Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета, пред „Труд news“: Вместо забрани за телефони, ChatGPT да влезе официално в час

Поредна учебна година започва без почти никаква промяна, която да води образованието към така обсъжданата промяна - езикова грамотност, практични умения, дигитална свобода, гъвкаво мислене и критична комуникация. Те са все още далеч във времето. Това е оценката на Диян Стаматов, председател на Съюза на работодателите в системата на народната просвета и директор на 119. СУ в София.

Говорим и за нуждата от равновесие между учебно време и почивка, както и за опасните процеси в образованието, които текат без да се правят особени усилия да бъдат, ако не прекратени, поне ограничени. Питаме и за отговорността и чия е тя - дали не се размива във вечно предстоящ дебат по ключовите за учениците въпроси.

- Каква учебна година стои пред нас, господин Стаматов - кои са важните, нови моменти за учениците и учителите?
- Прекрачваме прага на учебната 2024-2025 година без промени. Ако оставим настрани, че за всички ученици от 1. до 12. клас има безплатен комплект от учебници, няма нищо друго ново за системата. Пред нас е една спокойна и предвидима учебна година, без никакви промени. В очакване сме за промените, които се нуждаят от национален консенсус, за да бъдат материализирани в законови и подзаконови изменения. Очаквания, които се бавят няколко години, като следствие от проблемите в управлението на страната. Без съмнение всичко, което се случва в политическия спектър на страната, се отразява сериозно и на липсата на промени в предучилищното и училищно образование. От това страдат най-много подрастващите българчета. В разгара на лятото, когато се очакваше да се правят сериозните промени за следващата учебна година, в нашия парламент промениха скоростно Закона за предучилищното и училищно образование. Обществено популярната поправка за ЛГТБ. Промяна, която с нищо няма да промени сериозните образователни проблеми, няма да подобри ученето. Поправката е важна за политиците, но с нищо няма да допринесе за по-доброто образование.

- Визия за новите учебни програми и рамка за стандарт за качество бяха анонсирани от ресорния министър проф. Галин Цоков и очакваме да бъдат качени за обществено обсъждане - какъв е Вашият анализ?
- На този етап и двата документа са очаквани в бъдещето. Колкото повече се бавят сериозните промени в учебните програми, толкова по-функционално неграмотно ще става подрастващото поколение. Най-важната и точно толкова трудна промяна в учебните програми е сериозно изостанала. Причините за това забавяне са различни. Категорично, теоретичните учебни програми създават възпроизвеждащо поколение. Промяната на училището ни в посока - езикова грамотност, практични умения, дигитална свобода, гъвкаво мислене и критична комуникация, е все още далеч във времето. Хубавото е, че има разбиране, консенсус тези промени да бъдат направени. Лошото е, че се бавят и се отлагат за някога. Реалистичният времеви хоризонт за нови учебни програми е след 3-4 години, а за стандарта за качеството, според мен още по-далече. Редно е да се направи подобна оценка за качеството, едва след като бъдат направени промените в програмите. Сега, дори и да се въведе стандарт за качество, то той би измервал и без друго вече остарелите програми и работата по тях.

- Предстои Pisa - какви нови инструменти ще бъдат приложени във връзка с провеждането на изпитите?
- Похвално е, че преминалите през тази година НВО и ДЗИ имаше въпроси с практична насоченост, близки до тези от Pisa. Това е правилният подход - да се прилагат изпитни въпроси в националните ни изпити, сходни до международните. Лошото е, че учебните ни програми са теоретични и отдалечени от финалните изпити. Следващата важна стъпка е именно промяната в това какво и как се учи, за да има синхрон с механизма на оценяване.

