Влади Въргала: Отиде ли си любовта, никога не се връща същата

Популярният актьор, режисьор и шоумен - Владислав Карамфилов, познат на всички като Влади Въргала, е завършил НАТФИЗ в първия актьорски клас на легендарния Стефан Данаилов. Кариерата му тръгва стремглаво още като студент, с изявата му в култовото тв-предаване „Ку-ку“. Следва покана от Нери Терзиева да води собствено шоу – „Коктейлите на Влади“. Въргала е в основата на успеха и на други известни тв-продукции, като „Пирон“, „Сладко отмъщение“, „Шаш“  и „Царете на комедията“. През 2011-та е премиерата на филма му „Операция „Шменти капели“, който прави фурор в родните кина. След време прави и тв-сериал със същото име. Актьорът участва и в един от най-нашумелите нови сериали – „Съни Бийч“, има роля и в очаквания с голям интерес филм – „Гунди – легенда за любовта“. Влади е част от изложбата „Рисуващи Артисти“, която беше открита на 9-ти май в галерия „Финес“, по идея на Олег Чернев. В нея известни лица, като Въргала, Ники Сотиров, Зорница София и дъщерята на Зуека - Девина Василева ще покажат таланта си с четките и боите. Шоуменът има две деца – Александра и Виктор, който е бизнес консултант и споделя голямата му страст към моторите.

- Влади, наскоро беше премиерата на новата постановка с твое участие „Къща на границата“. Каква е основната идея на този спектакъл и кои актуални теми се засягат в него?
- В основата е един разказ, като есе, който Мрожек е написал преди 30 години и проф. Румен Рачев създаде интересна рамка на този спектакъл. В дома на едно средно статистическо семейство, влизат дипломати и казват: „Честито, през вашата къща ще минават границите!“. От начало те са объркани, но важните хора им обясняват колко е прекрасно това и  успяват да ги изманипулират така, че даже ония да викат: „Ура, влязохме в историята!“. По такъв начин, когато прекрояват света за да благоденстват, политиците вкарват малкия човек в техните игрички. Той всъщност е един потребен реквизит, който мисли, че има историческа мисия и от него зависи нещо. Това е комедия на абсурда. Ударна пиеса. Изключително актуална и за мен е щастие, че работих с проф. Румен Рачев и с трупата на Кюстендилския театър. Впечатлен съм от Чавдар Ненов, директорът на театъра, който го е реновирал уникално. На първата репетиция, която е четене на маса, пред всеки имаше разпечатана пиесата, както и раничка, химикалка и пъзел с логото на театъра! Досега не ми се е случвало такова нещо, но ето че се случи в Кюстендилския театър, който е общински.

- През есента се очаква премиерата на филма за Гунди, в който участваш. Според теб, той има ли шанс да задмине „Шмети Капели“, който дълги години остана най-гледан по родните кина? Мислиш ли да направиш нов филм като режисьор?
- За мен е чест и гордост, че точно филма за Гунди, който излиза октомври, ще детронира „Шменти Капели“. Гледах части от филма и нямам никакво съмнение в неговия успех. Само искам да отбележа, че и той е частен проект. Изминаха 18 години от първия снимачен ден на „Шменти Капели“ и за това време през всяка една година са раздавани по осем милиона лева държавно финансиране за кино!  Осемнайсет години по осем милиона прави 144 000 000лв., и нито един филм не е постигнал дори една трета от резултата на моя филм?! Да припомня ли, че това са парите на данъкоплатеца?! Сега дано стане по-ясно какво съм имал предвид, когато съм говорил за всичко, което се случи?! Болката ми никога не е била „горкият аз…“, а „горките ние!“. Относно „Шменти Капели“ мога да кажа, че не е само забавен. На първо място той е социален филм. За повечето хора е комедия, но всъщност това е най-тъжната история, разказана със средствата на комедията. Мисля, че още не е дошло време за анализ на „Шменти Капели“, но ако ме блъсне трамвай - на другия ден може да стартира и такава процедура…(Смее се.) Ако правя нов филм, със сигурност, няма да е социален. Да, ще има послания, но основно – трябва да забавлява. Хората имат нужда от надежда, от усмивка и прегръдка от екрана. 

- В сериала „Съни Бийч“ играеш заедно с Аня Пенчева, както и в спектакъла „Внимание, любов“, където участва и Петя Дикова. Каква колежка и приятел е Аня, извън образа на секссимвол?
- Голямо богатство е Аня да ти е приятел! Освен символ и красива жена, тя е човек с много разностранен свят. Естествено е да има много контакти. Но това, което ме спечели най-много в нея е, че когато види близък който е в нужда, започва да търси начин да му помогне. Голямо удоволствие е, когато например отидеш на заведение с нея и усетиш начина, по който всички реагират – класата си е класа! 

