България вече не ражда войници

Държавата абдикира и остави МО само да се оправя в ситуацията

Тези дни националната статистика пусна поредния некролог за родната демография. Ножът е опрял до гръкляна и проблемът е ще оцелее ли България?

Спомнете си за доклада на ЦРУ, че след около 20 г. българите ще са малцинство в собствената си родина. Дали тогава няма да се постави въпросът за името на държавата- можем да гадаем?

В същата посока е и анализ на БАН- нацията ни се топи със скоростта на погребална свещ. Символите на българката държавност са три – гербът, знамето и гвардията. Армията е от основните фундаменти на тази държавност. А нея ще я има, докато майка България ражда войници.

Какво обаче ни казва националната статистика? През 2018 г. у нас са проплакали 62 197 бебета. Те са с 1 758 по-малко в сравнение с 2017г. Родените момчета през м.г. са 32 144 - с 2091 повече от момичетата. Това обаче не са потенциални войници. Статистиката отчита брой бебета, в който влизат всички малцинствени групи и етноси. Не са само българчета, което е показателно.

Но нека боравим с това базово число – 62 197 бебета. Това са децата, които след пълнолетие могат да кандидатстват за професионални бойци. И най-вече тези 32 144 момчета. От тук насетне започват минусите. Махаме 10 %- или 3200 деца, които не завършват средно, а без него не може да са кандидатства за редник в армията. Нека вметна- давам най-занижения процент на отказ от образование.

Да речем, че ни остават 28 800 юноши за потенциални войници. От тях по медицински показатели отпадат като негодни за военна служба, пак по най-занижена ставка, около 30%. Теглим чертата и виждаме, че остават около 28 000 момчета. Но не се знае, колко от тях ще напуснат страната, за да търсят препитание навън. Статистиката отчита , че средно на година България се топи с един малък град - около 40-50 хиляди избират Терминал 2 за своя житейска съдба.

Неотдавна пред „Труд“ проф. Петър Иванов заяви, че етническите българи всеки час намаляват с 15, а братята цигани се увеличават с 4-5 души. В крайна сметка експертите са установили, че годишно държавата може да разчита на годен мъжки контингент от около 10-12 000 души за служба в армията. Но той не е само за нея.

Максималната възраст за кандидатстване за наемен войник е 28 г. Ако влезе тогава, младежът ще служи 18 г. докато навърши 46г.- пределната възраст за редниците. Ако постъпи на 20 г., ще набива крак 26 г. Средно около 20 г. е „животът“ на редника в казармата, след което напуска. Така всяка година от армията си заминава 5% от войнишкия състав – по пределна възраст и по собствено желание.

Ако приемем, че войниците ни са около 15 000 души, значи че близо 800 бойци на година хвърлят униформата. А това означава, че и толкова нови би следвало да постъпват, за да се попълни вакуума. Доста над 800 души трябват и за полицията и спецслужбите.

Общо армията и службите годишно се нуждаят от ново свежо попълнение от 2000 души. А откъде да ги вземем? Решаването на този проблем трябва да е изведен в ранг на национална политика. Трябва, но не е. Вместо това МО е оставено да се оправя само. И ведомството според възможностите си какво мислите, че може да направи?

Праща „хвърковати чети на Бенковски“ да обикалят страната под мотото „Бъди войник“ и да агитират за служба в армията. Ефект има, но не навсякъде и е временен. Така казусът остава в задънена улица. Сега войникът взима 900 лв. Той няма право на допълнителна дейност и на синдикална защита и трябва да е 24 часа на разположение. Ако жена му не работи, а това е позната реалност, с тези пари трябва да храни семейство.

А забележете - чистачките на столичното летище се разписват за над 1000 лв. Шофьорите и водачите от софийски градски транспорт – за 1800 – 2000 лв., без последното увеличение от 10% на заплатите там. Да не говорим за международните шофьори и т.н. В тази ситуация вие какво бихте избрали? Просто питам.

През 1998 г. за пръв път отидох в САЩ. Бях подполковник, командироваха ме с наш контингент за участие в мироопазващо учение в най-голямата база на US морската пехота в база „Кемп Лежюн“, Северна Каролина. Американците ни натовариха на самолет в София и след като излетяхме кацнахме в Тирана, за да вземем албанска рота, заедно със знамето и началника им.

По средата на учението домакините организираха за всички националности посещение на бейзболен мач. Тогава от стадиона избягаха близо 10 албански войници. След няколко дни от базата духнаха още пет, след това още пет и т.н.

Щатската военна полиция ги търси усилено, но без резултат. Учението приключи, последната вечер имаше тържествен церемониал, спуснахме знамената и след това коктейл. Пийнахме марково уиски, както се полага хапнахме невероятни мезета от екзотични риби.

По едно време при мен дойде старшият офицер на албанците, също подполковник. И си изплака болката. Вика ми: „Как сега ще се прибера, половината войници ми ги няма, ще ме накажат, ще ме разжалват!“

Успокоих го шеговито. Казах му: „Колега, не се притеснявай. Бягай в Америка и ти! Остави ни само знамето. На връщане, нали пак прелитаме над Тирана, ще помоля пилота да минем ниско над летището и ще го пуснем на пистата. Всичко ще е о,кей.“

Разказах тази случка, защото ми се иска да вярвам,че няма да се докараме до състояние да останем само с почетна гвардейска рота, която да дава караул на пост №1- държавното знаме.

Да не последваме Германия

Преди няколко месеца Германия обяви официално, че обмисля да внася войници от ЕС, тъй като Бундесверът го е закъсал за редници. И то за дефицитни и висококвалифицирани армейски специалности, като специалисти по информационни технологии и медицински персонал. За нас, разбира се, това е тревожно, защото заради значително по-високите заплати в Бундесвера ще загубим ценни кадри, от които има нужда войската ни.