Авиационният експерт Николай Димов: Да не купуваме изтребители под политически натиск

- Г-н Димов, вие следите отблизо проблемите на авиацията, нейното развитие у нас и по света. Как ще коментирате последните факти около сделката за придобиване от ВВС на нови изтребители?

- Първо, сделка още няма. Придобиването на нов изтребител е дълъг процес. За нов боен самолет започна да се говори и планира още през 2002-2004 г., но по различни причини (най-вече политически и влияния на различни лобистки кръгове) този въпрос бе оставян настрана и „приоритет” ставаха други проекти (придобиване на нови  транспортни самолети и вертолети, учебни самолети). Едва тази година на 2 юни Народното събрание одобри Инвестиционния проект за придобиване на нов тип боен самолет за ВВС. Предвижда се в петък Съветът по отбрана в МО да разгледа един от най-важните документи, а именно запитване за даване на оферта (Request for Proposal - RfP) до потенциалните доставчици. Този документ от над 200 страници (включително и на английски език) бе завършен на 1 август 2016 г. от програмен екип, съставен от специалисти от ВВС и други заинтересовани ведомства под ръководството на бившия шеф на ВВС генерал Румен Радев. С идването на новия командир на ВВС генерал-майор Цанко Стойков министър Ненчев му даде възможност да се запознае със свършеното до този момент и да даде своето становище. Същевременно стана известно, че от Института по отбрана (който от април след спешни промени в правилника за дейността и устройството се ръководи от цивилно лице, а именно Тодор Тагарев, бивш служебен министър на отбраната) са внесли предложения за промяна на редица критерии в споменатия по-горе документ. Ако те бъдат приети, то целенасочено се дава явно и недопустимо предимство на един от участниците в конкурса за доставка на нов тип боен самолет, фаворизиран от министър Ненчев.

- Стана ясно, че в последния момент важни параметри в първоначалното задание са били подменени, например изтребителят да не е многоцелеви, а да може да изпълнява само задачи „въздух - въздух“. А също да се увеличи тежестта на параметъра „военнотехническо сътрудничество“. Вашият коментар?

- Доколкото знам, от Института по отбрана са внесли предложения за изменения на коефициента на тежест и на други параметри. Така например един от най-важните показатели - „очакван срок на експлоатация”, е предложено да отпадне. А както казахте, се увеличава тежестта на друг параметър (някои източници твърдят, че това е и изцяло нов показател), а именно на "военно сътрудничество". Намален е и коефициентът на тежест на друг също много важен показател - „оперативна ефективност”, който отчита и стойността на един летателен час. Така се фаворизира по крайно недопустим начин един от участниците. И ако трябва да се говори открито,  дава се предимство на изтребителите F-16 „втора”, а и някои от тях ще са „трета” ръка, пред новия Saab Gripen C/D.

- На финалната права се оказаха Ф-16 на старо от Португалия и шведските СААБ „Грипен“. Преди това в надпреварата участваше и „Еврофайтер“. Направете, моля ви, сравнение между качествата на тези бойни машини. Както и между офертите на участниците в конкурса.

Доколкото съм запознат вариантът с Eurofighter Tranche 1 от Италия също не е отпаднал напълно (предложението да отпаднат възможностите за изпълнение на задачи „въздух - земя” би дало предимство именно на този самолет, тъй като първите серии „Еврофайтер“ нямат тези възможности). Има предложение също от Израел за доставка на F-16 Block 30/40, които може да бъдат модернизирани от компанията Но на шортлиста са останали Ф-16 (от Португалия и с участието на САЩ) и нови Saab Gripen C/D.

Възможностите на последните два бойни самолети са близки. Ако се стигне до решение за закупуване на Ф-16, те са или да бъдат модернизирани до варианта MLU, който се доближава (а според някои експерти дори превъзхожда по определени показатели) F-16 Block 52. Новите Saab Gripen C/D притежават близки тактико-технически характеристики до американските самолети. Разбира се, специфичните и точни параметри на пълните възможности на тези изтребители са секретни. Тези показатели, както и други данни за летателните апарати, програми за обучение и т.н. са получени официално още преди две-три години, когато са изпратени искания за информация до съответните компании и държави.

За относителните цени можем да съдим по извършени вече сделки. Така например Румъния придобива от Португалия дванадесет изтребителя F-16 MLU, като договорът е на стойност 628 млн. евро, в него освен изтребителите се включват доставките на резервни части и обучение. Отделно от САЩ е закупено въоръжение, контейнери и друго оборудване за общо 457 млн. долара. Чехия и Унгария избират шведския изтребител, но по две различни схеми - оперативен лизинг и чист лизинг.

Но като цяло цената на придобиване на нови изтребители е изключително сложен въпрос (даващ възможност за манипулиране), тъй като би трябвало да включва стойността за поддръжка и експлоатация през целия жизнен цикъл на самолета.

- Кои са важните показатели?

Особено важен показател в този случай е цената на един летателен час, но за определянето му трябва да се използва еднаква методика, тъй като всеки производител включва по-изгодните за него разглеждани показатели.