- За какво трябва да внимаваме в любовта и ти самият какви уроци си научил за нея?
- Любовта е най-крехкото нещо! Тя е ментален, духовен и физически процес. В крайна сметка да обичаш някого е твоя проекция. Ти си нафантазираш този човек такъв, какъвто имаш нужда той да бъде. Ти избираш и рисуваш образа на своята любов и намираш причините защо обичаш, затова много лесно се стига до разминавания… Същото е като да си написал пиеса, която само ти си чел и да държиш отговорен другия защо не си знае текста. За това често се разпадат компонентите на любовта – крехки са! Любовта е вид полудяване. Тогава, когато човек няма нужда да бъде нормален и позволява на основните си инстинкти да действат – тези за размножаване и оцеляване. Но любов има само, ако това се случва емоционално и красиво. Знам също, че отиде ли си любовта - никога не се връща. Тя е като снега когато се разтопи – един ден ще навали друг, но никога няма да е същия. 

- В момента влюбен ли си?
- Откакто разделихме с Джани (актрисата Тезджан Ферад-б.а.), няма момиче, на което да искам да й причиня щастие.

- От сцената и от екрана ти караш много хора да се усмихват, а теб самият какво те забавлява?
- Предимно в интернет са нещата, които да ме развеселяват. Там има такава изумителна находчивост и документирани случайности. Много се смях на клипчетата, където с изкуствен интелект премодулират гласа на човек, все едно е гласът на Путин - с неговия ритъм, интонация и логика на изказа. Обаждат се на различни висши служители в Русия и ги правят на мармалад – буквално! Това е като скритата камера, както едно време я правехме и много ме забавлява. Искрено ме разсмиват и филмчета с животни.

Не ме забавлява когато мъже и жени влизат в роли и играят вицове. От форматите всяка година гледам „Капките“ и „Гласът на България“. Друго не ми е интересно. На телевизионния екран ми липсват „Господари на ефира“. Там имаше всичко – и хумор, и социален елемент. Неслучайно за хората бяха институция. Но…

- Изглеждаш в много добра форма и подмладен. Имаш ли някаква тайна?
- Ооо, Благодаря! (Смее се.) В мотора – там е тайната! Качваш се и колкото повече километри въртиш, толкова повече връщаш километража на живота! А и вече се успокоих – разбрах, че и бързо да бягаш и бавно да ходиш, все буксуваш на едно място и разбираш, че от тебе реално не зависи изгрева на слънцето и световния мир. Като се концентрираш върху това, което зависи от теб, тогава няма за какво да се тревожиш. Избягвам да правя планове и нямам нужда да доказвам нищо на никого.  

- Винаги си много позитивен – какво те зарежда?
- Светът е такъв, какъвто го виждаш ти! Влюбеният живее в свят населен от влюбени, а мерзавецът в свят населен от мерзавци… Навремето акад. Норбеков каза: „Първото и най-важно нещо за реализация е осанка и усмивка!“. Като станеш сутрин - изправи си раменете, усмихни се и виж колко е хубаво всичко! Това от което имам нужда, Господ ми го е дал – здраве, щастие и да постигам нещата в които вярвам. Нямам причина да не съм позитивен.

- А какво те натъжава?
- Натъжавам се, като виждам накъде отива този свят. Припомням си нещата, които ни водеха като цел още от Студентска програма „Ку-Ку“. Тогава искахме да променим всичко така, че България да стане по-добро място за живот. Гледахме колко са щастливи в Америка, какъв стандарт имат в Швейцария и Германия, и искахме това да дойде тук. Но сега виждаме, че и там това го няма. Човечеството е зомбирано. Гледах клипове с лидера на Северна Корея Ким Чен Ун и виждам как там са задължени да изпадат в истерия, когато го виждат! Също така, да станат сутрин и да се молят техният вожд да е жив и здрав – бършат му портрета, а полиция следи винаги пред него да има свежи цветя! Щом там, с няколко десетки милиона постигат това, какъв е проблема да го постигнеш с милиарди…?! Светът отива натам накъдето му кажат парите, но напоследък говорят само свръх идиотии.

