Варненец чисти 1,2 км плаж, прави опис на боклуците

Димитър Ангелов изнесе поучителен видеоурок пред деца в София

Паша дере “олекна” със 754 капачки, 293 клечки за уши и близалки, 75 сламки за пиене и мн. др.

Димитър Ангелов е “Мистър Димитър” за своите питомци - децата от известна столична детска градина с английски език.

Доскоро те дори и не подозираха, че октомври завършва с Международен ден на Черно море. Благодарение на Мистър Димитър, те го научиха по особено приятен и полезен начин - младият учител-ентусиаст им направи поучителна презентация за богатствата и... боклуците на родното море.

Димитър разказа как абсолютно сам е почистил един български черноморски плаж, за да могат децата да разберат колко много щети нанасяме ние, хората, на природата. Учителят е убеден, че у малките ще стане следа и един ден те ще бъдат по-отговорни към околната среда.

В своето изследване на замърсяването на плажа Паша дере, започнало просто като импулсивно почистване, на 1,2 км разстояние, Димитър Ангелов е открил общо: 754 капачки от бутилки, 293 пластмасови клечки - от близалки или от клечки за уши, 75 пластмасови сламки, 40 елемента от щипки за пране, 31 запалки, 21 разделителя за плочки, 13 лъжици, 11 дюбела и още безброй дребни частички.

Заснел е и балон-миньон, който е бил пълен с хелий, показва го и обяснява на децата, че тези балони са много опасни за животните и рибите, защото отлитат надалеч, падат в морето или в горите и биват погълнати от някое живо същество.

Пластмасова бутилка с надпис на арабски пък свидетелства, че е пристигнала много, много отдалеч. Обяснява и показва как се събират разделно предметите от различни материали и не се уморява да казва, че не бива да ги изхвърляме сред природата.

Димитър е завършил Педагогика на обучението по изобразително изкуство във Великотърновския университет. Не мислел да става учител, но работата в офис не му допадала, защото е много активен човек. “Изминавам по 10 км на ден, не карам кола, защото тя замърсява въздуха. Пробвал съм различни неща. Дори не отдавна изкарах курс по сладкарство”, казва за себе си. От общо 7 години работи като детски учител, от две е в частната детска градина The Castle, но родната Варна винаги му е липсвала. Не се смущава от въпроса как е стигнал до тази изключително женска професия, за която дори не сме свикнали да използваме мъжки род. Оттук започва неговата история:

“Участвах в програма на Европейския съюз за учителски стаж в Швеция. Харесаха ме и заминах като преподавател по изобразително изкуство. Оттам тръгнаха нещата. След това се върнах в България, видях обява за учител в детска градина и така... Тъй като съм от Варна и от 10 години живея в София, всяка ваканция си ходя на морето. То липсва на всеки, който е от там, а не живее близо до него. Всеки път, когато погледна Витоша, тя ми се струва като вълна, която сякаш ще залее “Витошка”.

Когато тази пролет излязохме в карантина, като всички училища и детски градини, и учихме онлайн, се прибрах във Варна и всеки ден ходех до морето. Плажът Паша дере се намира на 15 км на юг от града, близо до защитените местности Лиман и Ракитника - доста богата на животински видове, много от тях защитени, включително малки и големи костенурки. Има горичка и се слиза надолу по скалите, това е един от любимите ми плажове. Там по принцип е доста чисто и ако има боклуци, по-скоро са изхвърлени от корабите, които минават. Като един наивник реших, че ще изчистя плажа, беше през април. За около 8 дни, не един след друг, от 10 до 15 часа отивах там - с ръкавици и торбичка, и чистех. Казах си, че ще е интересно да видя колко и какъв боклук може да се намери от този уж чист плаж. В началото буквално събирах всичко, бях си разграфил пространството, с което да се справям за ден, но видях, че боклукът е твърде много, че дори и в най-малкото планирано място има страшно много отпадъци. Например в един участък 30 х 80 см събрах 105 парченца боклук. Събирах всичко с ръце, без други инструменти.

Сега на хората, които гледат снимките, им се вижда странна тази сбирка, но художниците сме такива. Не можем просто да минем и да заминем! Упоритото събиране, наред с подреждането на намереното, е художническата част от цялата работа. Иначе виждам, че често почистват плажовете, но вдигат само големите боклуци, а фасовете оставят. Но аз, като един художник, който е свикнал всичко бъде изпипано, реших, че да проуча какво изхвърлят хората, би било интересно като експеримент.

В началото сортирах събраното още същия ден, а после оставих да се съберат повече неща. Резултатът се вижда на снимките. Много интересно беше, че взети заедно тези малки частици изглеждат толкова пъстри и примамливи, като дъга са. А всъщност цялата работа с боклука е много грозна и безотговорна, защото Лимана е защитена местност.

За децата беше много интересно, когато тази седмица видяха презентацията за това замърсяване и почистване. Ние продължаваме да учим с тях всеки ден, през следващата седмица ще им покажа цялото Черноморие, днес учихме за Калиакра и Тюленово. Те бяха очаровани от историята, че една румънска принцеса е дошла тук и започнала да отглежда тюлени. Тези тюлени са се заселили по-късно край Тюленово и оттам идва името на селото.

Черноморието е пълно с легенди. Разказах им защо известният курорт се казва “Златни пясъци”. Легендата разказва, че имало пирати, които плячкосвали и морето решило да си отмъсти. Разбило корабите им и разпиляло златото им, така брегът се покрил с монети и хората нарекли това място “Златни пясъци”.
Най-лошото, което може да ти се случи като дете в образователната система, е да не ти създадат интерес да учиш. Сигурен съм, че децата, на които преподавам, нещо ще запомнят, сред тях има деца с интереси и талант, слушат ме с внимание и съм сигурен, че нещо им остава от мен. Те знаят много повече от това, което има в учебниците им, безсмислено е да тъпчат на едно място, и затова аз си позволявам да им разказвам и други неща.”

Такива учители - които събуждат съвестта и учат децата ни как да опазват Земята, със сигурност са от онези, които ще предотвратят това някоя бъдеща цивилизация, оцеляла край бреговете на Черно море, да открие “съкровище” от 2000 пластмасови реликви, датирано от началото на 21 век. Красивите плажове, обвеяни с легенди за принцеси и пиратско злато, и световноизвестното древно Варненско злато не заслужават да прибавим това към славата на нашето Черноморие, празникът на което отбелязваме днес.