В село Крупник мразят думата “земетресение”

Какво е да живееш върху най-голямото земетръсно огнище в Европа?

На 4 април в 1904 г. районът е разтърсен от два мощни труса от 7,8 и 7,2 по Рихтер

Най-силното земетресение регистрирано през последните 150 години на Балканите и в континентална Европа е станало при симитлийското село Крупник в началото на Кресненското дефиле. На 4 април в далечната 1904 година районът е разтърсен от два мощни труса от 7,8 и 7,2 по Рихтер. Трусът буквално променя релефа. Малкото село Крупник е разрушено, но за късмет няма жертви. По това време не е имало и високо строителство.

Днес в Крупник всички знаят подробности и легенди за земетресението, то е нещо като емблема и реклама на селището. Но признават, че и най-големите им страхове са свързани със земетресенията. Затова и живо следят всички новини за трусове, както и любопитни прогнози в тази насока. Преди няколко дни настръхнали от ужас, когато чули прогноза на гръцки изследовател, който заявил,че в скоро време ще има сериозен земен трус в България, въпреки да знаят отлично, че земетресенията не се предсказват.

От разрушителните 7,8 по Рихтер са минали 115 години, но местните казват, че треперят да не се събуди разлома под тях. Повечето са чували за една теория, че при големите катаклизми имало цикличност от 100 години. Едни вярват в това и все се кръстят, когато се разлюлее земята. Радват се, че са се разминали с леки трусчета и казват - ей така да е, нека отпушва земята, а не да трупа напрежение.

Местните не крият, че обичат да говорят за всичко - за политика, за хляба, за цени, за футбол, кукери и любов, но не и за природни бедствия. Казват, че имат обострена чувствителност на тази тема.

За селището обаче е в сила строителен закон, който никой не смее да заобиколи или пренебрегне - строиш ли къща, правят се антиземетръсни шайби издържащи на 9 степен по Рихтер. Това е единственото нещо, за което няма спор и не се жалят средства. И тези правила се спазват в градежите от поне 70 години, казват местните крупничани.

Да живееш върху разлом е нещо като да се чувстваш обречен, знаеш, че няма спасение, друсне ли сериозно - къде ще бягаш, разказват по-възрастните. По-младите пък признават, че не се замислят за тези неща, махат с ръка и казват - каквото дойде!

В Крупник има сеизмологична станция. Там техниката регистрира по няколко земетресения на ден в района, повечето твърде слаби, за да бъдат усетени. За земетресението от 1904 година в станцията казват, че е било и вертикално и хоризонтално. Крупничани обаче не обичат да гледат към станцията, буквално се правят, че я няма. Така са намерили начин да преодолеят страховете си.

Имат внушителен храм и вярват,че са благословени, затова повечето не вярват, че някога ще се повтори жестокия трус от 1904 година.

А историческите факти за най-голямото земетресение казват, че то е ударило през 20 минути последователно 7,2 и 7,8 по Рихтер, а между двата труса земята се е люляла още 51 пъти. Голямото земетресение е било усетено на площ от 1 400 000 квадратни километра в цяла Егейска и Вардарска Македония. Данните сочат, че то е усетено чак в Будапеща.

Селата Крупник и Симитли са били изравнени със земята. Щети са нанесени в Горна Джумая сега Благоевград, Банско, Разлог и Пехчево, Македония. Според тогавашния горноджумайски вестник “Вести” в градчето са загинали двама души, а четирима са ранени. Срутили се военната болница и турската казарма. Навсякъде в района се отворили пукнатини по пътищата и бликнала червеникава кална вода.

В Пехчево, сега в Македония, убитите са над 60, ранените над 40.

В Крупник напълно разрушените къщи са 250, в Симитли – 200. В Банско били сринати до основи 200 къщи, загинали десетина банскалии, пише в тогавашния вестник “Вести”.

В Крупник от поколение на поколение се предава разказът на овчаря дядо Стойне. Този ден по обед той се случил със стадото си високо над реката в Кресненския разлом, когато изведнъж видял под себе си как земята се разцепила и Струма спряла до там. Водата започнала да потъва в недрата на каньона. Околните ридове се свлекли за секунди. Дядото се спасил, защото се случил най-високо и, прибирайки се към Крупник, станал свидетел как всичко наоколо се променя пред очите му.

Няколко дни река Струма потъвала в огромна водна пещера. После си проправила сама съвсем ново корито. Целият ландшафт на района е променен след разрушителното земетресение. Затова и съвсем основателно тук хората мразят тази дума и винаги, когато земята се люлее, се кръстят и благославят Бога, че са оцелели.