Германия губи 86 млрд. евро заради липса на работници

Няма достатъчно служители

Планират обучение на хора в родните им страни

Незаетите работни места са 1,9 милиона

В Германия много предприятия и цели икономически сектори страдат от липсата на работна ръка. Изследване на консултантската компания Boston Consulting Group е стигнало до извода, че недостигът на служители струва на германската икономика 86 милиарда евро годишно, пише германският NTV.

Според Нюрнбергския институт за изследване на заетостта през второто тримесечие на годината във Федералната република е имало 1,9 милиона незаети работни места. "Това е с около един милион повече от дългогодишната средна стойност", казват авторите на проучването. Според тях всеки един от липсващите работници би генерирал средно около 86 хил. евро икономическа продукция годишно.

Перспективите са лоши, коментира списание "Шпигел". Сред водещите икономики в света загубите на германската икономика са вторите най-големи след тези на Съединените американски щати. "Както икономистите, така и ние, виждаме проблема като структурен", коментира Йохан Харнос, който е автор на изследването заедно с Янина Кугел. 

Според авторите на изследване дори и да се приеме, че имиграцията е между 300 и 400 хиляди души годишно, до 2035 г. броят на хората в трудоспособна възраст ще е намалял с 3 милиона. А до 2050 г. - с цели 9 милиона.

"Въпреки че в САЩ има най-много свободни работни места, те са и в най-добра позиция да запълнят тази празнина", посочва Кугел. Авторите на изследването прогнозират недостиг от 19 милиона работници до 2050 г. в Съединените щати, но и приблизително същия брой имигранти.

Да си намериш електротехник, плочкаджия или зидар в Германия днес е като да удариш шестица от тотото, шеговито коментира репортерът на Втора германска телевизия ZDF. Само в строителството в момента има 200 хил. незаети работни места за специалисти.

Но защо в богата Германия не достига квалифицирана работна ръка? Главната причина е свързана със застаряването на обществото: все повече хора излизат в пенсия, все по-малко остават да работят. За да се компенсира тази тенденция, страната се нуждае от ежегодна имиграция от около половин милион души, смятат специалистите от Института за изучаване на трудовия пазар и професиите.

Само че мигрантите не се оказват толкова лесно решение, защото мнозина измежду тях бързо напускат Германия: бюрокрацията им тежи, шансовете за кариера са ограничени, не им признават дипломатите.

Харнос предлага Германия да се насочи към обучението на работници в страни, чието население все още расте. "Една от възможностите е да обучаваме хората в родните им страни, преди да дойдат в Германия. Това би било от полза за имигрантите, за страните им на произход, както и за страните, в които ще работят." Като примери за такива страни той посочва Индия, Нигерия, Индонезия и Египет.

Кугел, от своя страна, призовава за деидеологизация на дебата за проблема. "Ако се появи още по-голям недостиг на квалифицирани работници, политическите дискусии ще придобият съвсем различна тоналност", посочва тя във връзка със стабилността на пенсионните и здравни системи. "Там, където имиграцията е разпространена, приемането е много по-високо", посочва Кугел и дава за пример градове като Мюнхен, където много високият дял на имигрантите е съпътстван от сравнително нисък приток на екстремисти.

Кугел и Харнос съветват германските компании по-често да се обръщат към международния пазар на труда. "Колкото по-голямо е разнообразието в компаниите, толкова по-иновативни са те", казва Кугел. Кугел визира например американските технологични компании, в които работят голям брой имигранти.