- Има ли дългосрочна визия за образованието за това как децата да учат повече, но и да почиват по-ефективно?
- Има дебат в обществото, който трябва да върви към решение. Традициите у нас са наложили продължителността на учебната година. По отношение на промяна в началото и края на учебната година трудно ще се приеме от обществото ни. За да има равновесие учебно време-почивка, е редно сериозно намаляване на тежестта на учебната програма. Не може постоянно да се увеличава учебното съдържание, а нищо от него да не се премахва. Облекчаването на учебното съдържание, промяната на системата на преподаване би довела до сериозно намаляване на необходимостта от повече часове по едни или други предмети. А от тук и отпадане на необходимостта от повече учебни дни.

- Финансиране на образователните институции на база качество все още е план в МОН - кога можем да видим такава реформа?
- Този дебат върви от 2018 година. Личното ми мнение, което е и доста пристрастно е, че докато трайно не се надскочи заплащане на учителския труд над критичния минимум - поне 125% от средната брутна заплата за страната, не бива да се въвежда компонент за измерване на качеството, обвързан със заплащането на труда. Важно е да има механизъм за измерване на качеството, но все още се опитваме да преодоляваме базисни, битови, в много случаи необразователни проблеми, за да може да се прилага единна система от критерии за страната ни. На едни места училището замества семействата и трябва да преодолява различни социални дефицити. От друга страна, все още не сме достигнали подобаващото ниво за повсеместно прилагане на съвременно приобщаващо образование. Професионалното ми мнение е, че сме далече от въвеждането на единна база от критерии, приложими за всички образователни институции за измерване на качеството им и прилагане на несубективен механизъм за финансова добавена стойност. Все още сме във времето на преодоляване на образователни битови изоставания, натрупани през годините на прехода.

- Имаше предложение всички училища да минат на държавния е-дневник (НЕИСПУО), което беше оттеглено, а сега МОН обяви, че до края на годината ще пусне обществена поръчка за изготвянето на обща визия за дигитализация в образованието. Но дотук - каква е цената на е-дневника, която държавата е изплатила до момента, кой стои зад НЕИСПУО, както и какви са поетите одитни ангажименти от МОН? Има ли отговори от просветното ведомство? 
- Тези и още няколко други въпроси от СРСНПБ отправихме към МОН. За втори път. Преди година не получихме отговори. Сега сме в очакване. Ясно е, че сумата която е платена от държавата за създаването, надграждането и поддръжката на НЕИСПУО е много висока. Прекалено висока за това бавно извършване на дейностите. Ясно е и това, че зад нея е консорциум от фирми. МОН не разбраха за тези години, че който и да е в този консорциум, отговорен е МОН. Защото държавата е платила за създаването му и отново тя трябва да търси отговорност от фирмите, които работят там. Честата смяна на министри доведе и до прехвърляне на отговорности. Накрая има един тромав продукт, който е срам за майстора. Продукт, който изтезава засега само ръководствата на детските градини и училищата. Остават висящи много неизвестни около НЕИСПУО и проблемите около разрешаването им. Добре е, че МОН и този път се вслуша да не елиминира така наречените външни доставчици, за да остане само бавно работещото НЕИСПУО. Вслушване, което е в полза на родители и учители. Иначе, ако не се беше вслушало, щяхме да се върнем от дигитализация към хартиените дневници.

- Колко училища търсят нови директори дни преди старта на учебната година? Колко е недостигът на учители в системата?
- Към 700 директори на училища в страната са в пенсионна възраст. През февруари 2024 г. МОН обяви 250 конкурса за директори, а сега, през август още към 500. След края на цялата конкурсна процедура ще стане ясно колко училища ще имат нови директори. Професионалното ми мнение е, че не трябва да се чака с години и да се провеждат на куп толкова много конкурси. Тази конкурсна процедура е крайно време да се децентрализира и да се прави периодично, а не като повсеместна национална вълна. Да се сменят едновременно 1/3 от директорите е неправилно и леко опасно. Недостигът на учители в страната по ключови предмети като математика, физика, информационни технологии, природни дисциплини започва да става национално опасен. Няколко години на национално ниво нищо не се прави, за да се преодолее този дефицит, нещо повече, проблемът се задълбочава. Подобна липса на учители беше преодоляна за кратко, когато имаше сериозно увеличение на заплатите в сектора. Сега, когато се забелязва известно изоставане на заплатите по отношение на други сектори, се забелязва отново тенденция на липса на ключово важни специалисти.

