Веселин Плачков: За политиците ни важи – ако спечеля, печеля само за себе си

Известният актьор Веселин Плачков е роден в Плевен, но близо 20 години живее в Белене, защото родителите му работят в атомната централа там. Има брат и сестра, за които се грижи, докато са малки. Още като ученик, Веселин е много артистичен и се записва в детски театрален състав, но вместо в НАТФИЗ кандидатства в полицейската школа в „Симеоново“, по настояване на баща му. Фактът, че не го приемат, не го натъжава, защото открива пътя му към Театралната академия, където влиза от раз в класа на проф. Димитрина Гюрова. Талантът му се откроява ярко в редица популярни сериали и игрални филми, като „Забранена любов“, „Пътят на честта“, „Викинги“, „Дамасцена“, „Краят на 20-ти век“ и „Ботев“, но най-голям успех му носи ролята на Васил Левски в „Дякон Левски“. Атрактивният актьор откри любовта в лицето на известната певица Мариана Попова, а през 2018-та година се роди дъщеря им Екатерина. Двамата имат по една дъщеря и от предишните им връзки. Мариана и Веселин си партнират и на театралната сцена в нашумелия спектакъл „Виновни“.

- На 19-ти февруари отбелязахме 151 години от обесването на Васил Левски. Какви мисли ти идват, когато гледаш кадри от официалните отбелязвания на тази годишнина?
- Повечето от тези, които ходят на официалните паметници и слагат венци, или поставят портрета на Левски зад бюрото си – първо, те не са запомнили, че „ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя - губя само мене си“. За тях важи по-скоро -  ако спечеля, печеля само за себе си, ако загубя - губи целия народ! Още първата им стъпка е грешна и оттам-нататък сме на грешния път, дори и да направят някоя правилна крачка, вече са избрали грешния път. Като ученик съм виждал пред паметника на ген. Иван Винаров в Плевен, как една баба се изправи с едно букетче, каза стихче, поднесе цветята и продължи - така го разбирам, това за мен е истинското.

- Според теб актуално ли звучи с днешна дата обръщението на Апостола към българите: „Народе????“
- То няма вече народ като едно време, когато хората ги обединяваше един общ морален кодекс, който спазваха всички, а днес се погрижиха да нямаме такъв. Да не говорим и за защитата на културата, каквато трябва да има във всяка една държава. Ние приемаме всичко от чуждите култури и така си изгубихме идентичността. Осемдесет процента от държавата ръси гьобеци и като чуе зурна подскача на масите, а едно време, като са чуели зурна и са се криели по къщите, защото разбирали, че башибозука иде! Това малко хора го знаят, иначе нямаше така да подскачат на масите и да се радват на тези ритми. Имам приятели  турци и цигани, които обаче не са такива маниаци на тази музика, която за мен е агресия върху духа.

- А не звучат ли много съвременно и думите на Левски, че „българинът иска свободата, но я приема само, ако му я поднесеш вкъщи на тепсия?“
- Да, важат си много. Най-любимо ми е оправданието – „то тука си е така“, а може и да не е така, да не е толкова неприятно, а да е хубаво. От нас си зависи, но трябва работа и осъзнаване, колко осъзнатост трябва... Гледам всякакви историци, които говорят много за дати и събития - Левски тук така направил, на тази дата така и се питам - като го знаеш, разбираш ли го защо? Това го казах и миналата година, на срещи с деца в училищата – „деца, представяте ли си какво е да ви преследва цялата държава, да ви кърви раната, да сте гладни, уморени, предадени и всички ви гонят, за да ви убият, докато преминавате пеша от Свищов до Пловдив през зимата. Рискувате си живота, за да стигнете до една кръчма, където да убедите едни хора, които са донякъде богати, също да си рискуват живота и да си загубят богатствата - и да успеете да го направите!“ Това прави от обикновения човек велик – това е велик дух, а ние не смеем даже в един  филм да сме в образа на Левски, за да не кажел някой нещо, или да не би да не сме достатъчно добри като артисти, не смеем да се направим на него, камо ли да живеем като него в реалния живот!

