Диагнозата на Цветан Василев

Обажда ми се в неделя вечер един познат. Лекар, с 40-годишна практика. Пита ме: "Гледа ли, гледа ли Цветан Василев?" “Гледах”, отговарям с известно отегчение, не от позвъняването, а от факта, че за мен няма нищо изненадващо в думите на фараона. “Ама, този човек не е добре”, казва моят познат, лекарят. “Не е добре, прав си”, казвам аз и се радвам с известно доволство, че не само на мен ми прави впечатление, че един човек повече от две години продължава да сипе лъжи и манипулации, да прехвърля вината на другите за собствените си престъпления и задкулисни сценарии. “Този човек не е добре с нервите, психически не е добре, видя ли как артикулира, как говори, как се въртеше? Явно нещо му има”, повтаря диагнозата моят приятел, лекарят.

Сещам се за максимата, че добрите лекари учат цял живот - не само десетина години, докато от студенти станат практикуващи. Българите 27 години се учим, че не трябва да допускаме да ни лъжат и въпреки многото ситуации, в които сме били измамени, всеки път допускаме същата грешка.

Продължаващото кредитиране с „доверие“ на манипулативните твърдения на банкера-беглец е поредната лъжа, в която обществото ни бива вкарвано съвсем съзнателно от хора, имащи интерес от мантрата „Василев“. Още от бягството на Василев от правосъдието, първо в Австрия, а после в Сърбия (личният му самолет го чакал, но той решил стоически да не забегне за Южна Африка), на всички ни се представят, при това често с пикантни подробности от “първа ръка”, твърденията на един организатор на организирана престъпна група. 

Твърдения, които звучат повече като евтино криминале - с един пистолет, пура и гола мадама на корицата. Лъжи и конспиративни сценарии, които обаче звучат „сензационно“, защото, видиш ли, са казани от разкаял се е престъпник, т.е. хора знаят, че този човек веднъж ги е измамил, но понеже фантасмагоричните му оправдания звучат пикантно, аудиторията бива въвлечена в паралелния свят на имащия вероятно психични проблеми автор.

Поредното интервю на Василев също не съдържаше новини. Нито копията на т.нар. “документи”, които развяваше, са нови и стряскащи – договори с фирми, контролирани от него, неотносими към твърденията му чуждестранни фирми отново с негово участие, схеми без авторство и прочие хвърчащи листчета. Почти всичките отдавна заливат интернет-пространството през специално създадени сайтове от слугите на фараона. За малцина е известно, че от пролетта на 2014 г. в София е структурирана цяла мрежа от наемници, които фабрикуват манипулациите на Василев по начин, който да звучи „автентично“ и „сензационно“. Но най– интересното е, че т.нар. „документи“ се отнасят до теми, които нямат нищо общо с основната тема, по която Василев е обвиняем – източването на КТБ от свързани с него фирми– бушони, собственост на негови секретарки, охранители и други служители, щедро кредитирани с милиони от банката. Схема, по която от КТБ бяха извадени и потънаха няколко милиарда лева.

Впрочем, с всяко свое интервю Василев само потвърждава тезата на обвинението, че сам е контролирал фирмите - бушони, което обстоятелство първоначално отричаше. Такъв е случая и с фирмата - бушон „Хедж Инвестмънт България“ АД, която платила прословутите 43 млн. лева за дяловото участие в дружеството „Кемира“ – акционер в „Дунарит“. Как „Хедж Инвестмънт България“ АД (дружество без дейност) плаща такава сума и с какви пари? В интервюто Василев директно признава, че е по негово нареждане, а парите разбира се са от КТБ. Добре е да се има предвид и факта, че собственик на фирмата- бушон „Хедж Инвестмънт България“ АД е основното чуждестранно дружество на банкера – „ЕFV International Financial Ventures Limited”, Британски Вирджински острови, през което фараонът е превеждал десетки милиони от парите на фалиралата банка. Какво повече да говорим – всичко е ясно, другото са само конспиративни теории от паралелния свят, в който Василев живее.

Друга важна задача на конспираторите, е дискредитирането на главния прокурор. Човекът, който дърпа конците на въпросния “тинк-танк”, е бизнесмен, който се представя като успял в Швейцария, но така и не успя в политиката. Съименник по фамилия на Василев – Георги Василев, собственик на сайта „Трансмедия“. Най-известното лице на конспиративния кръг е блогърът Мирослав Иванов, който бе назначен във въпросното НПО, за да оправдава счетоводно сумите, които получава от бягащия от правосъдието фараон. Впрочем въпросният Иванов е на хранилка при Василев още преди фалита на КТБ, като е изпълнявал поръчки на банкера срещу Прокопиев и Плевнелиев, а вероятно и срещу други неудобни за банкера лица. За качеството на експертизата на „блогъра“ говори и допуснатата от него неточност, че прословутите 43 млн. лева за „Дунарит“ били изплатени на футболиста Чанев. Една манипулация, продиктувана единствено от насажданото в публичното пространство познанство на Чанев с премиера Бойко Борисов. Дяловото участие на футболиста е придобито от и впоследствие прехвърлено на тогавашния едноличен собственик на „Кемира“ – Александър Цветков, който е охранител (портиер) на офисите на банкера на бул.“Цар Борис ІІІ“ №159, по номинална стойност.