- Кои теми и събития те вълнуват най-силно?
- Това, което ме вълнува най-силно е тези войни да спрат! Ние сме последното поколение, което има спомен и пази изводите за Втората световна война. Следващите поколения няма как да си дават ясна сметка какво е войната, че това са гробове срещу пари. И ако някой говори колко Путин е престъпник или Зеленски какъв е предател – да млъкне, защото става съучастник в масови убийства. Спрете да пращате оръжия – който толкова е загрижен за Русия или за Украйна, то и в двете държави има доброволчески отряди – отидете и се запишете, а не да слагате автомати в ръцете на едни 20-годишни невинни деца - никой не иска да умре! Това е най-страшното нещо: братски народ, разделен в две държави, се избива помежду си! Безумството и зверствата в Израел и Ивицата Газа също трябва да спрат, а не да разсъждаваме кой крив и кой прав. За какво са тези билиони, хвърлени уж за мира на земята - няма такива работи. Върнете мира на хората! 

- А как ти действат събитията в родната политика и ще гласуваш ли?
- Е…и, театъра! Откакто се появиха тези нови политически формирования се питам и не мога да разбера, само на мен ли ми беше странно, как едни анонимни хора се появяват от нищото и за по-малко от два месеца създават структури във всяка една точка на България?! Да влезеш в политиката така мълниеносно не може да стане без ясната представа на другите участници, а те всички ги представиха и приеха като реални опоненти! Никой не се занимаваше с това как така от нищо се появяваш и го правиш! Впоследствие извършиха огромно предателство спрямо електората си, по-голямо дори от това, което СДС направи навремето, при които първото „С“  беше само за благозвучие. Тези направиха нещо още по-параноично – поделиха си властта гласувана им от народа, с онези, за които се кълняха, че са твърди престъпници и ще ги вкарат в затвора! Ще отида да гласувам, ако видя някой, който може истински да носи отговорност. Имам надежди в полк. Николай Марков, но кои ще са другите до него?!?

- Какви нови роли ти предстоят?
- Заповядайте, на 22 май, да гледате единствения по рода си зрелищен спектакъл по Жан Ануи – „Зад Кулисите“. Играем в салона на Пиротска 5 ивент център! Не се изхвърлям когато казвам, че в България никъде не можеш да гледаш този тип театър! Това е художествена колаборация на кабаретно-вариететен спектакъл, изтъкан професионално от елементите на мюзикъла, в драматична пиеса. Действието се развива едновременно на сцената и зад кулисите – в гримьорните на една трупа. До момента реакциите на хората са: „Не очаквах такова нещо! Искам да го гледам пак“. Публиката няма как да не се впечатли от това което ще види, защото на сцената се случват атракциони и номера, които в нито един театър не се предлагат. Елегантно, изискано, вдъхновяващо и талантливо. Какво друго да е след като в тази авантюра участват три млади момичета, носителки на „Икар“ за вариететно изкуство, както и Павел Емилов, който е с „Икар“ за изгряващ млад актьор. 

- Звучи като много интересна комбинация между театър, цирк и кабаре…
- Да, но не си представяйте няколко артисти, които само пеят и танцуват в синхрон. Тук наистина артистите летят. Да не забравя малката въздушна акробатка Ралица Михайлова, която няма как да не те грабне. В залата можеш да се наслаждаваш на истински спектакъл-зрелище. Това, което ще ти се прииска е шампанско, но и това се предлага, защото залата е с бар, а публиката е разположена на маси. Всичко е като в истинско кабаре. Режисьорът Надя Асенова създаде спектакъл, който забавлява на световно ниво! За да е пълна представата колко всичко е професионално, а не е само заявка, ще кажа, че костюмите и сценографията са на Кънчо Касабов, хореограф е Вили Дипчикова, въздушната акробатика е на Анна Митова, музиката и песните са на Лия Асенова. Всеки един от колегите е дал своя безценен принос за да може да стане факт поредния опит за надграждане в българския театър и съм длъжен да ги спомена. Техническите служби, следващият път. (Смее се.) В България има толкова талантливи деца, които могат да дадат уникални неща на публиката, но за тях няма сцени, а не бива. Винаги, когато съм виждал талант, съм намирал начин как да стигне до хората. И този път това е основната причина да се включа в проекта. Тези млади артисти се бяха преборили за субсидия от Национален фонд „Култура“, която обезпечи почти половината от бюджета и позволи на мечтите им да станат реалност. Благодарим на всички,  които направиха възможно „Зад кулисите“ да радва публиката и да осмисля годините упорит труд на артистите!

- Какво би си пожелал да възкръсне в нас, след Великден?
- Паметта, надеждата и признателността. Защото ние забравяме, че всеки миг от нашия живот е безценен подарък! Чувстваме се нещастни, поради битови, емоционални и социални причини, и правим нашия Баща тъжен, не оценявайки най-великото което имаме – това е животът! Трябва да го изживеем с надежда, че и нещата, за които жадуваме - и те ще се сбъднат, а пътят винаги е по-вълнуващ, отколкото пристигането.