Да погледнем истината за пандемията в очите

Дългата карантина може да се превърне в лекарство с лоши странични ефекти

Време е за започване на масови бързи тестове

У нас съществуват две мнения за мерките за борба с короновируса; за връщане към нормален ритъм на живот, което ще доведе до придобиване на колективен имунитет и, второ, за продължаване на ограниченията, с цел спасяване на животи, без да се дава срок за преустановяването им. Голямото мнозинство мнения от политици, медици и коментатори засега са продължаване на ограничителните мерки, които се смятат за успешни.

Никой обаче не отговоря на въпроса до кога, на каква цена и дали без създаване на колективен имунитет може да бъде спряна епидемията. Според Ив Годен, от френския Национален център за научни изследвания, трябва да се подготвим да живеем с този вирус минимум 18 месеца. „Ще трябва да изчакаме да постигнем „стаден имунитет”, на 60 до 70 процента от световното население, защото ще останат „джобове” на вируса в някои страни по света. В обръщението си премиерът на Нидерландия Марк Рюте към нацията, каза: „Вариантът безкрайно да се опитваме да спрем вируса означава пълно заключване на страната за една година или дори повече. И щом мерките се прекратят - тогава вирусът би могъл да изникне отново“.

Колко опасен е този вирус? Според Международната здравна организация, смъртността от коронавируса за всички възрасти е около 3-4%, или 96% от заболелите ще оцелеят. Но тази оценка е направена на базата на регистрираните заболявания, счита се, че ако се вземат предвид нерегистрираните случаи, смъртността би трябвало да е около 1%. Що се отнася до децата и учениците, оценките са за едва 0,01% фатални случаи при възрастовата група от 1 до 19 години. Вече е и доказан факт, че при 80% от заразените заболяването е в лека форма, хората може и да не разберат, че са болни, около 15 на сто от всички заразени се чувстват зле като при по-тежък грип. От реанимационни грижи се нуждаят само около 5% от всички заразени.

Привържениците на ограниченията се надяват на откриване на ваксина и на ефекта от използване на тестове. Следващият важен въпрос е ще има ли ваксина срещу коронавируса? Според професора по инфекциозни болести при Лондонския институт по хигиена и тропически болести Анелис Уаюлдер-Смит, евентуална ваксина няма да бъде налице по-рано от година и половина. Но и тогава няма гаранция, че тя ще е достъпна у нас. При пандемия настъпва битка между държавите, коя първа да осигури населението си с ваксина и обикновено първи успяват богатите страни.

Днес в тази ситуация всичко говорят и за тестовете. И държавите търсят решение в прилагането им. Търсят се такива тестове, които да идентифицират болните, така че да бъдат изолирани. А онези, които са прекарали болестта, придобили са имунитет, да могат да се върнат на работа. Но за тази цел е необходимо масово тестване на населението.

Тестовете са два вида: първият е „бавен“ или PCR тест, при който се взима материал от устата и се търсят определени протеини, наречени антигени, които показват, че пациентът е заразен. Този вид тест със сигурност над 90% и е важен, защото така заразените незабавно се изолират. Затова и страни, като Корея и Германия, които масово го прилагат, имат значително по-малко заболявания. В редица европейски страни се извършват десетки хиляди тестове дневно у нас, според проф. Мутафчийски, може да се постигнат едва 1000-1200 теста на ден. Причината е, че няма откъде да доставим тестовете, в поръчката на Еврокомисията за България са отделени 600 000 броя, но не е ясно кога ще ги получим.

При „бърз“ тест, отнемащ 10-15 минути, но с по-ниска сигурност от PCR теста, се взима кръвна проба и се търси дали един човек е преболедувал и е развил имунитет. У нас проф. Мутафчийски, който не беше привърженик на тези тестове, поради по-малката им надеждност, допусна все пак възможността да бъдат използувани. Но кога ще се закупят необходимите големи количества и ще започнат да се прилагат не е ясно.

Изводът дотук е, че не може да се надяваме на лятото, на тестове и ваксини и да живеем още година - година и половина под карантина. Тя беше удължена до 13 май, но нека не се заблуждаваме, че няма да бъде наново продължена и продължавана.

Проблемът с прилагането на ограничителните мерки, ще се задълбочава. Известно е, че всяко лекарство има и странични ефекти, които понякога може да навредят на болния повече от болестта и прилаганата екстремна карантина е подобно лекарство. Във Великобритания проф. Брайън Търнър, специалист по експериментална генетика, предвижда, че е възможно да дойде момент, когато екстремните мерки на правителството ще причинят неприемлива икономическа вреда. Филип Томас, професор в Бристолския университет по менажиране на риска публикува изследване, в което твърди, че ако икономиката отбележи спад над 6.5%, отрицателните последици, причинени от тези мерки, ще са по-тежки от тези на пандемията. У нас, според икономиста Красен Станчев, до момента загубата е 50 милиона лева на ден, което означава, че целият фискален резерв ще стигне за 140 дни. Поради съсредоточаването на всички ресурси и усилия във войната срещу коронавируса, се пренебрегват всички други дейности, свързани с опазването на живота на хората. А това неминуемо ще доведе до иначе предотвратими смъртни случаи.

Затова и в някои страни започва да се поставя под безкрайното прилагане на ограничителни мерки и да се говори за изграждане на колективен имунитет. Ясен знак за това даде американският президент Тръмп, който заяви: „Тази страна не е създадена, за да бъде затворена. Не може лекът да бъде по-лош от проблема. Не може да разрушим страната си. Ние трябва да се върнем към работа“. В този смисъл, преди него българския президент Румен Радев направи обръщение към нацията, за което беше подложен на остра критика. В Швеция вече се пристъпва към изграждане на колективен имунитет. В Австрия канцлерът Себастиан Курц очерта план за постепенно отваряне на магазини, ресторанти, хотели и други.

Промяна има и във Великобритания. В „Таймс“, проф. Грахам Медли, главен правителствен съветник в областта на моделиране на пандемията писа: „Великобритания се е поставила в безизходно положение, без стратегия за излизане от епидемията и трябва да се преосмисли възможността за колективен имунитет. Продължително затваряне на държавата може да причини повече страдания отколкото вирусът“. Според проф. Медли изходът е да се даде контролирана възможност, с причиняване на най-малко жертви, за изграждане на колективен имунитет. Тези дни италианският здравен министър Роберто Сперанца обяви, че се изготвя план за постепенно разхлабване на ограниченията.

Рано или късно, България също ще бъде изправена пред неизбежността на подобен избор. Истината трябва да се гледа в очите, недопустимо е подобно на щраусите да си заравяме главите в пясъка и да се надяваме, че опасността ще отмине. Според икономиста Емил Хърсев не е нужно всички ограничения да се вдигнат изцяло и мигом, размразяването може да е бавно и на стъпки. Милиардите, които хвърляме за борба с коронавируса, могат да бъдат използвани за изолиране на уязвимото население, докато останалите хора изградят колективен имунитет. Изолацията може да бъде осъществена в празните хотели в страната, с които може да се договори покриване на разходите с минимални печалби, колкото да бъдат спасени от фалити, докато премине пандемията.

Ще бъде непростимо, ако се наложи такова решение да се вземе, когато вече бъде платена недопустимо висока цена поради екстремните ограничителни мерки. Пак според Емил Хърсев, ако от страх или глупост пропуснем момента за вдигане на забраните, автоасфикцията (самозадушаване по време на секс) може да стане необратима, тоест чисто самоубийство.