- Какви позитиви и какви негативи ти донесе ролята на Апостола на свободата?
- Позитиви – всякакви, негативи – само това, че ме накара още повече да се замисля над много неща и така става по-тежко ежедневието. Като не се замисляш и толкова по-леко минаваш и може би това е правилното, за да оцелееш в днешно време. Умният човек се научава да слуша дълго, затова и Омировата „Илиада“ е дълго произведение, явно хората тогава са били умни и са умеели да слушат. 

- Съгласен ли си с режисьора на „Дякон Левски“ Максим Генчев, че у нас има много хора, които са против това да се правят филми за националните ни герои, като Ботев и Левски?
- Съгласен съм с него за много неща и с много не съм съгласен, но той е личност и си има неговите плюсове и минуси, както всеки от нас. Лично аз и много други хора от Максим Генчев сме видели само добро и понеже го познавам, този образ, който е изграден за него е неадекватен – той е изключително умен и добър човек и вярва в нещата, които прави. Може не всички винаги да са съгласни с него, но целите са му чисти, няма лоши помисли. Надявам се, вярвам, че някога и в политиката на НФЦ ще има държавен репертоар и всяка година ще има честване и филм за някой от националните ни герои, или по произведение на наш автор. 

- Какво мислиш за промените в учебниците по история, за които се заговори отново покрай опасенията, че ще махнат „Аз съм българче“, както преди се обсъждаше замяната на „турско робство“ със „съжителство“ и „владичество“?
- Мен ме е яд, както за културната стратегия на държавата, така и за това, че няма обща политика поне в един план за 30 години напред. Със същата сила това важи и за Министерството на образованието – такъв хаос цари и там, в жертва на който пада обществото! Не може да правиш децата зомбита и да ги учиш, че само това е истина, друга няма и така да им убиеш чувството за анализ. Цялата история им е представена в най-скучен вариант, така че да си кажат, че в тези съвременни условия това не им трябва. Да не говорим, че Министерството на културата и на образованието трябва да са под една шапка, те са свързани и трябва да са с обща стратегия. Относно т. нар. съжителство – тогава е имало зверства и убийства по всички закони на войната и робията, като разбира се са използвали ситуацията българите да им работят и да докарват позитиви за турската империя. То си е било робство, не може да се каже, че не сме били роби. Много слушам за всякакви глупости, които се правят – срещу българите се извършва геноцид, вкл. в болничните заведения като дажби за храна, както и над децата ни, които биват убивани по улиците и пътищата, заради беззаконието, което цари. Всичко това си е като робство, както преди толкова народ са били избити на улиците без съд и присъда, така и днес, но по друг начин убиват –  много често робът не знае, че е роб! Също така, не може чрез екрана да пропагандираш толкова насилие и наркотици!

- Според теб, как би реагирал Левски на това, което се случва в държавата ни днес и действията на политиците ни?
- Не знам как би реагирал, но нямаше да е добре за много хора, въпреки че днес не е лесно да знаеш кой е врагът, защото в момента враг сме си самите ние. Ту ни поробва една държава, ту друга - отвсякъде получаваме удари, но наистина ние нямаме нужда от врагове, защото сами се съсипваме. 

- Ти участваш в спектакъла „Разпитът“. Има ли думи от разпита на Васил Левски, които са ти особено близки?
- Много ми въздействат тези негови думи: „Начетените българи, които очакваха напредъка чрез просвета, намираха за опасно и неуместно искането на свобода с оръжие. Те бяха на мнение, че напредъка и просветата трябва да се уредят чрез държавата, помощта на чужди народи да се избегне. Ето по този начин те се държаха настрана от нашите комитетски работи. Обаче селяните, които залагаха имотите си за сто гроша на лихварите, които сто гроша само за няколко години ставаха 1000 гроша, те бяха на друго мнение... Тия селяни в такова тежко положение, когато им се говореше за какъвто и да е бунт, с надежда че ще се отърват от това зло, идваха накъдето ги теглехме.“ Левски е владеел силата на думите, докато в днешно време не сме научени да използваме добре словото. На говоренето с обич и отговорност към хората, сега му викат евтин популизъм, а като кажеш, че нещо е несправедливо и те наричат хейтър! Също така, като не си някой от съвременните 90 процента гащници и тарикати, те смятат за неудачник!

