Двойният стандарт на бедните

Кредити за харчене, спестявания за хвърляне

Потреблението на българите  през последните месеци нараствало стремглаво според регулярния доклад на “Индъстри уоч”.  Кредитирането също се задействало в позитивна динамика. Според докладчиците от маса време не сме били харчили с толкова разперени пръсти.

Неориентираният във финансово-икономическите дебри наблюдател си обяснява този феномен простичко: Същите тия дето теглят кредити, ги харчат с безразсъдството на римския император Нерон по неговата максима “След мен и потоп!”.  Потребяват през глава, захранвайки надеждите на експертите, че най-най-бедната страна в Европейския съюз най-сетне се е отцепила от дъното и даже се е понесла нагоре.

Миналото лято в разгара на курортния сезон индикации за материален възход на населението даваше внушителният поток от български летовници към гръцките крайбрежия. Тогава оптимистичните възгледи върху благосъстоянието на “средното съсловие” се базираха върху дебита на граничните пунктове, сега върху компетенциите на статистиките.

Но не само, не само! Получаваме сигнали от полицейските хроники, разточително оповестявани от медиите, че количествено необозрими граждани разполагат с финансови авоари, съхранявани в домашни условия при лекомислен подход към опазването им.

След множество повтарящи се по матрица измами по телефона на възрастни хора, спастрили парици за черни дни ( т.нар “застраховка дюшек-буркан”) ги мятат от балконите доброволно на пладнешки обирджии, властите организираха масирана просветителска кампания за превенция срещу издевателствата върху старци. Вероятно е имала ефект, защото прицел на покушения напоследък станаха по-новите и най-нови поколения.

Последно в Царево непълнолетно момиче доставило на мошеник парите на семейството (близо 60 хил. лв. в евро), прилежно положени в торбичка като проява на добра воля за съдействие на полицията. Онзи по вече изтъркания метод се представил за полицай в акция за залавяне на телефонни измамници. Малката геройски се включила в операцията (един дявол знае колко сурогатни тв криминалета е погълнала клетата!) и бързо се похвалила на баща си, който се доверил на действащата полиция, та крадецът бил спипан, а загубата възстановена.

С хепи енд приключва и прясна случка от телефонната криминална поредица в Русе. Млада жена, 35 годишна, в пълно съзнание, насред обед, а не по тъмни доби, отново по сценария “гражданско-полицейско съзаклятие срещу престъпността” хвърля от терасата право в лапите на престъпниците също 60 хил. лв. Колкото и бургаската хлапачка… Но в пределната си всетдайност към каузата на справедливостта не се скъпи и за други ценности – 200 грама злато провожда  в неизвестното по въздушен път. След което пристъпът на “благородно” безумие я напуска, бие тревога в полицията и тя си свършва работата с положителен резултат.

Но не за полезните действия на полицията ни е думата тук, нито за умствено-психичния статус на жертвите, а за двойния стандарт на доверието.

Вездесъщите статистики сочат, че общественото доверие в същинската, легална, видима и осезаема, формена полицията е критично ниско. Но същевременно безсъмнено доверие се оказва на фантома от телефонната слушалка. Доверието в банките сред една инкогнито част от населението също е спаднало под морското равнище, след като значителни за пенсионерския стандарт или за  средно статистическия гражданин суми се укриват у дома с оглед неприкосновеността им.

И ако експертизите на авторитетни структури от порядъка на “Индъстри уоч” се позовават в изводите си за замогването на най-бедните и на подобни роящи се случаи, ще излезе, че сумарно под сметищата на видимата сиромашия се мъдрят несметни богатства, археологически пластове на неведом, невежествен Гявол.

Макар, че в някои свои разновидности Гяволът с тукашен произход не е за подценяване в европейското си амплоа.  Вече видяхме едно обстойно телевизионно разследване за просещите цигани в богатия Запад, които влагат парите от либералната милостиня в пищни палати върху пепелищата на бордеите, от които са побегнали. Пред такива факти впрочем очите на Брюксел замижават.

Апропо, в едно търговищко село най-богатият ром-гастарбайтер “заработвал” през деня като просяк на инвалидна количка пред катедралата в Брюксел. Сляп, не помръдва, диша тежко, с пресъхнала уста… Млад мъж, жив да го оплачеш, а майка му го развежда триумфално напред-назад сред набожния народ. Пък страдалецът през туй време спи като заклан, понеже цяла нощ бъхти нелегално като хамалин по хипермаркетите.

Така че и бедните си имат своя двоен стандарт по подражание на богатите. Богатите си крият имането в офшорки, бедните си ги скатават на скришно, където сварят. Циганите не си крият замогването, защото им е недоказуемо и недосегаемо, а тия дето харчат на поразия парите от кредити, как ще ги погасяват също е енигма… Какво ли мислят по въпроса експертите по българското забогатяване?

Гяволъкът му е душманин

Според експертните наблюдения – щом българинът харчи, значи има. Според редовата общественост, щом си изхвърля спестяванията на непознати отдалече, значи ги има бол. Или не ги цени. Ами, гяволъкът му е душманин.