казва той, е абсурдно. Площадка „Белене“ е лицензирана много отдавна, правени са много изследвания, имало е много проверки от Международната агенция за атомна енергия и там няма никакъв проблем. Той бърка между площадка „Белене“ и проекта „Белене“. За проекта пък е направен стрес тест след Фукушима, и се оказа един от проектите в света с най-голям запас на сеизмичност. Аз не искам него да го обучавам на ядрена енергетика, защото ще бъде много дълъг курс на обучение. Все пак той е финансов министър и не е лошо да помисли как да се осигури финансиране за АЕЦ „Белене“. Вече не можем да избираме дали да строим 7-и и 8-и блок на ОЕЦ „Козлодуй“ или АЕЦ „Белене“, просто трябва да започнем с „Белене“, защото тя е 10 години по-напред от 7-и и 8-и блок. Вече няма вариант или единия проекти, или другия, това „или“ изчезна.

- Тоест, според вас трябва да правим и двете?
- Точно така, но за 7-и и 8-и блок ни трябва много дълъг лицензионен режим. Знаете, че всички държави в европейската общност подписахме Енергийна харта, според която всяка държава, която започва да изгражда мощности, получава нотификация от Брюксел и тяхната организация следи какви мощности в какви точки има и как може тази мрежа да работи като единна мрежа. За 7-и блок има лицензирана площадка, а за 8-и блок още няма. Трябва де започне от искане на нотификация, тоест за тях все още не е започнало отброяването. Този модел, който миналата година се опитаха да го направят публичен, че ще вземем оборудване от АЕЦ „Белене“ и ще го направим 7-и блок, засега няма отговор от руската страна, че са съгласни да има зареждане на чуждо гориво. Кой ще носи ядрената отговорност? Там има много нерешени въпроси - част, от които административни. Важното е, че за да започнем да се борим с високите цени на въглеродните емисии, трябва да направим нова базова мощност, която да е чиста. Единствената такава, която може да има България в момента, е АЕЦ „Белене“ и след това 7-и и 8-и блок на „Козлодуй“. Защото четирите блока, които ще направим в рамките на 15 години, ще произвеждат от порядъка на 32 млн. мегаватчаса електроенергия, а ние трябва да заменим около 18 млн. мегаватчаса с чиста енергия и трябва да произведем допълнително 15 млн. мегаватчаса, за да имаме водород, който да смесим с природния газ. Това е изискването на другата директива на европейската общност, която предвижда до 2050 година да горим 70% газ и 30% водород, защото по този начин ще намалим емисиите под 200 кг въглероден диоксид за производството на 1 мегаватчас електроенергия, произведен от голяма горивна уредба. И това ще се счита за чисто производство. До тук говорим само за това какви мощности трябва да направим, за да запазим днешното количество на електроенергия, която харчим. А нали ще се развиваме напред.

- Това означава ли, че като дойде датата, на която трябва да спрем въглищните централи, а ние нямаме нова мощност, ще има енергийна криза в България?
- Не, просто цената ще е много висока. Много българи ще станат енергийно бедни. Защото ще започнат да ни наказват с по 150 евро на тон.

- Защо тогава спря процедурата за търсене на инвеститор за АЕЦ „Белене“. Оправданието беше пандемията от коронавирус, но какво се случва реално?
- Процедурата стои като по филмите, в които сцената е замръзнала и чака времето да се отключи отново. Основната причина е политическа - поради изменената политическа обстановка у нас и натиска на нашите евроатлантически партньори да не допускаме ново руско влияние. Проектът „Белене“ няма технически и финансови проблеми, той има само политически проблеми. За 7-и и 8-и блок е същото. За „Белене“ има инвеститори и това са големи държавни компании - и китайската, и Росатом, и южнокорейската са държавни частни компании, но отговарят на изискванията за мeстен инвеститор. Имат опит, технологии и всичко нужно. Нашата държава трябва да бъде 100% инвеститор, не да участва. Ние направихме модел през 2007 г., който предвиждаше държавата ни да участва с 51% в лицето на НЕК и 49% - немската компания RWE, и този модел се провали по различни причини. В тази процедура за търсене на инвеститор за „Белене“ е записано, че държавата във всеки един момент, ако поиска, може да каже - аз ставам 100-процентов собственик, без да има последствия за държавата, че е карала компаниите да готвят предложения. Не знам какво би се случило, ако обявим, че прекратяваме тази процедура и обявим, че започваме нова за 7-и блок. Тогава би трябвало компаниите да имат право на претенции към нашата страна, за това, че са направили разходи, а не сме им позволили да участват.

- Каква е вашата прогноза за бъдещето на енергетиката ни? Ще има ли решения след новото Народно събрание и новото правителство?
- Това е изключително сложен въпрос, на който едва ли има някой, който да ви отговори. Но аз лично се надявам, че обективната реалност, която се случи у нас в последните месеци, новите правителство и парламент трябва много бързо да започнат работа по т. нар. базова енергетика и най-вече да се направи стратегия.

Нашият гост
Богомил Манчев завършва Техническия университет в София. Работи като ядрен оператор в “АЕЦ Козлодуй. От 1988 до 1992 г. е научен сътрудник в БАН и участва в пускането в експлоатация на блок V и VI блок на АЕЦ “Козлодуй”. Основател на “Риск инженеринг, собственик на компанията GCR. ”, председател на Български атомен форум “Булатом”.