- На 31-ви май, с Мариана Попова отново ще представите вашия спектакъл „Виновни“, в „София Лайв Клуб“. Как се приема той от публиката и вашите колеги и имаш ли любима сцена от него?
- Особено на последното представление през февруари залата беше претъпкана, имаше и правостоящи хора и съм щастлив и доволен, че сме направили успешен спектакъл. Дичо ни сподели, че направо си е умрял от кеф, а Валери Йорданов, че иска и той да играе в такъв тип спектакъл. Любо Киров и Ники Станоев също ни казаха много хубави неща. По време на спектакъла много се притеснявам, защото все още отговарям за много неща в него. Любими са ми моментите, в които Мариана запява - тя е изключително точна в енергията на сцената и ми партнира така, както с доста колеги актьори не ми се е случвало. Много е органична - тя си е талантлив човек.

- Какви нови роли ти предстоят?
- Обсъждат се две нови роли с мен, но в чужди продукции. От октомври мисля да направя и още един моноспектакъл. Много се радвам, че във „Виновни“ с Мариана успяхме да включим всички сериозни теми, които ни занимават, но не с тази евтина смешка, вулгарността и бездарието на духа, които царят в момента, а напротив - с това позабравено фино чувство за хумор и самоирония, което хем олекотява, хем в същото време подсилва ефекта, за да разбере човек колко е тъжно и същевременно весело да мине през този живот! Както ни сподели един човек след спектакъла: „Гледахме изключителна комедия, много смешно представление, но в същото време много тъжно, все едно излизам от друг свят!“ Вече мога да кажа, че сме направили чудесен спектакъл, който е хубаво да дойдат да го гледат учители и ученици, а също възрастни хора и от средното поколение.

- Какво е да живееш и да работиш с огнена жена като Мариана Попова и какво обичаш най-много в нея?
- Сложно, отговорно, интересно, на моменти екстремно. (Смее се.) Всичко обичам в Мариана, толкова много неща ме дразнят в нея и толкова я обичам заради тях! На моменти изпадам в шок от нещо, което каже или направи, а понякога избухва – изстрелва някаква фраза и аз не знам как да реагирам… Умее да ме манипулира така, че винаги аз да съм виновен, но подозирам, че жените го правят това навсякъде по света.

- С Мариана как изкарахте Свети Валентин и какви подаръци си разменихте?
- На Свети Валентин бяхме на концерт на Марианка в клуб в НДК и стана прекрасно. Беше претъпкано с хора, присъстваха и наши близки приятели, а аз умирах от радост, че тя е на сцената и е толкова заредена. Иначе, напоследък не можем да си подарим нищо, дори самостоятелна почивка, заради ангажиментите с децата и работата. За съжаление нямаме свободна баба и искам да помоля чрез вестника, ако има някоя баба, която иска да ни помага - да се обади, да й оставим за малко децата и кучетата, защото домочадието е голямо. (Смее се.)

- Виждаш ли ваши черти в малката ви дъщеря Екатерина? Тя по какво се увлича в момента?
- Виждаме всичките ни черти в нея - и физически, и в характера, и в реакциите. Много е експресивна и експлозивна, като мен и Марианка. Прави всички бели в повече, но хубавото е, че с радост ходи на детска градина и е много гушкава. В момента живо я занимават електронните игри, но пък като излезем навън забравя за всичко това и с удоволствие  играе – да ти е кеф да я гледаш.

- Какво мислиш за тази подмяна на традиционните християнски добродетели, с т. нар. европейски ценности?
- Пълни тъпотии – това са никому ненужни неща. Имам изключително много приятели гейове, на които никога не им е личало, а и да им личи - все тая. Споделяли са ни, че и за тях всички тези демонстрации са толкова нелепи. А за тези европейски ценности, за които толкова слушаме, няма точна дефиниция - това е един израз, без никаква подплата. Поредната глупост на някой идиот, който е решил да прави някаква подмяна. Политиците трябва да залагат на развитието на обществото, защото то е живо същество с инстинкт за оцеляване, а те убиха инстинкта за оцеляване на човека и на обществото.