"Демократите" са едни обикновени лузъри по душа и лицемери, които не умеят да губят

Чета вчера в "Дневник" статията за решението на върховния съд в САЩ, че Тръмп ще бъде допуснат до изборите. Отварям коментарите - няколкостотин са, бая като за новинарски сайт. Рев. Жлъч. Болка. 

Тези хора, "демократите", както са си го лепнали това прозвище гордо, истински, ама искрено мразят демокрацията. Мразят да не става тяхното. Мразят противниците им да имат същите права като тях. Искрено, неподправено го мразят.

Мразят, ако не си от тях, да имаш свобода на словото - затова заляха всички демокрации с все по-брутални закони против "езика на омразата". Против "дезинформацията". Против "политически некоректните" и "опасни" възгледи.

Затова вкарват милиони мигранти, и в Европа и в САЩ, които гарантирано да гласуват за тях в замяна на социални помощи, привилегии и продължаваща политика на отворените граници. За да си "вкарат електорат", когато не могат да бият с идеи и умения на терена на демокрацията.

Затова у нас пълнят жълтите павета като по команда след всяка загуба на урните и всеки път, когато не са в управлението. Докато не стане тяхната.

И затова се опитаха този път направо да си спрат основния противник, независимо какво мислим за него, през служебни хватки. Но не успяха. И това сега поражда неистов вой у "демократите" както у нас, така и в САЩ. Защото това са едни обикновени лузъри по душа. Едни дребни лицемери, които не умеят да губят. Парадоксално, но никой днес не полага повече усилия всячески да ограничи демокрацията от хората, наричащи се "демократи". От либералната, арогантна, градска класа, която - силно се надявам, у нас тази седмица пее своята лебедова песен.

(От фейсбук, заглавието е на редакцията)