Ето една моя субективна преценка за предимствата и недостатъците на двете оферти. Предимствата на F-16 MLU са няколко: по-продължителното и масово използване в много ВВС по света, натрупан опит по експлоатацията, сравнително по-добри възможности за обучение на наш летателен и инженерно-технически състав (предвид широкото сътрудничество със САЩ във военната област). Недостатъците се групират основно, че тези летателни апарати са произведени преди доста десетилетия (1982-1984), по-големи експлоатационни разходи, постепенното им оттегляне от въоръжение от ВВС на повечето държави, разполагащи с тях, липса на опция за офсет.

Предимствата на „Грипен“ са в предоставянето на добри условия за финансиране на евентуална сделка, по-евтината им експлоатация, по-дългият срок на служба и което е особено важно за икономиката на България - предлаганият офсет в икономиката предвижда инвестиране на стойност, равняваща се на сделката.

Оставам с надеждата, че на база на получената пълна информация екипът специалисти ще вземе експертно решение, а не такова, продиктувано под политически натиск.

- Кога според вас ще имаме реално нови изтребители, които да заменят сегашните МиГ-29.

Предстои изпращане на споменатото по-горе запитване за даване на оферта и след получаване на отговори предстои най-отговорната работа по избор на по-добрата оферта. Реалистичният срок за сключване на договор за доставка на нови изтребители е най-рано в средата на 2017 г. В зависимост от избрания вариант и наличните възможности първите доставки на нови самолети може да се очакват най-рано след три години, т.е. към 2020 (Румъния подписва договора за закупуване на Ф-16 през 2013 г., а първите самолети пристигат през септември 2016). Преминаването към новата материална част и придобиване на оперативни способности с новия изтребител изискват също около една-две години. Следователно след 2021-2022 г. може да мислим да извадим от въоръжение МиГ-29.

- Балтийските републики - Литва, Естония и Латвия, се отказаха от собствена изтребителна авиация, разчитат само на НАТО. Е ли това възможен вариант и за България?

Споменатите републики на този етап се отказват от създаването на изтребителна авиация, те си имат своите ВВС. Но за да бъдем пълноправен член на НАТО, ние трябва не само да консумираме сигурност, но и да генерираме такава. Това означава да имаме способности, в частност да поддържаме бойна авиация. И не на последно място това е въпрос и на национална гордост, особено като имаме своите Военновъздушни сили с над 104 години история. Ако сега се откажем от своята военна авиация, изграждането на нова не само ще струва много повече, но и ще отнеме много години. Да не забравяме и мъдростта, че „Народ който не храни своя армия, скоро ще храни чужда”, която е особено актуална сега, в бързо изменящата се международна обстановка.

- С какви действащи самолети и вертолети разполагат днес ВВС на България и кога изтича ресурсът им? Например, ще заменяме ли и щурмовиците Су-25?

Към момента на въоръжение в нашите ВВС разполагаме с изтребители МиГ-29 и МиГ-21 (в оперативен резерв), щурмовици Су-25, вертолети Ми-24, Ми-17, AS532 Cougar и Bell 206, военнотранспортни самолети Ан-30, Ан-2, C-27I Spartan, L-410 и Pilatus PC-12, както и учебно-тренировъчните самолети L-39ZA и Pilatus PC-9M.

Най-сериозен е въпросът с ресурса на хеликоптерите Ми-17 (сигурни и безценни при борба с пожарите) и Ми-24 (лети само един, другите се нуждаят от ремонт и удължаване на ресурса). Предстои възстановяването на летателната годност на леките L-410. Ако не се сключи споразумение за поддръжка на МиГ-29, то те ще излязат от строя постепенно през 2017 г., въпреки че техният срок на служба е удължен на 40 години и изтича през 2027.

Ресурсът на щурмовиците Су-25 изтича през 2017 година. Ако не се предприемат срочни мерки за отделянето на средства за ремонти, българските ВВС ще се лишат от единствения самолет за авиационна поддръжка на Сухопътните войски и на Военноморските сили. Тук е мястото да отбележа, че за да летят все още по-старите самолети и вертолети (МиГ-29, Су-25, Ан-2, Ан-30 и Ми-17) заслугата е изцяло на личния състав от ВВС, който на свой риск и отговорност удължаваше досега ресурса на спомената авиационна техника.

- Избледнява ли ореолът на професията „боен пилот“ у нас?

Не, не мисля. Едно от доказателствата за това е проведеното преди две година авиошоу „Това сме ние” по случай 102-годишнината на ВВС, което събра десетки хиляди зрители, по-голямата част от тях – млади хора. Откритите дни в авиобазите, посещавани от много авиационни ентусиасти, също показват, че авиацията е в кръвта на българите. -Независимо от недостига на финансови и всякакви други средства, независимо от неглежирането от страна на политиците на българската армия и в частност ВВС, продължава обучението на млади пилоти, сред които вече има и жени, които желаят да летят и то на бойни самолети и вертолети.

- Големите сили в авиацията отдавна разработват, а САЩ вече и експлоатират самолети пето поколение. Не беше ли по-разумно да се опитаме да придобием такива машини, за да сме в крак с времето?

Придобиването на изтребители пето поколение е по силите само на най-богатите държави и не важи за България. Самият факт, че към момента само ВВС на САЩ имат на въоръжение самолети от това поколение, е показателен. За подобна авиационна техника можем да мислим след десетилетия…

Нашият гост

Участвал е в подготовката и провеждането на редица съвместни и двустранни учения на НАТО. Сега работи за списание „Клуб Криле“ и за сайта pan.bg.