Освен тази не дотам успешно работеща “клетка”, от около година Василев може да разчита и на нов кръг съюзници – олигарсите от “Капитал”, “Агнешките главички” и подсъдимия за неплащане на 63 млн. лева данъци Огнян Донев. Интересът на тези кръгове е кристално ясен – разправа с прокуратурата, за да се гарантира недосегаемост - нещо, което напълно съвпада с интереса на фалиралия четвъртата по големина българска банка. И, как да е друго, когато Василев и Донев са съдружници по неволя. Вторият, обаче, минава за “бяла якичка”, а финансираният от него поръчков сайт “Клуб Зет” дотолкова е превърнат в бухалка срещу държавното обвинение, че още докато интервюто на фараона не беше свършило, подробна информация за казаното се появи като водеща публикация на страницата.

И авторът на поредния компромат не изненада никого. "Еталонът" на българската журналистика - Сашо Диков - отново изпързаля зрителите си. Дотолкова се е вживял в ролята си, че освен пълен комфорт за поръчалия интервюто банкер-беглец, Диков даде трибуна и на Мирослав Иванов, който трябваше да дообясни “сензацията” с хвърчащите листчета, както и на адвоката на Василев – Константин Симеонов. Ако не друго, то Диков упорито съучаства в защитната пледоария на престъпилия закона някогашен милиардер с чуждите пари. Пледоария, която обаче се развива в поръчковите медии, но не и в съдебната зала, където Василев не желае да влезе.

Крайно невярно е и твърдението на Василев за раздавани от синдиците на КТБ милиони за адвокатски хонорари на определени кантори, които се били „връщали“ в джобовете на хората, които, според Василев, сега контролирали банката. Ако си беше направил труда, дори Сашо Диков щеше да знае, че на тази манипулация синдиците отговориха – няма изплащане на каквито и да са хонорари за делата на банката в несъстоятелност на външни кантори, няма и наемане на външни кантори, като делата се завеждат и водят само от юристите на банката. Всичките разходи по несъстоятелността надлежно се проверяват и одобряват от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Такава е процедурата – другото са само конспиративни теории от паралелния свят, в който Василев живее.

Защитните тези на Цветан Василев с нищо не се различават от пледоариите на престъпници, които под угрозата, че ще бъдат застреляни или заловени, взели, че ударили с лопата пазача, който преди да почине, успял да застреля единия злосторник. Какво му остава на единствения оцелял крадец да прехвърли цялата вина на умрелия – те нали не говорят? По същия начин и Цветан Василев реши да използва смъртта на Михаил Михов-Мишо Бирата, за да направи пледоарията си “достоверна”, но и по-пикантна за аудиторията. Знаел той, че на Мишо Бирата му било “помогнато” да почине от инфаркт. Освен, че възниква въпросът, защо като е знаел за организиране на “убийство”, извършено, докато Василев е бил сред най-влиятелните хора в държавата, не е сигнализирал разследващите власти, тук днешният беглец и неговата защита разчитат на невъзможността твърденията им да бъдат оборени. По чисто логични причини – настъпилата следствие на инфаркт смърт. Направената аутопсия отдавна да е отхвърлила версията за насилствена смърт. Защитата на Цветан Василев, а и самият той, дълбоко грешат, ако смятат, че с подобна гавра със смъртта на хора, ще успеят да станат по-симпатични на измамените вложители в КТБ. Отдавна обществото усети, че Василев опитва да се изкара жертва за собствените му престъпления, които старателно, но все така неуспешно, пробва да припише на друг.

И отново мантрата „Булгартабак“. Защо и Василев и неговия кръг от съюзници – олигарсите от “Капитал”, “Агнешките главички” и подсъдимия за неплащане на данъци Огнян Донев, постоянно повтарят. Причината е проста – за „Булгартабак“ държавата получи цена от 220 млн. лева, което е десетки пъти повече от цената на редица знакови български предприятия, приватизирани почти без пари от „Агнешките главички“ по време на управлението на Костов. Такива са и „Каолин“, монополиста на каолинова суровина в страна, експлоатиращ всички каолинови находища, и най-големия винпром „Дамяница“ - подарени на Прокопиев. А и много други.

Прав е моят познат. Лекарят. Не е добре човекът, какво да се занимаваме с него. Друго още каза докторът в края на разговора ни: “Знаеш ли, чисто антропологично, на какво ми прилича Василев? На плъх”.  А, както знаем – лекарите трябва да се слушат...