- Ще поискате ли увеличение на учителските заплати като съюз на работодателите в Бюджет 2025, след като изоставането в заплащането е факт и то не достига 125% от средната работна заплата, залегнали в закона?
- Увеличението на учителските заплатите от 1.01.2025 трябва да бъде с поне 20%-25%, за да достигне 125% от СРЗ в страната. Дори и с подобно увеличение стартовата учителска заплата няма да бъде атрактивна за млад човек, но държавата в лицето на МОН е абсолютно длъжно да обезпечи средства за подобно увеличение. Нещо повече - необходимо е да има предвидени средства за издръжка на сградния фонд на училища и детски градини в повече от тези, които бяха за 2024 година. За първи път ние директорите искаме по-висока заплата от това, което искат СБУ, което е съвсем обяснимо. Директорите сме изправени пред трудната задача да търсим учители по ключови предмети - математика, физика и други природни дисциплини и това няма да се оправи, ако не настояваме за повече средства в образованието.

- Кой е правилният и ще е работещият начин да се промени налагането на санкции в училище?
- Дебатът, който чака да бъде реализиран спешно между всички участници в системата - родители, учители, директори, е за промяна на системата за налагане на санкции и за стимули на учениците. Тромавите административни правила за налагане на най-елементарни санкции е редно да бъдат максимално облекчени, както и да бъдат предвидени и приложени нови, по-гъвкави правила, за да няма усещане за несправедливост сред учениците, както и опити за ежедневни потъпквания на правилата в училищата. Липсата на налагане на санкции в училищата е един изключително сериозен проблем, както за учениците, така и за обществото ни. Подобно усещане за свободия бързо се пренася от училището към обществото ни въобще. Говоря за сериозните ученически провинения, които сега остават несанкционирани многократно. А не за дребните, които могат лесно да преминат в групата на незначителните.

- Защо забраната за телефони в час не може да работи в този си вид в закона?
- За или против мобилните устройства в училище е един модерен въпрос на възрастните. Докато по-възрастните се радваме на фейсбук, по-младите учители и родители са в инстаграм, а учениците в TikTok. Ще кажете какво толкова? От година ChatGPT-4 (AI) прави истински чудеса - след заснемане пресъздава сценарии, строи мостове, предлага хипотези, дори и представя избираеми платформи. За 3-4 години напредъкът е огромен. Вместо забрани, смело и съвсем отговорно е добре да работим към използване на всички технологии в образованието, за информация, за напредък. Най-силна е ролята на издатели и автори. Да създават смели и атрактивни образователни съдържания. Веднага след тях на учители. Да познават, предлагат и прилагат всичко най-ново. С всеки изминал ден технологиите стават силна част от всичко около нас. А след години, смее ли някои да предположи. В страната ни изоставаме, страшно изоставаме. След поколение време ученик без гъвкаво дигитално мислене, без два чужди езици и без силна комуникация, не би бил конкурентен. Времената се променят стремглаво. Ако попитаме ученик или студент - „За или против мобилните устройства в училище“, ще получим еднозначен, но противоположен отговор, от този на възрастните.

Нашият гост
Диян Стаматов е роден през 1967 г. в Карнобат. Завършил е биология и педагогика на преподаването по биология в Софийския университет. Повече от 15 години е директор на столичното 119. СУ “Акад. Михаил Арнаудов”. Последователно преди това е ръководил 150. и 80. училище в София. В професионалния си път е бил още учител и заместник-директор. От 8 февруари 2016 г. до 2 февруари 2017 г. е зам.-министър на образованието. Председател е на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България.